Ще го довърша.
Инсомния и вероятност. Тишина и мълчание. Ей така, много, много ми харесва. Ще го разгръщам и ще горя очи. Спокойно, случва се. Но това не е съвсем моя фраза. След като мине известно време, може да си присвоиш каквото поискаш.
Купища неоткрити песни чакат да ги намеря.
Не ми трябват свързани изречения. Tова е последното нещо, което ми трябва.
Сбогом и благодаря за бялото платно. Но като се замисля, навсякъде е пълно с тях.
mandalay - beautiful
i've always loved it
30.04.09
Сигурно знаете, че 1/2 от талантливите хора, живеещи на Земята, са преминали и излезнали през тунела към белия свят през Април. Хубаво, да.
Усещам как, стъпка по стъпка, някаква вътрешна сила ме тегли назад бавно и аз, уж съпротивляваща се, не успявам да надделея и се връщам назад. Какво друго мога да направя? Назад в онзи смисъл, който означава, че не ми се пишат цели или въобще някакви думи. Викове, крясъци, музикален епос и много "Ааааааааааааааааааааа!" са толкова, толкова по-подходящи.
Някак не искам да се доизмъчвам. Мне.
No comments:
Post a Comment