И ако вените прозират през кожата, а очите се затварят, за да уталожат сълзите от взиране; ако мислите са се спрели и почиват в своя кратък мир; ако водата е по-безвкусна от описанията в учебниците по химия, a музиката се слива с предметите и губи своето значение; ако мирише на лятно безсъние, но бързината подсказва друго.. Ако искаш да разкажеш своята проста, мимолетна, произволна изповед, но заставаш пред себе си със знак "Стоп"?
Тогава какво?
Тогава тя иска да признае нещо.
Тя те мрази, защото не си гледал "Американски прелести" и едва ли би оценил "Revolutionary Road". Тя много иска да извърти глава или да разглежда ноктите си сякаш са най-любопитното нещо на света, но вече й омръзна от добре познатите стратегии.
Въобще не й се крещи, защото е разбрала, че това няма никакво значение. Но и е наясно с това, че ако иска някой да я разбере, трябва да го направи по традиционен начин. Иначе всички биха решили, че лъже. Мисля, че понякога й е все едно и това я кара да се чувства несигурна. Мисли си, че така губи своя контрол. Тя иска те да видят всичко, което обича, за да се докоснат до нея. А после съжалява, защото са я ограбили. Тя не харесва факта, че смешните неща които й разказва, показват слабост, но после винаги съжалява, че го е казала на глас.
No comments:
Post a Comment