Вече мисля да не си вадя кардинални изводи от веднъж случили се събития, да не обещавам, да не давам примери и най-вече да оставя дори най-близките ми да се блъскат колкото искат, въпреки че знам, че е грешно. После всичко ми се връща двойно, тройно, даже в по-големи количества, и аз започвам от самото начало по същия, явно доста посредствен и изпитан начин.
Лудост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат, нали?
Лудост е да пренастройваш съзнанието си, като никога няма да може да смениш цялата честота.
Лудост е да правиш едно и също нещо, очаквайки различен резултат, и то много пъти, и да не забелязваш.
Нищо не се случва за ден или два, дори да се впрегнеш със скоростта на светлината. Само някакъв прах и летящи боклуци, които да ти навяват спомени за мимолетния свръхгламозамайващ успех, който е бил толкова кратко-нереален, че се е превърнал в смътен спомен от може би съществуваща реалност.
Плавните преходи не са толкова култови, но определено правят една творба по-красива, без значение дали блести от оригиналност и кратки, "удрящи" те фрази.
И така. Back to the basics или до някое велико вдъновение, което да ме изведе от стесняващия се, порочен кръг.
No comments:
Post a Comment