Неделя е денят след събота, а събота е любимият ми ден в почти всички случаи.
Любимият ден от цялата седмица, която така или иначе е очертана много ясно, знам какво се очаква от всеки един ден. Точно тези характеристики карат хората да се събуждат с нормални или адски високи очаквания. А това е голям проблем.

Както и да е, исках да кажа само "Оффффффффф". Звучи мега отвратително - не е заради смяната на часа, не е заради прословутата пролетна умора, с която някои замаскират мързела си.
Заради моето огромно желание да правя нищо е. Искам да правя нииищо. Може би трябва да се срамувам, защото сама съм се свръхвдъхновявала с неоспоримите факти, че светът е пълен, изпълнен, препълнен с хора, цветове, картини, чувства, страхове, любови, музика, изкуство и още милиони непознати понятия, в които да потънеш.
Има толкова много за правене и да четеш/гледаш нещо изглежда като най-бледата и незначителна опция пред пъстротата на безкрайния избор, който животът ни навира така нахално в лицето, а ние извръщаме глави.
Но. Но аз искам да правя нищо. Не ми се чете. Чувствам се гузна, но не ми се прави нищо интелектуално, не ми се занимава с глупости. Днес съм по-голяма егоистка и е толкова прекрасно да не правиш нищо.
А навън е пролет..