Не обичам корейска музика и не ми се спи. Изпари се цялото ми желание да питам хората разни неща, а те да ми отговарят скучно.
Пролет е, а с пролетта идват промени. С промените идва някакъв край, а с края - лятото. За много нови начала.
Знаете ли, знаете ли, знаете ли..
Няма никакво значение дали има хора, които ще знаят или не, понякога просто трябва да чуеш гласа си. Гласа на всички свои мисли наяве. Силен, плътен, мек или разсичащ.
Няма значение дали ще те разберат, няма значение дали ще са там, твоят глас трепти и се излива.
I'm watching you breathing.
Мразя лъскавите опаковки да се смесват с пастелните цветове. Просто нямат място там. Мразя, когато трябва да се смея на истории, които не са смешни, и когато забравям да обърна внимание на мили жестове.
Мразя, когато се правя, че не знам, а всъщност знам, колкото и невярно да е това, което знам.
Мразя да пестя думите си според определен човек, защото мога да го накарам да се чувства неудобно.
И тук някъде ще свършат всички мои безплодни опити.. Иска ми се да имах цялата земя, за да чувам тропот на копита, препускайки бясно, защото камшикът жигосва изваяните конски хълбоци.
Липсва ми.
И ми се иска да кажа няколко неща.
Да видя дали мога да се огъна.
Когато нещо, върху което работиш, изглежда добре отблизо, то отдалеч е пълен боклук.
Но коя перспектива е по-добра?
Заспивам, изправя ли се пред буца в гърлото. Тишина в думите и безмълвие в разговора.
Времето лети и оставя във въздуха след себе си следи, но всичко се размива.
Аз съм една объркана, объркана..
Вероятно е просто - ако искаш 6 по физика, учиш определенията в оранжевите полета и никой не се пита разбираш ли ги. Откакто дълбая при корените на явленията и чета много повече от нужното съм още по-объркана. Има правила - научи ги и ги спазвай.
Какво се случва, ако избереш другия път? Нима не е еднакво в края?
Прехапи устни, преглътни, прошепни си наум, че утре ще е по-добре, и се приготви за следващите заблуди.
По дяволите.
No comments:
Post a Comment