3/14/2009

Wild is the wind

Let me fly away with you.

Когато тя заспи зимен сън, ти ще се събудиш.
Ще се разминавате напук жалките опити на съдбата да ви срещне.
Когато тя е готова, ти ще си заключен.
Когато ти я потърсиш, тя ще се заключи.
Ще се гоните, ще се катерите по земната ос. Вятърът ще развява косите ви, но кичурите ви никога няма да се оплетат.
Когато нарисуваш потрета й, тя ще е сляпа.
Когато ти ослепееш, тя ще започне да те гледа в очите.
Когато пееш любимите й песни, тя няма да може да те чуе.
Когато тя започне да ти шепти на ухо, ти ще си изгубил ума си.
Ще се въртите до припадък на тази жестока въртележка.
Ще плувате в дълбоките си агонии в търсене на бряг.
Ще се уморявате, ще спирате.
На една и съща улица. Тя на своята спирка, ти - на тази срещу нея.
Но времето ще лети между вас и няма да се видите.
Някой ден, когато тя брои бръчките в ъгълчетата на очите си, ще падне дърво. Шумът му ще запее стари песни, ще понесе забравени мелодии.
Ти ще стоиш там, с надеждата да видиш колко чакане и скрити вопли е събрала в ъгълчетата на очите си.
Тогава въртележката ще спре, а паралелите и медианите ще съвпаднат.
Ветровете, слънцето и дъждът ще се слеят.
Тя ще излезне. Ти ще си там.
Погледите ви ще се открият.
Застанали неподвижно.
Двамата.
Свободни да умрете.
Това наричам миг.

2 comments:

idea said...
This comment has been removed by the author.
idea said...

Красиво, но.. 'beauty is a cruel mystery' (;
хубаво пишеш ^^