Винаги има моменти, в които думите излизат по две или по три, спират се, поглеждат предпазливо наляво и надясно и едва-едва пресичат. Но моите думи много добре знаят, че една метафора не би ги направила силни. Затова малко повече предпочитат да ги блъсне тир, отколкото да преминат.

И затова. Затова, да.
Затова така и затова иначе. Затова нокти дерат и погледът се свежда. Затова толкова много вечери зрението ми изтича.
А и защо не?
Насилени писма върху жълти страници, насилено мислене под изкуствени жълти лъчи.
А целият свят е една огромна шумоляща найлонова опаковка.

Чернова след чернова след чернова.
Тихо, тихо, тихо, докато той рисува!