God Save Mother England

Delightful. Fascinating. Splendid.

Splendid.

Абсолютно очарована и поразена от детската наивност, с която просто обожавам, обожавам Англия през 70-те, но най-вече Джон Клийз.
Чувствам се фенка, а това винаги е приятно. Много приятно.

Тъкмо изгледах "A fish called Wanda"(1988), за който нямах специални очаквания, въпреки че помня някакви нищожни сегменти от онзи далечен път, когато го гледах.
И сега съм очарована. Не само от филма, защото той е интересен, идеен, донякъде заплетен, Смешен (О, Боже, смешен .. бях загубила вяра в комедията, но напоследък смехът е много - вътре, вън, навсякъде, и то жив!), полуанглийски и много грабващ.
Едва ли знам какво се опитвам да напиша. Отивам да ровя из интернет за 1,96 дългия и великолепен Джон Клийз с надеждата да не спре да ме радва.
Ах, колко ми липсваше да съм фенка на нещо.
Basil!

I really, really adore him. Seriously! Боже.

(Малко след еуфорията си ще кажа, че Джейми Лий Къртис, Майкъл Пейлин и Кевин Клайн бяха страшно добри. Всичките!)




Archie: You make me feel free.
Wanda: Free?
Archie: Wanda, do you have any idea what it's like being English? Being so correct all the time, being so stifled by this dread of, of doing the wrong thing, of saying to someone "Are you married?" and hearing "My wife left me this morning," or saying, uh, "Do you have children?" and being told they all burned to death on Wednesday. You see, Wanda, we'll all terrified of embarrassment. That's why we're so... dead. Most of my friends are dead, you know, we have these piles of corpses to dinner. But you're alive, God bless you, and I want to be, I'm so fed up with all this. I want to make love with you, Wanda. I'm a good lover - at least, used to be, back in the early 14th century. Can we go to bed?
Wanda: Yeah.