Представи си, че той пише по прозорци, а после се върни назад във времето, когато още си рисувала образи без прототип

Ето защо мозъкът ми обожава да прекратява дейност, когато му се моля. Слага си слушалките и се прави, че не чува; разглежда списания и дори най-нагло си тананика.
Играта понякога загрубява и аз с ритници разбивам вратата, за да го измъкна от удобното място, на което се е настанил, и отново да го вкарам в играта.
За щастие сега с него се разбираме доста добре.
Последният ни разговор беше малко лаконичен, но това улеснява отношенията ни, особено по това време.

- Съжалявам, но нито аз мога да ти дам повече, нито пък ти на мен.. - каза учтиво той.
- М-ммм-мда. Сигурно е така - съгласих се аз.
- Мисля да си лягам. И ти трябва да направиш същото - мъдро ме посъветва сивият приятел.
- М-мммм-да. Предполагам - казах отново в знак на съгласие.

И така. Съвсем в реда на нещата, мисля си.
След като пратих смс за нещо нелепо, се увенчавам сама с отговора, без дори да чакам повече.
Според хороскопа ми /да, аз почти вярвам на Този хороскоп/ днешният /или по-скоро предният/ ден трябваше да промени представата ми за нещо, в което сляпо съм вярвала. Бях го позанемарила и съвсем забравила, но след 40-минутна поредица от "Кое е излишното число?" аз открих, че интелектът ми е решил, че вече всичко е свършено, но все пак тайно ме обича и се завръща в моменти, в които ми е всичко друго, но не и потребен.
И тъй.

Затова смятам, че ще е адски разумно, ако прескоча всички суховати изречения, а може би всички изречения, които не планирам да напиша, но нещо със сигурност ще ме подведе и ще го направя.
Сигурно мачът е свършил отдавна, а колко един милион неща ме чакат тези дни ... просто страхотно.
Ще спя или ще слушам Джъстин?

Когато ентусиазмът ми прескочи границите, като "живакът" в онези силометри, които хората удрят с чук, ставам ужасно вярваща си и вглъбена. Добре, че знам кога да си напомня, че на земята е много удобно и няма смисъл да се правя на птица, самолет, супераз.

Кой го казва това нещо? Съжалявам, не съм аз. Цяла вечер спорих с нашите, че живеят със заученото си, изпълнително мислене, при което разни хора създават правила и в живота просто трябва да се подчиняваш.
Идеалистично отвръщам "Как може да смятате някой за по-висш, след като е индивид, не по-различен от вас? Да, може да е умен, много умен, но всеки започва отнякъде и това не означава, че и вие не можете да промените нещо. Ако човек живее с тези представи за света, как очаква да бъде нещо повече от това, което се очаква да бъде?"

Незнайно как една мравка падна в отвореното ми шише с вода, а сега се дави!

Спасих я! Знам, знам, това е добро дело и ако е безкористно, не трябва да се хвалиш!
Но съм толкова щастлива - спасих я!
Онзи ден един охлюв умря по моя вина, за което съжалявам.
Наистина, наистина трябва да спя.

If you needed love, well then ask for love!


П.С. Препрочитайки поста, искам да се застраховам от неверни предположения и да кажа: не съм пращала смс, за да разбера каква е моята карма, за кого ще се омъжа и т.н.
Исках просто да разбера IQ-то си, но явно скоро няма да се случи. Поне не по този начин.