Run for your life

Моля ви, не казвайте на никого, но той.. той плаче.
И може би просто трябваше да го видя.

Цялата горя, но след някакви минути високата температура ще спадне, а светът отново ще се закрепи и уравновеси пред потъналите в мерло очи.
Няма да треперя въобще, нищо, нито трепет, няма да си мисля, че виното е причината за другите причини и ще се върна към старите навици и новите въпроси.
Тук аз спрях. И толкова много искам да спра. Жадувам да повдигна рамката и да излезна от картината, да пробягам по бялата стена и да открия друга композиция, в която да се впиша.
Но не, не е виното. Ако бях пияна, нямаше да успея да напиша и една дума, и жалкото е, че аз дори не искам да съм пияна. Но пък е успокояващо и странно приятно, че когато пиеш вино, не те боли. Буквално. Врязах бирена капачка в пръста си и дори не забелязах как кървя. Да, бих го правила отново и отново, но защо?

Следа.
Защото имам чувството, че всичко започна с руския. И ако не е така, то просто трябва да си измисля начало.

Сънят не спира да бъде недостатъчен, но думите, които търся, са много, много далеч от изписаните досега. Вероятно няма да ги открия, но се очаква да мина през девет планини в десета, девет езера в десето, девет океана в десети и така нататък.
Снощи се прибирах, затворена между небе и земя, замислена - без саундтрак, без илюзии.
Над мен тегнеше тъмносиня шир, обсипана с малки и блещукащи точици. Въздухът бе хладен и сравнително лек, а аз се прибирах с полузамъглено зрение и полузамъглено съзнание. Тогава осъзнах великата истина за губенето и печеленето, но както с всичко останало, което се отнася до мен и считам за велико, я забравих. Страхувах се от тъмните дворове, шумящите листа и орязаните дървета. Кучетата лаеха, а синджирите им жулеха оградите. Радиата в потъналите в тишина, сън и мрак къщи излъчваха и вледеняваха с ужаса си. Но аз бях почти свободна, без илюзии.
От десет до сега всяка секунда загивам за сън, а след това отново се прераждам в себе си, молеща за тишина. На единия бряг са застанали всички доводи, които Трябва да ме накарат да направя нещо, каквото и да е, просто нещо наистина полезно, което може и да отрази или пречупи светлината.
Но аз преплувах, стигнах до другия бряг и избрах да пиша тук - напук очеизбождащите обстоятелства.
Да, да, да...
Щом затворя очи, светът внезапно се покрива с черен плащ, а след това изчезва като фантом. Но отворя ли ги, разбирам как някой, някъде там, очаква аз да бъда нещо повече.
Дори самата аз го очаквах неизмеримо дълго време, вярвах във факта, но ето че уликите са милиарди пъти по-силни от онова, което някои наричат съдба или пък магия.
Най-добрите точки, на които да застанеш и да се провикнеш "Старт", изпълзяват пред погледа ти, когато:
- е понеделник;
- е първи януари;
- е утре;
- си се изкъпал.

Животът е много по-хубав, когато се изкъпеш. Факт. Сякаш сваляш вината, пропуснатите шансове, безумно глупавото си поведение и пренебрегнатите хора и възможности, лудостта, ирационалността, действието, бездействието - всичките товари.
Излиташ с парата и се молиш, когато отвориш очи, да са се изпарили и онези кипящи въпроси, които избиват като огромни мехури по крехката ти психика.

Животът е по-хубав, когато:

- се изкъпеш;
- се наспиш след дълго безсъние;
- имаш нова мечта;
- си чертаеш красиво бъдеще и вярваш в него;
- имаш обещаващ план;
- се движиш по плана;
- планът ти проработи;
- си достатъчно свободен, за да разбереш, че плановете могат да провалят всичко;
- не вярваш на обещания;
- не обещаваш;
- вдигаш телефона;
- не си възлагаш срокове за щастие;
- правиш всичко, за да можеш да кажеш "да", когато и да е;
- не отлагаш;
- някой те изненада;
- откриеш песен, която дълго си търсил;
- откриеш забравена любов;
- се отдадеш на нещо с цялата си същност;
- просто не можеш да правиш нищо друго, освен да мислиш за някого; мисли, които сладко те разграждат;
- се движиш;
- топлиш ръцете си с чаша горещ чай/шоколад/ мляко с нес;
- имаш силите да гледаш в очите до болка;
- помниш и това е хубаво въпреки всичко;
- създадеш нещо;
- изненадаш приятно себе си;
- изненадаш приятно някой друг;
- откриеш, че си се променил в сънищата си - към по-добро;
- захапеш някого;
- всичко казано е смешно;
- откриеш вдъхновение;
- и го сграбчиш, без да пускаш;
- задраскаш задачите в списъка;
- изхвърлиш целия списък;
- и направиш нов, още по-добър;
- пишеш без необходимостта да мислиш;
- четеш и неусетно потъваш;
- мислиш в стила на автора в продължение на 20 минути, след като си затворил книгата;
- заспиш с книга в ръка, защото клепачите ти едва се държат, но наум историята продължава да се разказва с твои думи;
- мислиш в рими;
- гледаш прекрасен филм, който те следва навсякъде;
- вярваш в знаци и хора;
- увеличиш звука докрай и крещиш с музиката;
- скъсаш любимата си гривна и после откриеш, че така е дори по-хубава;
- се отървеш от вредните навици;
- но запазиш един за черни нощи;
- откриеш разликите;
- научиш, че някой все още, все пак или просто помни;
- се усмихваш;
- нахвърляш щрихи, а след като погледнеш, откриваш колко много приличат на действителността;
- си способен да избягаш от себе си, а после щастлив да се завърнеш;
- говориш бавно.

И когато просто започнеш.