Въпрос без отговор и ясна формулировка. Коя е тя и защо трябва да принадлежи някъде? Кой въобще има точно определено място и важно ли е мястото в това хаотично, неспирно движение?
Коя цигулка, орган или акордеон ще са достатъчно добри, за да опишат една история с всеки неин детайл, отначало до край?
Свириш, пишеш, рисуваш, пееш или каквото и да е - всичко това повтаряне без посока и без цел, незнайно къде ще стигне. Луната спи, Слънцето блести и показва недостатъците, а дните преминават в опити да си купиш малко щастие. О, да, щастие.
"She belongs somewhere else away from our side"
Избираш си нещо, превръщаш го в свое и в глупост, дъжд, сняг, падащи листа, смях, тъга и алкохол го придържаш близо до сърцето си. За да си припомняш, че колкото и да те цапа калта на живота, просто си имаш нещо. Да. И то е твое. Някакво смешно убеждение, някоя плоска част от текст на песен, някой глупав знак, който си открил, някаква вяра.
Ако си кактус, задължително трябва да посадят по-голямо дърво до теб.
No comments:
Post a Comment