1/02/2009

"Who's gonna play me? I think I should play me!"

Някой ден, в някой свят далечен, сред безброй картини и сред черно-бели снимки те виждам..

искреност, откровеност..
отлагам

one flew east, one flew west, and one flew over the cuckoo's nest

слушам едни и същи неща
хващам се в собствен капан
и чета всички неща, за които съм се абонирала, а не правят нищо съществено с времето в мен
не обичам типичните коментари в блогове
типичните коментари в блогове са нещо необяснимо поетично в отговор на нещо необяснимо поетично

Защо хората не казват просто "браво" или "аха", "мхм", "тц.. не ставаш"?
Преди доста време /относително погледнато.. гр/.. Говорих с един познат - за истината и подобни обширни работи. И му казах, че ако някой ден си промени коренно мнението за мен и реши, че не иска повече да говорим, никога няма да ми го заяви искрено и директно, защото хората не правят такива неща.
Хората не правят такива неща.
Дори аз не правя така.
Аз бъркам яйца и си играя с черупките им, аз не спя и съжалявам, аз мълча и тайно прощавам. Но не правя такива неща.
Прави са, да, всеки разбира субективното чрез друго субективно възприятие
Джордж Бърнард Шоу го беше казал
..но някак..
Всички се усложниха.

down the street down the street down the street
трябва да прочета отново Пътеводителя
DON'T PANIC!

I was walking down the street, down the street, doooown the streeet


Hey, oh, Love Actually
Хю Грант все още прекрасен, чаровен, английски.
Лиъм Нийсън прилича на риба-чук или нещо такова, не знам как досега не ми се е искало да се развровя във филмографията му, като изключим "Списъкът на Шиндлер", в който обърнах най-малко внимание на Шиндлер.
Ема Томпсън, която гледам за н-ти път в този филм, заблестя в друга светлина, след като убиваше хора с цигара в уста, подпухнали очи и огромна риза в "Stranger than fiction".
Кийра си е Кийра, все така хубава, все така очарователна обратна захапка.
А пък Колин Фърт! Колин Фърт! Това не беше филмът, с който се запалих по него, но тъй като отдавна съм запалена и още горя - Колин Фърт!
А онова малко рижаво хлапе, от което лъха ум и уникалност - няма как да ги сбъркаш тези момченца. Прекрасни са, докато не станат на 17 и не започнат да гледат мазно в унисон със "Знам диагнозата".
И онзи, който би трябвало да е Артър Дент в екранизацията на пътеводителя. Е, той ставаше.
Но Бил Най беше жесток.
И асистентката на Хю. И Миа. И Алън Рикман - без никакво усилие перфектен в образа си.
Този филм за може би шести път губи почти два часа от битието ми.
От 2003 насам все някак си пресичаме пътищата или аз в отчаяна нужда да слушам спокойствие и утеха, си го пускам, без дори да гледам.
Искам да гледам и "Пианистът" отново.
И "The Prestige". Да, той е... толкова, толкова ДОБЪР.
И "The Boondock Saints".
И нещо друго зашеметяващо.

Казвала ли съм, че един от най-прекрасните филми, които някога съм гледала, е "Имало едно време в Америка"?
Позьорското във всичко това е, че помня около 3 неща от филма. Робърт Де Ниро - Нудълс, онова хлапе, което каза "Нудълс, подхлъзнах се", невероятната музика, другото хлапе, което изяде едно парче торта пред вратата на кварталната развратница, една кръчма, много спомени, наргиле, дъжд и трупове. И отново музика.
Филмът е голям, голям, прекрасен.
От "Вчера" също не помня почти нищо. Как може да обичаш нещо, след като не го помниш?
Образът му се размива и продължаваш да живееш с идеята за идеята, че го обичаш и те топли, и е твое, и така нататък.. човешки измами.

Noodles, I slipped.
Noodles, I slipped.
Noodles, I slipped.


"Nothing happens in the world? Are you out of your fucking mind? People are murdered every day. There's genocide. War. Corruption. Every fucking day, somewhere in the world somebody sacrifices his life to save somebody else. Every fucking day, someone somewhere takes a conscious decision to destroy someone else. People find love, people lose it. For Christ's sake, a child watches her mother beaten to death on the steps of a church. Someone goes hungry. Somebody else betrays his best friend for a woman. If you can't find that stuff in life, than you, my friend, don't know crap about life! And why the fuck are you wasting my two precious hours with your movie? I don't have any use for it. I don't have any bloody use for it."

..this is our last dance, this is our last dance, this is ourselves..

П.С. Между другото, предпоследната част е от "Адаптация" /не българският, а един друг с Мерил Стрийп, Никълъс Кейдж и Крис Куупър/. Когато го гледах, нещо ме човъркаше и сигурно повече от 100 неща, които исках да кажа и да проумея за всичко, извиращо от филма, се преплитаха в главата ми. Но не го направих, беше толкова скоро и нямаше как да го направя толкова скоро. Мина около месец, минаха много други неща, облаците и звездите се смениха със сивото небе около 30-40 пъти, дните и нощите също се редуваха така бързо. Като в клип на Мадона, отразяващ динамиката на живота, или като в клип на някой, който е открил еволюцията.
Приливи и отливи, ден и нощ, ставане и лягане..
Не искам и не трябва така да сека изреченията, но ще продължа за "Адаптация", докато черупките ми все още са мокри.
Филмът е страхотен... Започвам да забравям сцена по сцена и него, но си знам, че е страхотен. А всичко, което успях да уловя от майсторството му, ми нанася малки удари на етапи. Твърде голям е, за да го приютя наведнъж при всичко закостеняло и разбрано.

No comments: