But no one ever tells you that forever feels like home,
sitting all alone inside your head
За сто седемдесет и шести път.
Бури, ветрове, градушки, урагани - чакам ги да се изсипят върху мен. Безсилна съм сега, безсилна ще бъда и тогава.
Крещя без глас и кървя без кръв, проклинам наум, сънувам наяве, летя насън, събуждам се и пак, и пак.
Don't know how much time has passed
All I know is that it feels like forever
But no one ever tells you that forever feels like homeeee..
Когато усещаш сладък вкус, всъщност всичко е горчиво, а когато броиш отчайващо дългите три секунди, впили се в нечий поглед, не осъзнаваш колко живот се събира в тях. Без значение за какви ги смяташ.
Не планирам да се връщам назад.
No comments:
Post a Comment