Шинел на минус първа

Аз си стоя
и си стоя,
и си стоя..

Не уча, не пиша - отлагам.
омръзна ми, омръзна ми, съвсем напълно ми писна от жегата
толкова е топло, толкова е ограничено, толкова е задушаващо
нямам пространство, в което да разгърна нова идея или да напиша нещо различно, дошло от никъде
нищо не идва нито от никъде, нито от някъде, нито от където и да било
аз уча, уча
или просто се правя, че уча
Правилният вариант на последното изречение е този: Аз чета и пиша, но не научавам нищо. Не искам, не искам да се оплаквам. Искам само да науча и направя нещо полезно. Искам много.
Хубаво е, че хората пишат, че хората някога са писали, но защо, защо трябва аз да губя времето си заради тях?
Вазов е имал достатъчно време да изправи пачите си пера, да изпразни милионите си мастилници, да записва мислите си в три през нощта, но защо 100 години по-късно аз и много други като мен са принудени да пишат само заради него?
Все едно да ви карам да изучавате блога ми, да правите план-тезиси на постовете, да пишете есета с цел информиране, убеждение, експресивност, глупости, глупости..

Естествено, аз не съм Вазов, но сега, наполовина подготвена, ще се изкажа. Вазов не ми харесва. Вазов хич не е як. Ама изобщо. Така говори младото поколение, така говоря аз. Толкова тъпи и неблагодарни сме. Ето още нещо. Предпочитам да чета "Властелинът на пръстените" пред Вазов. И не, наистина нямам толкова против, просто ми писна да смекчавам нещата, защото се чувствам неправа, цинична, лоша, глупава.
Е, все тая. Нито съм се отказала от ученето, нито съм пренебрегнала ненужния си морал, който е абсолютна измислица. Нито се противопоставям на абсурдната образователна система. Но трябва. Супер, браво на всички като Вазов, които едва-едва докосват моето литературно съзнание. Не плюя българското, плюя скучното.
И, признавам, днес ми беше много приятно да чета "Под игото", но това беше момент на отегчение в час по литература. Не мога да харесам архаичните форми, липсата на повествование и до болка познатите теми. Изивнявам се, защото имам съвест и съм научена на уважение, но колко по-хубаво щеше да бъде, ако не бях такава.

Сега остава да сътворя няколко страници безсмислие в името на дълга, в името на домашните, в името на реда в училище, в името на българската литература, в името на моето собствено незакърняване. Вече се чудя - как ми помага писане и писане, а след това още тонове писане? Освен да се превърна в бледо копие на Акакий Акакиевич, с ежедневие, протичащо по следния, безразборно улавящ те в капана си начин:
събуждам се, спи ми се, мотая се до 7 без 10, слушам хороскопа на Алена, който почти винаги е негативен, слушам част от новините, мия се, обличам се. Училище, училище, училище, училище. Тук вариантите са много. Преобладава безцелно драскане, адски много шум, момчетата - забавни, момчетата - ужасни, разни контролни, които разнообразяват ситуацията, и задачи. Прибирам се и в главата ми мигновено се появява план за евакуация, или как най-лесно да премина през всички скучни задължения и страници. Веднъж заспах върху сто и първа страница и мога да гарантирам, че историята е много удобна, ако искате да спите и нямате възглавница. Събудих се, а пред погледа ми се размиваше едно малко "101". Три минути по-късно заспах отново.

Давя се в неизпълнение и отлагане, разсейки и умора, оплакване и удоволствие. Не че нещо, не..
Аз обичам да уча, просто никога нямам време да уча това, което искам, защото има толкова много от това, което не искам.
Просто гр.
Искам въздух, до вчера беше топло!
Каквото и да са ви казвали за всичко и за всеки, едно нещо е вярно. Движението помага.
Но аз пиша!
И сега отивам, за да продължа на лист.

Аз съм си крива, това е.

passive aggressive bullshit, passive aggressive bullshit, passive aggressive bullshit