razzle-dazzle, nonsense

Ноктите ми са твърди като скала. А аз.. Аз слушам Джеймс Блънт. За пореден път всичко се върти в пералнята.
Джеймс Блънт е доста приятен и успокояващ. Отново пих кафе и считам това действие за генерална грешка. Но пък денят беше хубав. И времето. И мартениците.
Радвам се, когато разбера, че дори самотните хора на 41 години, родени на датата, на която са родени на пръв поглед обикновени младежи, не искат да са самотни.
Спазват диета, слушат италианска музика, стоят по цял ден сами, но вярват, че няма да бъдат.
Това е хубаво. Хубаво е, нали?

Някой ден ще разбия вратата и с треперещи глас и ръце ще се разкрещя.
После ще започне Misirlou.
- All right, everybody be cool, this is a robbery!
- Any of you fucking pricks move, and I'll execute every motherfucking last one of ya!

Връщам се на старото си място, при Джеймс Блънт.
Пролетта е.. някак, хм, аз,..
Скоро мисля да изтръгна малко повече от себе си.

"..from a place as private as a bathtub to a place as public as a courtroom.."