Струва ми се, че днес е събота. Събота е.
Сънувах, че седя в скута на Ралф Файнс и го моля да ми разкаже историята за Оскар и Лусинда. Той започва да говори за Оскар, изведнъж спира и казва:
- А коя е Лусинда?
- Онази с оранжевата коса - отвръщам аз.
След или преди това сънувах как търся в бушуващото море моя анимационен злодей, който съм сънувала преди много години и просто трябва да открия отново. Но не виждам него, а някакви рисувани двуизмерни чудовища и freaks, полюшвани от вълните.
След това се хвърлям в дизайн и хора, които явно ме притесняват или за които явно мисля, без да знам.
Тази седмица, напълно лишена от сън, е на път да завърши, Май полита към мен със страшна скорост - поредният месец в началото на годината, който се завърта и докато съм се обърнала, за да го уловя с поглед, той вече си е отишъл.
Слушам "Just like heaven" /филма/, а пък Кийра за първи път ме впечатлява толкова много в живота ми. Младият съсед, който вече си има дете и който рядко срещам с него, се казва Георги; памук, яйца и възможност за творчество ме чакат в кухнята, а оттам нататък...
наистина не знам.
"Show me show me how you do that trick. The one that makes me scream ", he saId
"The one that makes me laugh", he said.
And threw his arms around my neck
"Show me how you do it
And I promise you
I promise that
I'll run away with you
I'll run away with you.."
No comments:
Post a Comment