"Скица на Чудомир"

Усещам, че днес ще пиша. Макар да трябва да пиша на съвсем друго място, напълно други думи, по съвършено различна тема. Защото тук тема няма.
А аз съм все същата - напред-назад, надолу-нагоре, щастлива-тъжна, упорита и смирена.
В процес на търсене и на претърсване се спирам пред въпроси, чиито отговори предусещам и с болка си признавам, че не мога да променя, дори чрез силата на внушението.
Представете си, че правите нещо, както и колкото можете, и изведнъж ви осенява мисълта, че няма как да отидете по-нататък, защото сте просто неспособни.
Така се чувствам аз. Така пиша, когато съм далеч от дългите изречения, в които обичам да се оплитам. Така се спасявам. С кратки, точни факти.
Имам си черта. За жалост доста рано го забелязвам. Трябваше да се случи след като зад гърба ми са останали..
Както и да е.

Всички, и то на всички места, където могат, са излели чувствата си в строфи, лирики или изписани гневни викове. Обобщено звучат като "Искам те, но, по дяволите, животът е скапан и съм толкова щастлив/щастлива, so would you be my baby?"
Хората са полудели и желаят ли, желаят някого или пък се правят, че не е така със смешни, трагични, а понякога и драматични многоточия. Не ги виня.

Нямам желание да пиша повече, но необходимостта, строгата необходимост ме принуждава, заставам между чук и наковалня и в точно тези моменти, в които не знам с кое и как да започна, кога ще свърша и как въобще се случи да съм такава - тогава ми се иска да осъществя поне още някоя от онези малки натрапчиви мечти, които понякога са адски безценни и те събуждат като горещо и ароматно кафе, а в други случаи хората ги слагат като украшения на егото и индивидуалността си, защото е по-приятно да си някакъв със стил и стил върху стила.
Ще бъда старомодна и ще се концентрирам върху обикновените разговори, но преди това се съветвам да напиша нещо мъдро; нещо, което да се блъсне и рикошира някъде; нещо, което има силата да промени.
На прага на молитва съм. Не защото съм отчаяна, безбожно уморена или просто безсилна.

Преди време бях разбрала, че хората ще са много по-щастливи, ако отделят три минути на ден, през които да бъдат искрени. Напълно искрени. И не, не отделят. Ако просто бъдат искрени, когато искат да са. Ей така, за три минути.
Три, много ли са?

Обичам дядо си. Но той започва да ме притеснява.
Луната вие, боже, прости ми.
И нека винаги, винаги рисува, защото много го обичам!

. мъчно ми е
. слушам вокала на Savage Garden - Darren Hayes очевидно
. не ми се пише правилно, на кирилица, но се научих и свикнах
. трябваше да съм в Пловдив. Утре
. души
. думи
. толкова малко думи, но има нещо съдбовно с "епи"
И "епи" означава "над". Боби.
. копеле
. представете си, че казвах "копеле"
. понякога трябва да те чуят
. за да разбереш, че никога не е трябвало да проговаряш
. my love for you insatiableee!
. иде ми да се захапя

Многоточие!