времето да напиша нещо истинско дойде. не ме разбирайте погрешно - не съм лъгала изобщо в нищо, от това което поствам тъй често - просто тези изрази ("тъй често", "не особено", "жалко, колко жалко") ми дойдоха в повече.
а въртя една и съща плоча, която е на път толкова да се изтърка ...
сега също ми е трудно да спра, явно това е глупавият ми стил на писане, който разбира се, силно се надявам да стане по-добър
но май не това е целта на този пост
целта на този пост е да отбележа това, което успях да видя, докато се мъчех да се видя отстрани
естествено, пак не е нещо добро и то заради това, че пиша за 3 неща
е, понякога стават 5 или 6
но няколко са в основата на всичко и станах банална дори за себе си
затова трябва и това, което пиша сега да блесне с иновация и да накара всеки, който може да се добере до "творчеството" ми - да забрави
малко е трудно, за мен много, изглежда дори невъзможно, но не е
конкретността би била чудесен ключ, но знаете, да, всеки знае - конкретността понякога е ключ единствено към смях, раздори, болка
въпросите пак са много, а ако си ги задавам сама ще е повторение
но не е ли така по-лесно ?
по-лесно за мен ? мисля, че е, затова, ето - рискувам да се повторя, но с надеждата да направя една по-добра и резултатна втора част
защото винаги трябва да е така
ако не съм по-щастлива, то поне повече човек, по-опитна, по-Vesella
кой знае
- И ето ни, уважаеми зрители, стоим пред огромна врата, заобиколени от облаци, чакащи Луната да се покаже. След броени минути ще можем да се срещнем с Весела и нейната объркана същност - само да се покажат звездите и Луната! Всички го очакваме.
Времето започваше да се смрачава, но лятната нощ оставаше все така тежка и гореща. На 4 км височина всичко е по-различно. Облаците, които бяха пухкави и два, се раздвижиха и направиха място на красивите звезди. Естествено, че бяха красиви - даваха надежда на млади, стари, глупави, умни, хубави и грозни и изобщо - на всеки, който можеше да ги види. Тези, които не можеха, знаеха, че ги има и усещаха трептенето им някъде в себе си.. може би в сърцето си. Но да не задълбаваме в темата за сърцето - тя е много по-обширна и дори светлината, излъчена от една звезда, не може да ни просвети.
Показаха се звездите, много, контрастиращи на черното небе. Нежният летен вятър правеше картината още по-приказна, нищо че беше невидим. Невидимите неща имат толкова голямо значение - всеки, който някога е чувствал истински, може да ви го каже. Но не питайте, по-добре изчакайте.
Луната също беше там - почти пълна - това нужно нещо, което всички чакаха, за да чуят излиянията на един объркан ум.
- Да, мисля, че чувам някакъв шум вътре! Може би идва. Запазете тишина!
Мммда, мога да я видя.. да приближава се..
Ъммм, здравейте!
- Здравейте! Защо са се събрали толкова много хора тук ?
Нещо интересно се е случило ?
- Амиии.. да. Чухме шум. Нещо се счупи и решихме да Ви посетим. И без това не сме говорили от толкова време.
- Да. Ясно. Счупи се желанието ми да се занимавам. С каквото и да било. Но спокойно, това не е огромно разочарование от света. Проблемът съм аз.
- Вие сте проблемът ? Как така ?
- Нещо невъзможно ли има в това аз да съм проблемът ? Винаги съм била. Мисля, че е нормално.
- Може би.. А щом Вие сте проблемът.. всъщност какъв проблем сте ?
- От онези, които не спират да те измъчват и мислиш постоянно за тях. Залъгваш се и мислиш, че не са проблеми, но винаги, винаги знаеш, че са. Най-ужасните.
- Интересно. Щом сте проблем за себе си, каква сте за другите ?
- Проблем съм за себе си, да, следователно за другите не съм. Защото ако бях, със сигурност щях да се разглеждам като нещо по-хубаво от проблем. Не мислите ли ?
- Мисля, че изгубих следата.. Бихте ли повторила.
- Да, бих. Аз съм тиха и учтива, повтарям когато и за когото трябва. А и не ценя времето си, така че.. Искам да кажа, или както винаги - да изкрещя, че съм огромен проблем за себе си, защото съм недоволна. А ако бях нечий проблем, щеше да има някакво значение.. нали знаете.. I'd make a difference.
- Помага ли ви английският ?
- Мхм. Защото доста неща звучат хиляди пъти по-добре на английски, дори вече ми е трудно да ги перефразирам на български. Което не говори добре за мен. Разбира се.
- Не мислите ли, че сме далече от ядрото, същността ?
- Да, далече сме и не знам как ще стигнем. Най-вероятно с ром и телефон, пълен с номера. Но това не е решение. Не трябва да е.
- Какво ви дава ромът? Свобода ?
- Нищета. Ромът не ми дава нищо повече освен 30 мин безпричинен смях. Но ароматът му е опияняващ. Какво значение има, аз не пия ром.
- А може би трябва..
- Не, хората с гордост трябва да се пазят от ром. Но явно моята е толкова развита - дори ромът не може да я сломи. А боли когато не можеш да кажеш, това което те измъчва - дори когато ти влияе нещо като ром.
- Това означава, че Ви терзаят важни неща ?
- Не.. Нищо важно, защото самата аз не съм важна. Означава, че не градя стени, за да видя кой ще ги премине, а за да се защитя. Е, тук трябва да кажа "жалко". Неизбежно е.. :)
- Защо усмивка ?
- Защото е тъжна.
- Всичко ли опира до любов ?
- Почти всичко.
- А кога не всичко опира до любов ?
- Не знам. Когато вече си влюбен и всичко опира до бягство.
- Искате ли да се омъжите ?
- Мхм.
- Да имате деца ?
- Мхм.
- Да обичате ?
- Да.
- А мислите ли, че можете ?
- Съществува един страшен факт, който пренебрегвам, но да.. Аз мисля, почти убедена съм, че просто трябва да си позволя да обикна. След това идва моментът на споделянето и аз разбирам, че съм чакала твърде дълго. И не мога, не мога да обичам тогава.
- А може би просто зависи от човека ?
- Ако е така просто, значи да, мога да обичам. Но не може да е лесно, никога не е.
- Че какво лесно има в това да обичаш ?
- Любовта трябва да е проста. Обичаш и толкова. Аз не съм проста. Което ме прави и неспециална. И сега го разбрах. Защото е хубаво да знаеш, че черното е черно, бялото - бяло. Хубаво е да знаеш такива неща и да можеш просто да усещаш. Да спреш и да усетиш.
- Твърде метафорично, не мислите ли ? Все пак дойдохме тук, сред звездите, за да чуем нещо по-реално и несимволично..
- Аз не съм реална. И не го казвам, за да покажа колко велика съм. Аз живея в измислица, в която всяка болка е изкуство, всяка дума е красива, а всяка глътка фрапе е изречение от история. Научих се да обръщам внимание на обикновените неща. Защото повечето неща около мен са такива. Или защото аз нямам силата да ги направя необикновени..
- Да..?
- Да. Човек променя вижданията си според себе си. И ако не харесва нещо в себе си, често го толерира у другите. А не трябва да е така. Това, че аз съм ужасна не трябва да ме кара да търся ужасни хора. Където отиде усъвършенстването ?
- Това не е важно. Страх Ви е от това, нали? Страх Ви е ?
- Да, страх ме е. Не искам да съм нещо за някого, само защото той е малко. Не искам.
Предполагам разбирате.
- Всички разбират. Защо подценявате хората ? Пак ли някакъв метод да се чувствате по-..?
- По-..?
Може би. Но както и да се чувствам, понякога съм просто уморена. И тогава нищо няма значение.
- Като това изречение, нали ? Не знаете какво и защо пишете, нали ?
- Нали ? Точно, да..
Права сте.
- Защо обичате името си ?
- Защото, когато хората ме наричат така, се виждам в техните очи така както се чувствам.. когато не съм уморена.
- От какво сте уморена ?
- Чакане и нетърпение. Провали. Тишина. Писане дори.
Не знам.
- Мисля, че отново изгубихте част от ценното си време. И отново разваляте очите си ?
- Да, усещам. И от това се уморих. Не го заслужават.
- Оглеждайки се, какво разбирате ?
- Че пиша като всички други, които пишат лигави разкази, които не понасям.
- Какво мразите ?
- Да ме прекъсват. Да ме прекъсват, когато е хубаво. Когато слушам музика, когато чета последна страница на книга, когато пиша такива неща, когато ми се плаче..
- Плаче ли ви се ?
- Отскоро не. Но и да ми се плачеше - някой щеше да влезне. И да убие всичко.
- Ром ?
- Не, фрапето е новият ром.
- Колко ром сте изпила ?
- Около 200 мл, които ме измъчиха достатъчно.
- Само ?
- Аз не пия, просто търся вдъхновение.
- За да се усмихвате ?
- За да дишам.
- Драма ?
- Огромна.
- Болка ?
- Понякога.
- Измислена ?
- Донякъде.
- И какво ?
- Това е моят въпрос.
- И все пак ?
- И все пак - аз съм сложна. И продължавам да се усложнявам. Не мога да избягам от това въпреки че искам.
- Може би няколко ключови думи разрешават целия проблем.
- Да.
- Човек..?
- Да..
- Друго ?
- Недоволство. Песимизъм. Отлагане.
- И докога така ?
- Надявам се още малко.. и край. Но след това ще се появи нещо хубаво. Не знам кое е по-хубавото - да следваш цял живот мечта, която да даде смисъл на живота ти. Постоянно да те мъчи нещо и след като мине да се появи друго. А може би имат нещо общо ?
И къде са изненадите, защо хубавите неща се случват случайно ?
Или и те са в тази конспирация.
- Няма конспирации. Търсете простотата.
- А ако не я открия ?
- Ще страдате. Толкова е просто.
И една звезда падна, но тя бе твърде заета да мисли за себе си, за да я забележи. Жалко.
7/06/2008
Теорема на палачинките
нещата, които някога си искал винаги се появяват в най-неподходящия момент
жалко, че ми се случи с палачинки
но аз учтиво ги помирисах и толкова
много обичам палачинки, но мога да кажа "НЕ" :)
"И знай, че само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на резултат!"
да, съгласна съм
без значение къде го видях - съгласна съм
затова и си стоя кротко с мисълта за палачинките и какъв извод може да си изважда човек от прости неща
май че само лоши изводи, но какво толкова
поне не е нищо
трябва да реша как да се концентрирам
това е адски важно
концентрация + силата да кажеш "не" е голямо богатсво
колкото и мъчително да е чакането понякога
а/ някои неща просто не стават
б/ търпението е добродетел и трябва да чакаш
Oh Lilian
Look what you've done
жалко, че ми се случи с палачинки
но аз учтиво ги помирисах и толкова
много обичам палачинки, но мога да кажа "НЕ" :)
"И знай, че само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на резултат!"
да, съгласна съм
без значение къде го видях - съгласна съм
затова и си стоя кротко с мисълта за палачинките и какъв извод може да си изважда човек от прости неща
май че само лоши изводи, но какво толкова
поне не е нищо
трябва да реша как да се концентрирам
това е адски важно
концентрация + силата да кажеш "не" е голямо богатсво
колкото и мъчително да е чакането понякога
а/ някои неща просто не стават
б/ търпението е добродетел и трябва да чакаш
Oh Lilian
Look what you've done
7/05/2008
Precious
Всеки ден започва с отчаян опит да спя още малко, но не мога. Обяснение все още търся и се чудя дали се крие в така честата употреба на кофеин. Но се съмнявам. Може би някъде по-дълбоко се крие отговорът на тази загадка, която продължава да ме държи с уморени очи в топлите дни. Тъмнината с цвят на карамел е изкушаваща, но не стига, за да задоволи нуждите ми от почивка и същевременно огромна заетост. Моля ?
Непрестанно се чудя и откривам, че в чуденето няма смисъл, след като няма резултат. Понякога няма нищо по-ефикасно от това да спреш. И да се ослушаш. Да усетиш. Може би тогава наистина разбираш. Усещаш.. Ако има поличби, може би една от тях е да повярваш на вътрешния си глас и да спреш цялата динамика, движение, поток от мисли. Колкото и да мислим и да обясняваме с психологични анализи и термини - дори да е вярно, да е така - няма значение. Защото на повърхността нещата са по-прости. А простите неща са най-сложни. Звучеше хубаво. А сега е истина.
Малка и гланцирана, аромат на нова хартия, прекрасен шрифт и посвещение. А простотата и лекотата на изказа - колкото и банални на моменти - всъщност са малки парченца злато.
Докосване, пренасяне на друго място. Място, където времето е спряло и чуваш само вземането на решения - спокойно, напред към мечтата.. към Личната легенда.
Непрестанно се чудя и откривам, че в чуденето няма смисъл, след като няма резултат. Понякога няма нищо по-ефикасно от това да спреш. И да се ослушаш. Да усетиш. Може би тогава наистина разбираш. Усещаш.. Ако има поличби, може би една от тях е да повярваш на вътрешния си глас и да спреш цялата динамика, движение, поток от мисли. Колкото и да мислим и да обясняваме с психологични анализи и термини - дори да е вярно, да е така - няма значение. Защото на повърхността нещата са по-прости. А простите неща са най-сложни. Звучеше хубаво. А сега е истина.
Малка и гланцирана, аромат на нова хартия, прекрасен шрифт и посвещение. А простотата и лекотата на изказа - колкото и банални на моменти - всъщност са малки парченца злато.
Докосване, пренасяне на друго място. Място, където времето е спряло и чуваш само вземането на решения - спокойно, напред към мечтата.. към Личната легенда.
Lilian
"Hello. My name's Forrest.."
Wanna chocolate ?
We're damaged people
Depeche Mode
ако денят ми трябва да стане такъв какъвто искам, предполагам трябва да направя нещо
идеите се изчерпват така бързо без ново вдъхновение или поне някакво минимално интересно събитие
различно от ухапванията ми от бълхи, безсънието или скандалите за глупости
май само Depeche Mode и "Алхимикът" лъхат на свежест в този порочен кръг
затова и заслужават цялото ми внимание
което така усърдно пестя
глупава съм
а трябва да се уча, уча, уча
да ставам по-мъдра
не че това е времето, но времето е всичко
и дори да имам цялото такова на света - понякога дори то е малко
Wanna chocolate ?
We're damaged people
Depeche Mode
ако денят ми трябва да стане такъв какъвто искам, предполагам трябва да направя нещо
идеите се изчерпват така бързо без ново вдъхновение или поне някакво минимално интересно събитие
различно от ухапванията ми от бълхи, безсънието или скандалите за глупости
май само Depeche Mode и "Алхимикът" лъхат на свежест в този порочен кръг
затова и заслужават цялото ми внимание
което така усърдно пестя
глупава съм
а трябва да се уча, уча, уча
да ставам по-мъдра
не че това е времето, но времето е всичко
и дори да имам цялото такова на света - понякога дори то е малко
7/03/2008
:
нашите думи не са свършили разходката си из всички дебри на душата, всички места, които все още не са наранили.
банално или не, сладникаво или различно - любовта към нещо и страданията след нея не се различават много. сега виждам, поглеждам отгоре или отстрани - че и аз напълних това платно с щрихи за любов - определена, неопределена, споделена, несподелена
и така нататък
не знам дали го заслужи
не знам кога някой зслужава нещо
и как
естествено е, че не знам
какво знам аз
колко пъти съм го казвала
нямам сили
отново
но поне този път май не стоя на едно място
може би, надявам се, опитвам се
защо повярвах на думи, в които не вярва и малко дете
не мога да чакам, знам, че понякога трябва, но е толкова трудно
а трябва, трябва, трябва
за кой ли път аз признавам пред теб, че не мога да бъда сам
безброй години
години наред аз не мога да спра своя бяг
защо повярвах
вярата не се нуждае от причини, аргументи
тя се опира на глупост, проста надежда, блясък в очите
аз вярвам много
как ми помага, помага ли ми
:/
защо повярвах - не знам
не мога да спра да вярвам
като да спра да дишам
не мога да спра да дишам
обичам да дишам
и знам, че още обичам
и мога да обичам
но дали
не знам
защо повярвах ?
за кой ли път...
аз
:/
банално или не, сладникаво или различно - любовта към нещо и страданията след нея не се различават много. сега виждам, поглеждам отгоре или отстрани - че и аз напълних това платно с щрихи за любов - определена, неопределена, споделена, несподелена
и така нататък
не знам дали го заслужи
не знам кога някой зслужава нещо
и как
естествено е, че не знам
какво знам аз
колко пъти съм го казвала
нямам сили
отново
но поне този път май не стоя на едно място
може би, надявам се, опитвам се
защо повярвах на думи, в които не вярва и малко дете
не мога да чакам, знам, че понякога трябва, но е толкова трудно
а трябва, трябва, трябва
за кой ли път аз признавам пред теб, че не мога да бъда сам
безброй години
години наред аз не мога да спра своя бяг
защо повярвах
вярата не се нуждае от причини, аргументи
тя се опира на глупост, проста надежда, блясък в очите
аз вярвам много
как ми помага, помага ли ми
:/
защо повярвах - не знам
не мога да спра да вярвам
като да спра да дишам
не мога да спра да дишам
обичам да дишам
и знам, че още обичам
и мога да обичам
но дали
не знам
защо повярвах ?
за кой ли път...
аз
:/
"Бягство"
защо повярвах ?
защо още вярвам ?
защо, защо, защо...
просто няма как да го кажа, няма как да покажа
трудно е някой да разбере тъгата ти, да я попие
и накрая просто да затвориш очи
I never fear the unexpected
На хартия, бяла и твърда, всичко изглежа по-различно. По-неестествено и по-смешно. По-грозно дори. Дали тук се променя смисълът и дали това е честно спрямо консуматора - не знам. Никога не съм знаела. Нещата, които знам, винаги ме карат да страдам по някакъв скрит начин. За жалост отговорите, които искам да чуя не съществуват. По-добре ли ще е, ако продължа по пътя на инерцията или реша да помисля, върху всички тези думи, изливащи се, опитващи да покорят измислен връх ?
Твърде горещо е за депресии, твърде тъмно е, за да напиша нещо прекалено дълго. Твърде рано, за да си правя изводи.
Лудостта е вид изкуство - казвам аз. Свобода плюс удовлетворение и сила да крещиш, изразявайки това, което те превръща в жертва.
Аз съм жертва, ти си жертва, той е жертва.. знаете.
На своите идеали, интереси и мечти. Страх ме е от тази вечер, от това желание да загубя времето си, да уморя очите си, да говоря..
I'm gonna take my time
I have all the time in the world
...
Твърде горещо е за депресии, твърде тъмно е, за да напиша нещо прекалено дълго. Твърде рано, за да си правя изводи.
Лудостта е вид изкуство - казвам аз. Свобода плюс удовлетворение и сила да крещиш, изразявайки това, което те превръща в жертва.
Аз съм жертва, ти си жертва, той е жертва.. знаете.
На своите идеали, интереси и мечти. Страх ме е от тази вечер, от това желание да загубя времето си, да уморя очите си, да говоря..
I'm gonna take my time
I have all the time in the world
...
block rockin' beats
накъсана и недовършена, аз без начало и без край,
блуждаеща и търсена, любов от степен искам най
radio protector
protector
protector
когато пиша без да мисля, тогава случват се неща
когато пиша без да гледам, тогава моя е властта
литературна или проста
зависима ли съм
не знам
но искам - да, щом мога,
парченца плът и кръв да дам
аз съм човек, аз съм момиче,
не съм тъй чиста
не кокиче
аз просто искам да летя
и в буря силна да се спра
бау
блуждаеща и търсена, любов от степен искам най
radio protector
protector
protector
когато пиша без да мисля, тогава случват се неща
когато пиша без да гледам, тогава моя е властта
литературна или проста
зависима ли съм
не знам
но искам - да, щом мога,
парченца плът и кръв да дам
аз съм човек, аз съм момиче,
не съм тъй чиста
не кокиче
аз просто искам да летя
и в буря силна да се спра
бау
Insomnia
birds flying high you know how I feel
breaaaaaaaaaaaaathe
it's a new day .. it's a new life for me
and i'm feeling good
You know how I feel!
безсъние нахлу във сивата ми нощ, остави ме без капка мощ, с широко болни и заторени очи, с желание и мисли хищни, зли
ааааааааааааах
заспивай, хайде де!
не мога!
късно е.. утре трябва да ставам рано
не мога да заспя, казах ти
опитай се
опитах се!...
опитай пак
КРЪВ
а
а
а
а
а
а
а
тази нощ стоях с отворени очи, с надеждата да видя звезди в небето. накрая останах със зачатък на изгрев и ОЩЕ безсъние
ЗАЩО ?
Мислих, че безсънието ражда изкуство, бях убедена, но ето че, ,ъдрото утро ми казва с широката си, слънчева усмивка - НЕ
ражда зачервени очи и неработоспособност през деня
искам да се дрогирам с безсъние, музика и литература
да кипи и извира от мен страданието от една дълга, тежка и светла нощ
нощ без звезди, без удобство, изпълнена със сенки и натрапващи се шумове
и нека си пусна музика, за да отмие малко от това, което става в главата ми
лесно за обяснение и същевременно трудно за понасяне
нещо между парализа и pure laziness
а трябва да пиша сценарий, който съм убедена, няма да стане як
и все пак се надявам да имам някаква успеваемо
на на нана ананана ананананана нанан бзззззззззззззззззззззззззззззз *туп*
как се описва мелодия ?
КАК
неразвноделен такт, влиза, излиза, дълбоко, металично, навлиза още повече, започва истинската музика, ... не още интро.. загрубява
преход
дали ще продължи
на задния фон се рпавят опити за проникване
и сега ?
сега ?
КОГА
да, май че започва
това ли е
искаме кулминация
искаме любов, екстаз
хайде!
не нененененен още няма нищо
продължават, но нещо липсва
може би сега
дааа
очаквам ДА
нененененен ЗАЩО НЕ
няма я най-силната част, когато ни е нужда, няма го тласъкът
защо трябва да пиша детски истории като мог да напиша историята на една жертва на безсънието
ДАААА ДА, ХАЙДЕ ДЕ
дали е това ?
ох...
май не
нещо като край ?
капчици в морето
хубаво, но не стига
не е достатъчно
няма я частта, която те отнася като вълна и оставя с вода в устата, която да изплюеш
жалко. дали знаят ?
е, винаги мога да заложа на познатото, но щеше да е хубаво, ако нещо ново ме отведе оттук
жалко пак
ето я
моята песен
тук вее е по-трудно
още от самото начало ти казва 'да, аз ще те смажа, приготви се'
уж някакво рпосто добро интро, но големият взрив
ЕТО
той те очаква
чуваш неговия малък образ
велико
трябва да увелича
това има значение
ето - разказва ти история за натроешение стъкла и порязани облаци
ах, мога да я слушам цял ден и да не заспя
дааааааааааааа
ЛЮБОВ
breaaaaaaaaaaaaathe
it's a new day .. it's a new life for me
and i'm feeling good
You know how I feel!
безсъние нахлу във сивата ми нощ, остави ме без капка мощ, с широко болни и заторени очи, с желание и мисли хищни, зли
ааааааааааааах
заспивай, хайде де!
не мога!
късно е.. утре трябва да ставам рано
не мога да заспя, казах ти
опитай се
опитах се!...
опитай пак
КРЪВ
а
а
а
а
а
а
а
тази нощ стоях с отворени очи, с надеждата да видя звезди в небето. накрая останах със зачатък на изгрев и ОЩЕ безсъние
ЗАЩО ?
Мислих, че безсънието ражда изкуство, бях убедена, но ето че, ,ъдрото утро ми казва с широката си, слънчева усмивка - НЕ
ражда зачервени очи и неработоспособност през деня
искам да се дрогирам с безсъние, музика и литература
да кипи и извира от мен страданието от една дълга, тежка и светла нощ
нощ без звезди, без удобство, изпълнена със сенки и натрапващи се шумове
и нека си пусна музика, за да отмие малко от това, което става в главата ми
лесно за обяснение и същевременно трудно за понасяне
нещо между парализа и pure laziness
а трябва да пиша сценарий, който съм убедена, няма да стане як
и все пак се надявам да имам някаква успеваемо
на на нана ананана ананананана нанан бзззззззззззззззззззззззззззззз *туп*
как се описва мелодия ?
КАК
неразвноделен такт, влиза, излиза, дълбоко, металично, навлиза още повече, започва истинската музика, ... не още интро.. загрубява
преход
дали ще продължи
на задния фон се рпавят опити за проникване
и сега ?
сега ?
КОГА
да, май че започва
това ли е
искаме кулминация
искаме любов, екстаз
хайде!
не нененененен още няма нищо
продължават, но нещо липсва
може би сега
дааа
очаквам ДА
нененененен ЗАЩО НЕ
няма я най-силната част, когато ни е нужда, няма го тласъкът
защо трябва да пиша детски истории като мог да напиша историята на една жертва на безсънието
ДАААА ДА, ХАЙДЕ ДЕ
дали е това ?
ох...
май не
нещо като край ?
капчици в морето
хубаво, но не стига
не е достатъчно
няма я частта, която те отнася като вълна и оставя с вода в устата, която да изплюеш
жалко. дали знаят ?
е, винаги мога да заложа на познатото, но щеше да е хубаво, ако нещо ново ме отведе оттук
жалко пак
ето я
моята песен
тук вее е по-трудно
още от самото начало ти казва 'да, аз ще те смажа, приготви се'
уж някакво рпосто добро интро, но големият взрив
ЕТО
той те очаква
чуваш неговия малък образ
велико
трябва да увелича
това има значение
ето - разказва ти история за натроешение стъкла и порязани облаци
ах, мога да я слушам цял ден и да не заспя
дааааааааааааа
ЛЮБОВ
7/01/2008
cupcupcupcup
*туп*
падна буболечка
*туп*
още една
падат сякаш валят, дали им е забавно ?
ввввввввввинаги има момент, в който ти се иска да направиш нещо, на пръв поглед, безсмислено толкова много.
като да напишеш дума с "в".
а вие знаете ли?
А Вие, господине?
Vesella
mmmmmhm, I'm Vesella.. I really am.
падна буболечка
*туп*
още една
падат сякаш валят, дали им е забавно ?
ввввввввввинаги има момент, в който ти се иска да направиш нещо, на пръв поглед, безсмислено толкова много.
като да напишеш дума с "в".
а вие знаете ли?
А Вие, господине?
Vesella
mmmmmhm, I'm Vesella.. I really am.
Да..?
27.06.2008 г.
да. ако можех.
да. аз щях
да се превърна в облак прах.
във въздуха горещ да се разпръсна,
човешкото да мога да пропусна.
да се стопя като самотна капка восък,
да се спася от онзи смисъл плосък.
да, ако можех, да, аз щях,
но бягството е като грях.
съпротивление срещу стена,
срещу идея празна, но една.
идеята за кръвообращение,
за болка, щастие, търпение.
за вдишване, издишване
и смях,
който предпазва те от онзи страх.
страхът е болест, чума, краста.
спотайва се във нашата прекрасна,
тъй чиста, непокътната душа,
която се превръща във тъга.
не пиша. не. извирам.
да, боря се, но не намирам.
аз търся силите да спра
да съм робиня на света.
да. ако можех.
да. аз щях
да се превърна в облак прах.
във въздуха горещ да се разпръсна,
човешкото да мога да пропусна.
да се стопя като самотна капка восък,
да се спася от онзи смисъл плосък.
да, ако можех, да, аз щях,
но бягството е като грях.
съпротивление срещу стена,
срещу идея празна, но една.
идеята за кръвообращение,
за болка, щастие, търпение.
за вдишване, издишване
и смях,
който предпазва те от онзи страх.
страхът е болест, чума, краста.
спотайва се във нашата прекрасна,
тъй чиста, непокътната душа,
която се превръща във тъга.
не пиша. не. извирам.
да, боря се, но не намирам.
аз търся силите да спра
да съм робиня на света.
всеки ден
понякога се гордея със себе си, понякога съм твърде уморена, за да бъда нещо, с което да се гордея.
което говори за една голяма измислица в мое лице. умората понякога надделява и се опасявам, че ставам слаб и ужасен човек. а как ми се иска да не съм. още писане не би променило фактите, та кой променя фактите ?
а има ли факти ?
което говори за една голяма измислица в мое лице. умората понякога надделява и се опасявам, че ставам слаб и ужасен човек. а как ми се иска да не съм. още писане не би променило фактите, та кой променя фактите ?
а има ли факти ?
the fun starts here
Имам около 10 свободни минути - странно за мен. Не че не съм пълна с време сега, но за първи път съм готова преди уречения час - странно за мен.
Този път не знам как тайно или без да усетя мога да призова съдбата на моя страна и наистина няма да се мъча, просто ми се пише и искам да загубя малко от това време, а и имам проблем с новата си книга. Ами, тя е интересна, признавам, че има нещо в нея, но не знам дали е достатъчно, за да мога да кажа още сега, че си струва. Нищо от това май няма значение, нали ?
Трябва да тръгвам
Този път не знам как тайно или без да усетя мога да призова съдбата на моя страна и наистина няма да се мъча, просто ми се пише и искам да загубя малко от това време, а и имам проблем с новата си книга. Ами, тя е интересна, признавам, че има нещо в нея, но не знам дали е достатъчно, за да мога да кажа още сега, че си струва. Нищо от това май няма значение, нали ?
Трябва да тръгвам
6/30/2008
Сладолед
Губя си времето в мисли, имам ли нужда от тях ?
Мне, нямам :>
И вие нямате. Само оплитат и правят сложното много по-сложно, загубвате началната най-обективна позиция и понякога, за жалост, започвате да си вярвате. Сега ми е доста удоно, весело, спокойно, сънено и нямам време да развивам депресарски теории за мисленето, защото може и да не успея, а и не мисля чак толкова лоши неща. Но въпреки това знам, че понякога съм прекарвала часове в мислене и все пак накрая има едно нищо. Нищото не е толкова зле, ако не ти пука, но при мен не работи. Пука ми за толкова глупости и толкова глупави хора, включително и за мен, ... Не ми се мисли. Дори за писането на това. Ах, как ми се спи. Вече съм свободна. Малко силно казано, защото усещам колко неща ми се искат за това лято, а аз ги притъпявам и се правя, че не знам.. Е, знам, но няма да мисля, НЕ!
Мне, нямам :>
И вие нямате. Само оплитат и правят сложното много по-сложно, загубвате началната най-обективна позиция и понякога, за жалост, започвате да си вярвате. Сега ми е доста удоно, весело, спокойно, сънено и нямам време да развивам депресарски теории за мисленето, защото може и да не успея, а и не мисля чак толкова лоши неща. Но въпреки това знам, че понякога съм прекарвала часове в мислене и все пак накрая има едно нищо. Нищото не е толкова зле, ако не ти пука, но при мен не работи. Пука ми за толкова глупости и толкова глупави хора, включително и за мен, ... Не ми се мисли. Дори за писането на това. Ах, как ми се спи. Вече съм свободна. Малко силно казано, защото усещам колко неща ми се искат за това лято, а аз ги притъпявам и се правя, че не знам.. Е, знам, но няма да мисля, НЕ!
6/28/2008
a beautiful mind
той пише по прозорци
във своите мечти
тя болно го разбира
обича го? дали ?
преплита пръсти с топлината,
наектризира се
жадува с него в тъмнината
препуска и хипнотизира се
и слуша звуците, математични
а болката не е просто физична
опеделена е отдавна
но избавлението незабавно
е нужно
нужно, за да я спаси
от мрежата на неговите,
тебеширени мечти
дъждовни капки ги отмиват
чертежите в любов преливат
но тежката вода
ги заличава от света
идеята за съвършенство
за разум, за утопии
и за блаженство
за бягство от проекцията проста
за алиенация, но колко коства
да бъдеш някой, някак си велик
да ги докоснеш
ярките звезди
да ги разместиш
да я изчислиш
цената себе си да промениш.
във своите мечти
тя болно го разбира
обича го? дали ?
преплита пръсти с топлината,
наектризира се
жадува с него в тъмнината
препуска и хипнотизира се
и слуша звуците, математични
а болката не е просто физична
опеделена е отдавна
но избавлението незабавно
е нужно
нужно, за да я спаси
от мрежата на неговите,
тебеширени мечти
дъждовни капки ги отмиват
чертежите в любов преливат
но тежката вода
ги заличава от света
идеята за съвършенство
за разум, за утопии
и за блаженство
за бягство от проекцията проста
за алиенация, но колко коства
да бъдеш някой, някак си велик
да ги докоснеш
ярките звезди
да ги разместиш
да я изчислиш
цената себе си да промениш.
6/26/2008
и просто пак
последната капка гордост, горделивост и дори достойнство - всичко отиде в канала и не мисля, че мога да ги върна обратно.
точно както всеки път, когато решавам да направя нещо уж радикално - и знам, че ще съжалявам. знам, но не спирам.
някаква проклета цикличност или проклет мазохизъм е това - не мога да реша и не искам, защото ако разбера, боя се, ще се пречупя.
аз вярвам във вярването, аз вярвам в знаците. нямам основателни причини, но незнайно как познавам почти всяко чувство, незнайно как простият ми живот ми е подарил поне това.
да се измъчваш е толкова ужасно, колкото и да си бръкнеш в гърлото. не, по-ужасно е, защото тогава поне ти минава.
колкото повече задълбавам, колкото по-конкретна ставам, колкото повече се мъча да обясня, без да се самоунищожа - толкова по-зле.
няма ли награди за смелите, решили да се освободят от товара на мисълта ?
няма ли награда за хроата като мен, които все пак въпреки ужасния си характер, решават да загубят част от себе си в името на примирението ?
няма ли спокойствие ?
НЯМА, естествено
ако имаше аз нямаше да пиша отново на онази, горещата светлина, от онази - ужасната лампа.
както винаги, както всяка вечер, отвътре се разкъсвам на парчета весела - безпомощни и жалки
"това е толкоз просто и логично"
а не е ли ?
това съм аз
точно както всеки път, когато решавам да направя нещо уж радикално - и знам, че ще съжалявам. знам, но не спирам.
някаква проклета цикличност или проклет мазохизъм е това - не мога да реша и не искам, защото ако разбера, боя се, ще се пречупя.
аз вярвам във вярването, аз вярвам в знаците. нямам основателни причини, но незнайно как познавам почти всяко чувство, незнайно как простият ми живот ми е подарил поне това.
да се измъчваш е толкова ужасно, колкото и да си бръкнеш в гърлото. не, по-ужасно е, защото тогава поне ти минава.
колкото повече задълбавам, колкото по-конкретна ставам, колкото повече се мъча да обясня, без да се самоунищожа - толкова по-зле.
няма ли награди за смелите, решили да се освободят от товара на мисълта ?
няма ли награда за хроата като мен, които все пак въпреки ужасния си характер, решават да загубят част от себе си в името на примирението ?
няма ли спокойствие ?
НЯМА, естествено
ако имаше аз нямаше да пиша отново на онази, горещата светлина, от онази - ужасната лампа.
както винаги, както всяка вечер, отвътре се разкъсвам на парчета весела - безпомощни и жалки
"това е толкоз просто и логично"
а не е ли ?
това съм аз
6/25/2008
We found each other in the dark.
We each owe a death, there are no exceptions, I know that, but sometimes, oh God, the Green Mile is so long.
Сега съм аз. "Зеленият път", който надцених, "Зеленият път", който подцених и "Зеленият път", който някак обикнах..
За книгата или за филма - дилемата е голяма, а това, което може да се каже надвишава много от количеството смислени работи, които някога съм казвала, но все пак заслужава поне малко отделено време, дори после да се окаже загубено.
Започвам с историята си за книгата, която винаги ще помня, може би заради дъжда и онова огромно желание в мен, каращо ме да прелиствам въпреки ужасната и непоносима влага на летните капки. Беше нещо нормално, всъщност, като други симпатични истории, но само за усещане, не и за разказване. Освен ако не си писател. Както Пърси Уетмор в книгата и неговият, меко казано, противен характер, но все пак описан толкова завършено от Кинг, толкова че човек забравя, че е просто един антигерой, а го приема като произведение на изкуството. Така и аз се влюбих в любовта си към "Зеленият път" още първия път, когато я отворих и хубавото беше, че тя не ме подведе.
В един забързан и накъдрен мокър ден реших, че трябва да си купя книга. Изборът не беше огромен, но накрая се оказах държаща "Братя Карамазови" и "Панаир на суетата". Както става в такива случаи не си взех нито една от двете, а внезапно се сетих, че съм мислила и за "Зеленият път" на Кинг. Имаха я, беше сравнително евтина, но не беше това въпросът. На външен вид също не беше прекрасна, просто тогава и заради практическо мислене, и заради някакъв инстинкт /да, онзи мой инстинкт, в който понякога си струва да вярвам/ си я купих. Дъждът шибаше и ние се скрихме под един чадър в заведение, но все пак не спря да бъде мокро и капчиците да се промушват през тази "защита". Поръчах минерална вода, която беше адски студена и от нея всичко стана още по-мокро. Тогава реших да отворя книгата, за да убия поне малко от това така водно време.. Оказа се, че въведението от автора започва интригуващо, почти поглъщащо. Понякога тези въведения могат да бъдат по-интересни и за няколко дни аз бях почти убедена, че и с тази книга може да се случи същото, но тогава, до и почти под дъжда - не. Тогава четох. Четох доста малко, защото трябваше да тръгваме, но в мен се роди неутолимата жажда за още прелистени страници, за още Кинг. Някои не толкова прекрасни впечатления се загнездиха в главата ми, но не беше страшно, почти не се усещаше..
След това имаше пауза, после четене. Пауза - четене. И някакъв кратък период, който не изглеждаще толкова кратък, но думите не проникваха така както трябва да проникнат, когато си опиянен. Аз бях разсеяна, книгата беше добра. Аз бях съсредоточена - някой разваляше момента. Книгата беше хубава - аз заспивах. Аз четях внимателно и открих част от своя стил, което може би влоши нещата. Процесът на четене беше интересен, с кратки анализи от моя страна, много сравнения, опити да си представя героите и неизграрящото желание да гледам филма, което беше плюс. Да, беше. Страниците започнаха да наламяват с по-голяма скорост.. и с по-голяма.. и да, идваще краят. Не съвсем, но го виждах. И малко преди края - може би 100 страници - се случи. Разбрах, че съм грешала. Видях, че в кратките изречения с точка има смисъл и то не изкуствен. Видях, че в книгата има магия, чувство, живот. Видях, че това явно не е бил моят стил. И се разплаках. Да, разплаках се за него.. странно, но.. за Мистър Джингълс. И да, щях да плача и преди това, оставаше толкова малко, но не съжалявам. Не съжалявам, защото остави следа. А всяко нещо, което оставя следа, има значение. Мисля, че я обикнах. Пропита от чувството, че е свършила, започна да ми липсва. Така както, когато имаш нещо, което те отвежда от реалността и прави всичко малко по-различно. Малко, но достатъчно. Дори да беше ужасна, дори да не ми харесваше, както в началото - аз имах нужда от нея. Започнах да гледам филма случайно - без обичайната дълга подготовка.
И той ме изненада. Приятните изненади са едно от най-хубавите неща, които се случват в живота, дори смело мога да кажа, че понякога те, и само те, ни правят щастливи.
Естествено като човек вложил част от себе си във филмите аз няма как да не критикувам, но този път е много малко, защото са дребни неща. Детайлите са важни, но тези в "Зеленият път" не бяха изгубени - грешките бяха просто дребни.
Не искам да навлизам в подробности, за да не убия всичко с конкретност. Просто ще спомена: прекрасният Том Ханкс, добрите "по-малки" роли, атмосферата и дори странното решение за музика в някои моменти, което се оказа всъшност логичнчо. И да … очите на Кофи.
Това е от мен за Пътя. Харесах тази адаптация, както харесах и оригинала.. И за да не се отклонявам от моята линия на писане, ще свърша с нещо банално, но вярвам - искрено.
We each owe a death, there are no exceptions, I know that, but sometimes, oh God, the Green Mile is so long
Пореден път, в който се влюбих в частица въображение, в частица изкуство ... Пореден път, в който остана само споменът .. и ме остави с разбито сърце.
Сега съм аз. "Зеленият път", който надцених, "Зеленият път", който подцених и "Зеленият път", който някак обикнах..
За книгата или за филма - дилемата е голяма, а това, което може да се каже надвишава много от количеството смислени работи, които някога съм казвала, но все пак заслужава поне малко отделено време, дори после да се окаже загубено.
Започвам с историята си за книгата, която винаги ще помня, може би заради дъжда и онова огромно желание в мен, каращо ме да прелиствам въпреки ужасната и непоносима влага на летните капки. Беше нещо нормално, всъщност, като други симпатични истории, но само за усещане, не и за разказване. Освен ако не си писател. Както Пърси Уетмор в книгата и неговият, меко казано, противен характер, но все пак описан толкова завършено от Кинг, толкова че човек забравя, че е просто един антигерой, а го приема като произведение на изкуството. Така и аз се влюбих в любовта си към "Зеленият път" още първия път, когато я отворих и хубавото беше, че тя не ме подведе.
В един забързан и накъдрен мокър ден реших, че трябва да си купя книга. Изборът не беше огромен, но накрая се оказах държаща "Братя Карамазови" и "Панаир на суетата". Както става в такива случаи не си взех нито една от двете, а внезапно се сетих, че съм мислила и за "Зеленият път" на Кинг. Имаха я, беше сравнително евтина, но не беше това въпросът. На външен вид също не беше прекрасна, просто тогава и заради практическо мислене, и заради някакъв инстинкт /да, онзи мой инстинкт, в който понякога си струва да вярвам/ си я купих. Дъждът шибаше и ние се скрихме под един чадър в заведение, но все пак не спря да бъде мокро и капчиците да се промушват през тази "защита". Поръчах минерална вода, която беше адски студена и от нея всичко стана още по-мокро. Тогава реших да отворя книгата, за да убия поне малко от това така водно време.. Оказа се, че въведението от автора започва интригуващо, почти поглъщащо. Понякога тези въведения могат да бъдат по-интересни и за няколко дни аз бях почти убедена, че и с тази книга може да се случи същото, но тогава, до и почти под дъжда - не. Тогава четох. Четох доста малко, защото трябваше да тръгваме, но в мен се роди неутолимата жажда за още прелистени страници, за още Кинг. Някои не толкова прекрасни впечатления се загнездиха в главата ми, но не беше страшно, почти не се усещаше..
След това имаше пауза, после четене. Пауза - четене. И някакъв кратък период, който не изглеждаще толкова кратък, но думите не проникваха така както трябва да проникнат, когато си опиянен. Аз бях разсеяна, книгата беше добра. Аз бях съсредоточена - някой разваляше момента. Книгата беше хубава - аз заспивах. Аз четях внимателно и открих част от своя стил, което може би влоши нещата. Процесът на четене беше интересен, с кратки анализи от моя страна, много сравнения, опити да си представя героите и неизграрящото желание да гледам филма, което беше плюс. Да, беше. Страниците започнаха да наламяват с по-голяма скорост.. и с по-голяма.. и да, идваще краят. Не съвсем, но го виждах. И малко преди края - може би 100 страници - се случи. Разбрах, че съм грешала. Видях, че в кратките изречения с точка има смисъл и то не изкуствен. Видях, че в книгата има магия, чувство, живот. Видях, че това явно не е бил моят стил. И се разплаках. Да, разплаках се за него.. странно, но.. за Мистър Джингълс. И да, щях да плача и преди това, оставаше толкова малко, но не съжалявам. Не съжалявам, защото остави следа. А всяко нещо, което оставя следа, има значение. Мисля, че я обикнах. Пропита от чувството, че е свършила, започна да ми липсва. Така както, когато имаш нещо, което те отвежда от реалността и прави всичко малко по-различно. Малко, но достатъчно. Дори да беше ужасна, дори да не ми харесваше, както в началото - аз имах нужда от нея. Започнах да гледам филма случайно - без обичайната дълга подготовка.
И той ме изненада. Приятните изненади са едно от най-хубавите неща, които се случват в живота, дори смело мога да кажа, че понякога те, и само те, ни правят щастливи.
Естествено като човек вложил част от себе си във филмите аз няма как да не критикувам, но този път е много малко, защото са дребни неща. Детайлите са важни, но тези в "Зеленият път" не бяха изгубени - грешките бяха просто дребни.
Не искам да навлизам в подробности, за да не убия всичко с конкретност. Просто ще спомена: прекрасният Том Ханкс, добрите "по-малки" роли, атмосферата и дори странното решение за музика в някои моменти, което се оказа всъшност логичнчо. И да … очите на Кофи.
Това е от мен за Пътя. Харесах тази адаптация, както харесах и оригинала.. И за да не се отклонявам от моята линия на писане, ще свърша с нещо банално, но вярвам - искрено.
We each owe a death, there are no exceptions, I know that, but sometimes, oh God, the Green Mile is so long
Пореден път, в който се влюбих в частица въображение, в частица изкуство ... Пореден път, в който остана само споменът .. и ме остави с разбито сърце.
6/23/2008
киселинна липса
черешата не пада, изгаря и изсъхва
бои се, но посдтрада
под сухите лъчи
и черният асфалт
нагорещен и течен
във болка те въвлича, по пътя разкривен и млечен
бои се, но посдтрада
под сухите лъчи
и черният асфалт
нагорещен и течен
във болка те въвлича, по пътя разкривен и млечен
Space Dementia
нямам намерение, вдъхновение, сила и въображение, за да бъда сериозна и смислена сега.
имам муза, прекрасна, но не като вдъхновение, съвсем друга.
имам музиката в нейната най-пребледняла и отчаяна форма, давеща и задушаваща се, гърчеща и молеща за помощ, извиваща се в синхрон с магията, излизаща от устата на Мат
мисля, че ме разбрахте.
имам МUSE
и съм доволна
не крайно, но все пак доволна
не в състояние да мисля достатъчно добре - може би заради шоколада
но все пак се държа
крепя се на последния джаул енергия и чакам да ме пусне бавно в ямата на патетичните
тогава ще започне ревюто на мисли, препускащи в пустинята на моя вътрешен покой
символизмът никога не е бил моето нещо
защото понякога сама не се разбирам
не защото съм сложна, като другите съм
не защото съм специална - като всички останали съм
ъмммммммм, защо не ме прекъсвате ?
виждате ли какво пиша ?
дали е вярно не знам, но каквато и да е истината такива неща никога не се заявяват, в такива неща човек не трябва да вярва
защото той решава, right ?
илюзията, която крепи всяка една, всеки един, всички като мен
опората, която им спестява сълзите пред огледалото, докато си мият зъбите
или мият колата си
докато са при фризьора
или пред монитора
дали това ме спасява ?
константа.
имам муза, прекрасна, но не като вдъхновение, съвсем друга.
имам музиката в нейната най-пребледняла и отчаяна форма, давеща и задушаваща се, гърчеща и молеща за помощ, извиваща се в синхрон с магията, излизаща от устата на Мат
мисля, че ме разбрахте.
имам МUSE
и съм доволна
не крайно, но все пак доволна
не в състояние да мисля достатъчно добре - може би заради шоколада
но все пак се държа
крепя се на последния джаул енергия и чакам да ме пусне бавно в ямата на патетичните
тогава ще започне ревюто на мисли, препускащи в пустинята на моя вътрешен покой
символизмът никога не е бил моето нещо
защото понякога сама не се разбирам
не защото съм сложна, като другите съм
не защото съм специална - като всички останали съм
ъмммммммм, защо не ме прекъсвате ?
виждате ли какво пиша ?
дали е вярно не знам, но каквато и да е истината такива неща никога не се заявяват, в такива неща човек не трябва да вярва
защото той решава, right ?
илюзията, която крепи всяка една, всеки един, всички като мен
опората, която им спестява сълзите пред огледалото, докато си мият зъбите
или мият колата си
докато са при фризьора
или пред монитора
дали това ме спасява ?
константа.
6/21/2008
"не смея"
когато се роди надежда,
тя в свойта крепост те отвежда
и те затваря там за векове,
във тъмнината, под облачното й небе
не пита искаш ли - тя просто действа,
не пита можеш ли - тя те разсейва
и ти благодариш, че с теб живее,
че кара те да вярваш и да пееш
но времето лети, а облаците там са
не бягат, не вали, те просто там са
и почваш да се чудиш какво става
не мислиш, не допускаш, че може би тя те предава
предава и те пуска в края,
когато късно е
да, аз го зная
но дори тогава в тебе впива
последната си грозна, сива
болезнена и тънка нишка
презрително е победила
оставила човешко същество
във гърчове и болки диви
да се прощава със последните си сили
последни капчици любов и вяра
последната си нощ със звяра
когато чуеш, че е тихо
че няма я, че не е там
опитваш се да се зарадваш
но тя те е оставила без срам.
без срам, без радост, без усмивка.
без болката дори - щастливка
отне ти всичко и те омагьоса,
накрая изостави, тръгна боса
по пътя прашен, кален и горчив
към него, да и той е сив
поредният човек, който се вглежда
за тази, смъртоносната надежда
тя в свойта крепост те отвежда
и те затваря там за векове,
във тъмнината, под облачното й небе
не пита искаш ли - тя просто действа,
не пита можеш ли - тя те разсейва
и ти благодариш, че с теб живее,
че кара те да вярваш и да пееш
но времето лети, а облаците там са
не бягат, не вали, те просто там са
и почваш да се чудиш какво става
не мислиш, не допускаш, че може би тя те предава
предава и те пуска в края,
когато късно е
да, аз го зная
но дори тогава в тебе впива
последната си грозна, сива
болезнена и тънка нишка
презрително е победила
оставила човешко същество
във гърчове и болки диви
да се прощава със последните си сили
последни капчици любов и вяра
последната си нощ със звяра
когато чуеш, че е тихо
че няма я, че не е там
опитваш се да се зарадваш
но тя те е оставила без срам.
без срам, без радост, без усмивка.
без болката дори - щастливка
отне ти всичко и те омагьоса,
накрая изостави, тръгна боса
по пътя прашен, кален и горчив
към него, да и той е сив
поредният човек, който се вглежда
за тази, смъртоносната надежда
Скрих се от света
и си мисля дали така е по-добре, при корените на промяната. Никога не съм садила дърво, защото няма да е най-нормалното нещо, което мога да направя, но пък толкова пъти съм започвала да правя нещо друго, промени.. Поне отскоро идеята се загнезди някъде над раменете ми, до тази за спирането на разни неща и волята, волята. Минерална вода, кофеин, приятели и изчанчени и претенциозни думи - почти като Уди Алън. Стратегията е в това да действаш, а моето действие досега се изразява в писане. Бих казала, че е жалко, сигурно е и май няма как да оборя това просто съждение, но трябва да си задам няколко въпроса и да си отговоря. Дори да е грешно, май е наложително поне веднъж да си отговоря на въпросите. за гордостта, волята, промените, вярването, самосъжалението и всичко останало.
AND I'M DONE
Бих искала да плача така както, когато завърши един адски близък приятел, който сега изглежда просто като хубава идея. идеите са хубаво нещо, но са на ръба на съществуващото и имагинерното. Имагинерно е pretty противна дума, осакатяваща хубавия ни език. да, аз много обичам българския, колкото и да вмъквам разни английски изрази и да ми идват отвътре, да, аз обичам родния си език, защото с никой не мога, така както мога с него. поне засега.
съжалявам, че няма нещо, което да записва мислите ми преди да заспя, защото тогава извират като минерален извор, чисти и прекрасни, непринудени и естествено изкривени. това е моята любов, да слушам как се лее словото в главата ми и да ме приспива с напевността и истинността си. но няма кой да запише всичко това, както казах. жалко, колко жалко.
проблемът в спрелите моменти и кратките филмови изживявания е следствие от изкривената душа, недоволна и деформирана, гротескна и страдаща. едно кълбо от болка, комплекси и самота, което малко неща са способни да разплетат. дори сега я усещам, как тупти и същевременно дълбае. толкова, че не виждам как е възможно някога да изригне под формата на много и солени сълзи.
а как боли, наистина
как.
ако не ви напомням на Кинг, вие просто не сте Весела и не може да усетите нарцисизма, който расте под желязното сърце, висящо на врата ми.
какво постигнах аз с гордостта си за тези 2 седмици или време, измъчило ме с всичките си форми.
точно мъчение, да. и толкова търсене на причини, за да пречупя горделивата си стена, която изградих, за да запазя част от себе си, а и да за постигна нещо, което ще продължи да я гради. вярвам, че щом резултатът се оказа недобър, е имало грешка и недоразумение и неразбиране /а може би нежелание за разбиране/ още от самото начало. често правя така, търся си разни добри причини, които да ме мотивират или да докажат, че трябва да направя това, което уж се мъча да не правя. после се оказва, че съм сгрешила. и преминавам към новата стратегия - да не вярвам в нищо, като така поне мисля, че не мога да се разочаровам, защото мисля най-лошото. но пак очаквам, по дяволите, пак очаквам. това е онази ужасна надежда, която не спира да ни изгаря бавно и упорито, с пот на челото и побелели кокалчета, да. изморена е точно колкото нас, изтощена и на косъм да ни остави на мира, но не.. не, тя никога не спира. като кислородът е - не можем без нея и все пак ни убива.
навлизам в още по-тийнейджърска възраст или просто в живота ? защото болката има своя чар, винаги съм го знаела, но човек не може да живее само с нея.
аз съм изкривена душа, пречупен лъч, болна и измислена, филмова и насилена - и все пак - мечтая за красивите спрели моменти, но и мечтая да са плод на постоянна обич, постоянна привързаност.
не отговорих на въпросите си, защото просто не успях да ги формулирам. дори не опитах. но снощи реших, че твърдостта и малкият зачатък на промяна може и да направят нещо. не, не искам да моля, да очаквам, да се надявам да открия друга муза. не съм толкова силна, за да понеса тази красота - красотата на поражението.
AND I'M DONE
Бих искала да плача така както, когато завърши един адски близък приятел, който сега изглежда просто като хубава идея. идеите са хубаво нещо, но са на ръба на съществуващото и имагинерното. Имагинерно е pretty противна дума, осакатяваща хубавия ни език. да, аз много обичам българския, колкото и да вмъквам разни английски изрази и да ми идват отвътре, да, аз обичам родния си език, защото с никой не мога, така както мога с него. поне засега.
съжалявам, че няма нещо, което да записва мислите ми преди да заспя, защото тогава извират като минерален извор, чисти и прекрасни, непринудени и естествено изкривени. това е моята любов, да слушам как се лее словото в главата ми и да ме приспива с напевността и истинността си. но няма кой да запише всичко това, както казах. жалко, колко жалко.
проблемът в спрелите моменти и кратките филмови изживявания е следствие от изкривената душа, недоволна и деформирана, гротескна и страдаща. едно кълбо от болка, комплекси и самота, което малко неща са способни да разплетат. дори сега я усещам, как тупти и същевременно дълбае. толкова, че не виждам как е възможно някога да изригне под формата на много и солени сълзи.
а как боли, наистина
как.
ако не ви напомням на Кинг, вие просто не сте Весела и не може да усетите нарцисизма, който расте под желязното сърце, висящо на врата ми.
какво постигнах аз с гордостта си за тези 2 седмици или време, измъчило ме с всичките си форми.
точно мъчение, да. и толкова търсене на причини, за да пречупя горделивата си стена, която изградих, за да запазя част от себе си, а и да за постигна нещо, което ще продължи да я гради. вярвам, че щом резултатът се оказа недобър, е имало грешка и недоразумение и неразбиране /а може би нежелание за разбиране/ още от самото начало. често правя така, търся си разни добри причини, които да ме мотивират или да докажат, че трябва да направя това, което уж се мъча да не правя. после се оказва, че съм сгрешила. и преминавам към новата стратегия - да не вярвам в нищо, като така поне мисля, че не мога да се разочаровам, защото мисля най-лошото. но пак очаквам, по дяволите, пак очаквам. това е онази ужасна надежда, която не спира да ни изгаря бавно и упорито, с пот на челото и побелели кокалчета, да. изморена е точно колкото нас, изтощена и на косъм да ни остави на мира, но не.. не, тя никога не спира. като кислородът е - не можем без нея и все пак ни убива.
навлизам в още по-тийнейджърска възраст или просто в живота ? защото болката има своя чар, винаги съм го знаела, но човек не може да живее само с нея.
аз съм изкривена душа, пречупен лъч, болна и измислена, филмова и насилена - и все пак - мечтая за красивите спрели моменти, но и мечтая да са плод на постоянна обич, постоянна привързаност.
не отговорих на въпросите си, защото просто не успях да ги формулирам. дори не опитах. но снощи реших, че твърдостта и малкият зачатък на промяна може и да направят нещо. не, не искам да моля, да очаквам, да се надявам да открия друга муза. не съм толкова силна, за да понеса тази красота - красотата на поражението.
6/20/2008
Outside
няма да напиша нищо, което ще ме облекчи. нищо, което ще промени събитията и го знам. знам как действам, знам дори защо, познавам се, усещам когато съм отчаяна и се опитвам да привлека добрата страна на съдбата към себе си. знам и когато няма да стане. но явно съм много упорита и същевременно тъжна. няма как да не спомена отново за вярването, за правенето не нещата грешно или може би просто за допускането на грешки. може би дълбоко, дълбоко в себе си или не чак толкова аз наистина съм много лоша и всичко, което върша е преднамерено. защото "добро" е хубава дума и олицетворява всичко хубаво у някого. ето, че хората могат да променят, но най-вече, когато не искат и не очакват. аз съм тук и пак се моля за поредната серия изпросени усмивки, просто защото свикнах. това не е всичко, но да, това е част от теорията ми. много наивна и твърде мечтаеща, малко действаща и неприлично тъжна на моменти. мисля, че направих много. времето, което ми отне също беше много, но не всичко става така както очакваш да стане. винаги съм искала, когато започна да пиша да успея да синтезирам всичко кратко, точно и ясно, всяко едно нещо, което ме натъжава и отчайва с неговите обяснения и съответни очаквания. но не, никога не става.
жалкото е, че зад всички изречения, изпити фрапета и тъжни усмивки стои по едно име. Тъжно, да.
жалкото е, че зад всички изречения, изпити фрапета и тъжни усмивки стои по едно име. Тъжно, да.
6/19/2008
6/18/2008
Like A Prayer
When you call my name it's like a little prayer
I'm down on my knees
I wanna take you there
Мисля, че деградирам. Митев не ми върна на и-мейла. Не мога да се променя. Сменям си настроението на всеки 10 мин, дори по-малко.. Нямам воля за нищо или пък се появява, когато не очаквам и то за малко. Нямам стимул или имам, но просто не става. Тъжна съм. Депресирана работа. "Абонатът не отговаря. Моля, обадете се по-късно." Тъкмо като събрах смелост да съм добра и да си преглътна гордостта отново. Трябва да съм търпелива. Но за някои неща търпението не помага, ако не си постоянен. А аз не съм. Има още много неща и не знам дали наистина ми е толкова кухо-гадно, колкото си мисля, но май да.. Мечтая за музика, събота вечер и 2 фрапета.. Може ли това да е новият ми стимул ? Пак няма да успея, пак! Пак, пак, пак.. Наистина, измъчих се. Мисля, че трябва да измисля нещо за утре. И не само. Искам да сме във ваканция и да се чувствам добре. Искам да говоря.. Искам да съм аз и да не съм такава
Life is a mystery
Everyone must stand alone
I hear you call my name
And it feels like home
и чета едни и същи неща, а не това, което трябва.. отново..
не ме оставят сама, искам да съм сама, поне за малко :/
I'm down on my knees
I wanna take you there
Мисля, че деградирам. Митев не ми върна на и-мейла. Не мога да се променя. Сменям си настроението на всеки 10 мин, дори по-малко.. Нямам воля за нищо или пък се появява, когато не очаквам и то за малко. Нямам стимул или имам, но просто не става. Тъжна съм. Депресирана работа. "Абонатът не отговаря. Моля, обадете се по-късно." Тъкмо като събрах смелост да съм добра и да си преглътна гордостта отново. Трябва да съм търпелива. Но за някои неща търпението не помага, ако не си постоянен. А аз не съм. Има още много неща и не знам дали наистина ми е толкова кухо-гадно, колкото си мисля, но май да.. Мечтая за музика, събота вечер и 2 фрапета.. Може ли това да е новият ми стимул ? Пак няма да успея, пак! Пак, пак, пак.. Наистина, измъчих се. Мисля, че трябва да измисля нещо за утре. И не само. Искам да сме във ваканция и да се чувствам добре. Искам да говоря.. Искам да съм аз и да не съм такава
Life is a mystery
Everyone must stand alone
I hear you call my name
And it feels like home
и чета едни и същи неща, а не това, което трябва.. отново..
не ме оставят сама, искам да съм сама, поне за малко :/
6/14/2008
My agner found a shelter
В Колдплей!
КОЛДПЛЕЙ! ОТНОВО! НЕВЪЗМОЖНО Е ДА НАПИША НЕЩО ПОДРЕДЕНО, НЕ ЗНАМ ДОРИ КАК УСПЯВАМ ДА НАПИША НЕШО, НО ЩЕ СЕ СРИНА ОТ ЯД, НЕРВНОСТ И УМОРА.
ЗАЩО ВИНАГИ КОЛДПЛЕЙ, ЗАЩО ВИНАГИ ТЕ, ЗАЩО ПИША С КАПС, ЗАЩО СЪМ ТАКВА, ЗАЩО ВСИЧКО СЕ ПОВТАРЯ ПО ТОЛКОВА СМЕШНО-ТРАГИЧЕН НАЧИН, ЗАЩО СЕ ВБЕСИХ НА ВСИЧКО, САМО ЗАРАДИ НЯКАКВИ НАСЕКОМИ И ЕДИН ЛАК! ЗАЩО ТРЯБВА САМО ЕДНА ДРАЗНЕЩА ИСКРА, ЗА ДА ИЗПУША И ДА ВДИГНА СВЕТА, ЗАРАДИ МОИТЕ НИЩОЖНИ, НЕЗНАЧИТЕЛНИ ПРОБЛЕМИ. ЗАЩО Е ТАКА, ПАУЗА ПАУЗА ПАУЗА ЕМОЦИИИИИИИИИИЯ
аааааааааааааааааааахгррррррррр ГРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРР
НАИСТИНА СЕГА РАЗБИРАМ КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ТРЕПЕРИШ ОТ ЯД И СИГУРНО ИЗЖЛЕГДА У-Ж-А-С-Н-О ОТСТРАНИ BUT I CAN'T HELP BUT SCREAM
Whiteeeeeeeeeeee snow
If you looooooooooooooooooooooooooove me, won't you let meeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeee know ?
GO ?
WHAT ?
VIOLET HILL, VIOLET HILL, VIOLET HILL
КОЛДПЛЕЙ! ОТНОВО! НЕВЪЗМОЖНО Е ДА НАПИША НЕЩО ПОДРЕДЕНО, НЕ ЗНАМ ДОРИ КАК УСПЯВАМ ДА НАПИША НЕШО, НО ЩЕ СЕ СРИНА ОТ ЯД, НЕРВНОСТ И УМОРА.
ЗАЩО ВИНАГИ КОЛДПЛЕЙ, ЗАЩО ВИНАГИ ТЕ, ЗАЩО ПИША С КАПС, ЗАЩО СЪМ ТАКВА, ЗАЩО ВСИЧКО СЕ ПОВТАРЯ ПО ТОЛКОВА СМЕШНО-ТРАГИЧЕН НАЧИН, ЗАЩО СЕ ВБЕСИХ НА ВСИЧКО, САМО ЗАРАДИ НЯКАКВИ НАСЕКОМИ И ЕДИН ЛАК! ЗАЩО ТРЯБВА САМО ЕДНА ДРАЗНЕЩА ИСКРА, ЗА ДА ИЗПУША И ДА ВДИГНА СВЕТА, ЗАРАДИ МОИТЕ НИЩОЖНИ, НЕЗНАЧИТЕЛНИ ПРОБЛЕМИ. ЗАЩО Е ТАКА, ПАУЗА ПАУЗА ПАУЗА ЕМОЦИИИИИИИИИИЯ
аааааааааааааааааааахгррррррррр ГРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРР
НАИСТИНА СЕГА РАЗБИРАМ КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ТРЕПЕРИШ ОТ ЯД И СИГУРНО ИЗЖЛЕГДА У-Ж-А-С-Н-О ОТСТРАНИ BUT I CAN'T HELP BUT SCREAM
Whiteeeeeeeeeeee snow
If you looooooooooooooooooooooooooove me, won't you let meeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeee know ?
GO ?
WHAT ?
VIOLET HILL, VIOLET HILL, VIOLET HILL
6/13/2008
"Лека" за пореден път
"The greatest thing you'll ever learn is just to love and be loved in return."
С това завършвам блог епопеята и се надявам следващият път да е по-хубава.
С това завършвам блог епопеята и се надявам следващият път да е по-хубава.
Give me a reason
Стана ясно, че изливам мъката си /или каквото и да е това ужасно нещо, което расте в мен и засенчва вътрепната ми усмивка/ с писане.
Но така не става, не. Трябва да има хаос и да е объркано - безредие, грешки, възклицателни, хиляди въпроси и многоточия.
Мммммммммммммммммммммммммммммммммммда, НАЛИ ?
Толкова съм меланхолична. че дори любимият ми репортоар с викането не се получава, а цялата ми обичайна некултурност и разбъркан словоред липсват някъде. Както тетрадката ми по история и желанието да казвам мили неща, така и те изчезнаха. Боя се, че станах по-скучна. Може би по-сложна, но и по-скучна. Много по-скучна. Има едно нещо, което искам да кажа, но не мога да кажа, защото ако кажа ще се изложа. Искам едно мило, добро, различно, умно, интересно и донякъде прекрасно /прекрасно, защото е твърде невъзможно решение за тази вечер/ човешко съшество да ми пише. ХА! Ето тук ли е развръзката ? Сложните думи, изреченията без край и цялата атмосфера са били просто плод на желанието някой да ми пише ?
ХАХАХАХ! Ето къде била и емоцията! Не, естествено, че не ми е смешно, как ще ми е смешно, Боже! Та нали аз само го пиша, не мога да стана читателка на собсвените си мисли, защото съм била в тях, те в мен - сложен кръговрат или по-скоро взаимодействие, Затова и не ми е смешно, но тък като съм виждала и други като мен - поредни, слети с тълпата - знам, че е смешно.
Изпитвам нарастващата нужда да говоря с някого с цялата си философска мощ и да го разнищшя на малки.. нишки, или поне да се получи интересно задоволяване на моето екзистенциално страдание от преобладаващата скука.
Уморих се .. gonna give my heart away.
Наистина, ако поне последният път бях в някаква изгодна позиция сега щеше да е малко по-лесно, но в припряността си накарах целият процес да се проточи и да се превърне в нещо мъчително, ако не за двама, то поне за един.
"Вероятно заради дъжда и нарастващото напрежение, под формата на спрялост във всичките й форми - или просто защото ми се иска да говоря с теб - ти пиша"
Да, можех да го кажа, но дали още мога ?
Не мисля.
I'm so tired of playing..
Но така не става, не. Трябва да има хаос и да е объркано - безредие, грешки, възклицателни, хиляди въпроси и многоточия.
Мммммммммммммммммммммммммммммммммммда, НАЛИ ?
Толкова съм меланхолична. че дори любимият ми репортоар с викането не се получава, а цялата ми обичайна некултурност и разбъркан словоред липсват някъде. Както тетрадката ми по история и желанието да казвам мили неща, така и те изчезнаха. Боя се, че станах по-скучна. Може би по-сложна, но и по-скучна. Много по-скучна. Има едно нещо, което искам да кажа, но не мога да кажа, защото ако кажа ще се изложа. Искам едно мило, добро, различно, умно, интересно и донякъде прекрасно /прекрасно, защото е твърде невъзможно решение за тази вечер/ човешко съшество да ми пише. ХА! Ето тук ли е развръзката ? Сложните думи, изреченията без край и цялата атмосфера са били просто плод на желанието някой да ми пише ?
ХАХАХАХ! Ето къде била и емоцията! Не, естествено, че не ми е смешно, как ще ми е смешно, Боже! Та нали аз само го пиша, не мога да стана читателка на собсвените си мисли, защото съм била в тях, те в мен - сложен кръговрат или по-скоро взаимодействие, Затова и не ми е смешно, но тък като съм виждала и други като мен - поредни, слети с тълпата - знам, че е смешно.
Изпитвам нарастващата нужда да говоря с някого с цялата си философска мощ и да го разнищшя на малки.. нишки, или поне да се получи интересно задоволяване на моето екзистенциално страдание от преобладаващата скука.
Уморих се .. gonna give my heart away.
Наистина, ако поне последният път бях в някаква изгодна позиция сега щеше да е малко по-лесно, но в припряността си накарах целият процес да се проточи и да се превърне в нещо мъчително, ако не за двама, то поне за един.
"Вероятно заради дъжда и нарастващото напрежение, под формата на спрялост във всичките й форми - или просто защото ми се иска да говоря с теб - ти пиша"
Да, можех да го кажа, но дали още мога ?
Не мисля.
I'm so tired of playing..
Чистата математика...
Не, няма да разсъждавам по темата, защото е поставена твъде прекрасно, може би заради думата "поезия". Звучи хубаво като елегия, но събрана с "идеи", "чиста" и "математика" комбинацията се превъща в трудносмилаема за моя прекралено "изчистен" мозък.
Толкова по-лесно е да пиша за това, че People always leave. Пейтън научи всички на това, дори скоро сигурно ще се разпространи като "мъдрост' и сред по-възрастните. Или пък аз ще го казвам на децата си. Правилните решения са пред очите ми, но изпиващото желание да изпъкна и да изтъкна всяка малка фибра ич астица от чувство или емоция, е настина изяждаща и трудно се сдържам. Балончета в Скайп, аватари, инфо боксес и така нататък - всички те са платно за скицата на моя портрет, а истината е някъде дълбоко скрита в разговора. Всъщност скицата е доста по-добра, изглежда обещаваща и различна, но реалността - както почти винаги - е разочароваща. Да поговорим за нещо друго. С чувствата, хората, гордостта, преградите, "съсловията" и американския ред / geeks, jacks, loners, prom queens and the "friendly" ones - you know/ се превърнах в твърде обикновена тинейджърка, с твърде обикновени проблеми. А обикновено е интересно само донякъде.
Матурииии - какво за матурите ? Знаете ли!? Милиони хора пишат интелигентно и завъртяно, ако решат. Милиони хора са философствали и са измислили какви ли не велики неща, които днешнпото поколение нагло пренебрегва, защото мисли, че е елементарно да стигнеш до извода, че, например, на добото се връща с добро, а на лошото с лошо и съществува баланс. Да, доста логично, нали ? Но както и да е. Имало и има такива хора, пишат увлекателно и умно, доколкото е възможно да се използва тази дума и да звучи не толкова "неумно".
Аз съм разкъсана и се разкъсвам между разочарованието от себе си, самотата, липсата на воля, липсата на тръпка, мрачните дни, ученето и, общо везето, всичко. Та, имам какво да кажа, по-скоро какво да покажа или най-точно - какво да изкрещя. От много време в главата ми думата "крещя" крещи най-демонстративно и аз се опитвам да й дам малко свобода в суровия свят, но мисля, че още не е готова за него .. всъщност той за нея. Просто казано искам да кажа, че искам да крещя, но не мога, защото ще помислят, че съм луда. А ако се наложи да обясня, защо искам да крещя и изглеждам луда, ще ме помислят за много по-луда. Накрая колкото и да се мъча да замажа положението и да накарам хората да забравят, знам че няма да стане, защото са хора. Хората помнят доста добри неща, но когато се отнасят за тях и са крайно мили и дори интимни. А когато някой направи нещо извън нормата и допустимото, достойно за "одумване", О!, то се помни, не само се помни - то се разпространява, използва се като пример в много поучителни лекции и речи на някои издивиди, използва се и за извършване на сравнение, като най-често е желателно резултатът на сравняващият д ае по-добър. Разбрахте, нали ? Обичат да гледат сеир и след това да го разнасят, където може по широкия свят / за тях по-често доста тесен, но пък напълно достатъчен/.
Мда, отново стигнах там, където няма пътни знаци и ясна посока, но пък мългата не отсъства и този път. Явно съдбата е решила да съм загубена в собствената си загубеност и явно съдбата съм аз.
Толкова по-лесно е да пиша за това, че People always leave. Пейтън научи всички на това, дори скоро сигурно ще се разпространи като "мъдрост' и сред по-възрастните. Или пък аз ще го казвам на децата си. Правилните решения са пред очите ми, но изпиващото желание да изпъкна и да изтъкна всяка малка фибра ич астица от чувство или емоция, е настина изяждаща и трудно се сдържам. Балончета в Скайп, аватари, инфо боксес и така нататък - всички те са платно за скицата на моя портрет, а истината е някъде дълбоко скрита в разговора. Всъщност скицата е доста по-добра, изглежда обещаваща и различна, но реалността - както почти винаги - е разочароваща. Да поговорим за нещо друго. С чувствата, хората, гордостта, преградите, "съсловията" и американския ред / geeks, jacks, loners, prom queens and the "friendly" ones - you know/ се превърнах в твърде обикновена тинейджърка, с твърде обикновени проблеми. А обикновено е интересно само донякъде.
Матурииии - какво за матурите ? Знаете ли!? Милиони хора пишат интелигентно и завъртяно, ако решат. Милиони хора са философствали и са измислили какви ли не велики неща, които днешнпото поколение нагло пренебрегва, защото мисли, че е елементарно да стигнеш до извода, че, например, на добото се връща с добро, а на лошото с лошо и съществува баланс. Да, доста логично, нали ? Но както и да е. Имало и има такива хора, пишат увлекателно и умно, доколкото е възможно да се използва тази дума и да звучи не толкова "неумно".
Аз съм разкъсана и се разкъсвам между разочарованието от себе си, самотата, липсата на воля, липсата на тръпка, мрачните дни, ученето и, общо везето, всичко. Та, имам какво да кажа, по-скоро какво да покажа или най-точно - какво да изкрещя. От много време в главата ми думата "крещя" крещи най-демонстративно и аз се опитвам да й дам малко свобода в суровия свят, но мисля, че още не е готова за него .. всъщност той за нея. Просто казано искам да кажа, че искам да крещя, но не мога, защото ще помислят, че съм луда. А ако се наложи да обясня, защо искам да крещя и изглеждам луда, ще ме помислят за много по-луда. Накрая колкото и да се мъча да замажа положението и да накарам хората да забравят, знам че няма да стане, защото са хора. Хората помнят доста добри неща, но когато се отнасят за тях и са крайно мили и дори интимни. А когато някой направи нещо извън нормата и допустимото, достойно за "одумване", О!, то се помни, не само се помни - то се разпространява, използва се като пример в много поучителни лекции и речи на някои издивиди, използва се и за извършване на сравнение, като най-често е желателно резултатът на сравняващият д ае по-добър. Разбрахте, нали ? Обичат да гледат сеир и след това да го разнасят, където може по широкия свят / за тях по-често доста тесен, но пък напълно достатъчен/.
Мда, отново стигнах там, където няма пътни знаци и ясна посока, но пък мългата не отсъства и този път. Явно съдбата е решила да съм загубена в собствената си загубеност и явно съдбата съм аз.
Rainy days, chocolate, books, sleep, clouds..
Незнанието е ограничение. Сега го разбирам толкова добре. Ще ми се да напиша много други работи, но заради непросветеността си и другите ще се простят с ценната информация. За сметка на това ще се опитам да компенсирам с това, което пробуди у мен музиката, кандидатите за слава и един страшно интелигентен и ектравагантен академик, който просто мога да нарека Митев. Симпатично описание на поредния човек, който ме грабва с нещо от себе си. Не знам дали се е опитал да е такъв, дали просто е станал, като средата го е изменила с такава магнетична и прекалено стилна "умствена" мутация, но каквото и да е направил част от мен се възхищава на част от него. Предполагам, сигурно, вероятнно го знае, но защо пък да не го похваля на такова неутрално място, където не пробива нито един интернет лъч, не влиза онлайн душа. Това беше за Митев. Или едва сега започвам. Не го познавам и не анализирам достатъчно дълбоко и обстойно, но пък имам свойството да се питам постоянно и постоянно, а неговата личност поражда в мен - какво може - въпроси. Въпроси от рода на " Как хората стават такива ?", "Щом в държава, малка като нашата, все пак още има такива уникални хора, как аз очаквам да стана нещо?", "Някой възприема ли ме както аз възприемам него?", "Мога ли да изградя такъв стил някога", "Мога ли да стана такава"... Звучат патетично, защото хубавите неща стават непринудено, колкото и упорито и тъпо да се блъскаме срещу невидими стени, просто понякога не може да застанеш срещу отдавна изградените и изсечени върху живота ни закони. Просто за изказване, сложно за вярване в. Та, първоначалната, или която и да е, мисъл беше, че хората знаят как стават нещата, но въпреки това се мъчат да го направят по начина, по който искат. Нали това чувство и вътрешна увереност въпреки всичко, че може и да има изключения и те да възникнат заради нас - това ни прави силни, fighters.
Митев.. Митев. Страхотен глас, дикция и начин на изказване. Богат речник, богата култура. Като че ли не го знаете. (Вие?) Защо винаги се появява нещо, което да ме разсея и защо най-често това нещо е чувство ? Как се контролират навиците и чувствата не знам точно, но не мисля, че е полезно хората да опитват с първите. Освен ако и те не са станали навици. Ние се изменяме със средата, изменя се и тя с нас. Всяко нещо, което превърнем в постоянно става ново усложнение за живота и природата, но все пак те в синхрон с нашето изпреварване също ни изпреварват с новите си закони. И в това отношение никога няма да бъдем първи.
Страстта към нещо и желанието да го проучиш докрай са много завладяващи и забавни, ни крият почти сигурния риск, че накрая то ще загуби чара си.
Не, не искам да спра да те обичам. Което и да си ти. Каквото и да си. Който и да си.
Не, не искам да спра да обичам нещата, които обичам, защото обичта не ражда само спомени и топли мигове, а една идея, която сама по себе си съдържа още толкова обич и част индивидуалност. А когато загубиш обич плюс индивидуалност наистина се чувстваш празен.
А идеята беше да говоря за красивото в един дъждовен ден и в това да се тъпчеш с шоколад и меденки и някак съвестта ти да не те безпокои. Както винаги тръгнах в друга посока и загубих романтичната идея, но все още не съм тъжна, защото знам, че е някъде там. Някъде, не никъде.
Митев.. Митев. Страхотен глас, дикция и начин на изказване. Богат речник, богата култура. Като че ли не го знаете. (Вие?) Защо винаги се появява нещо, което да ме разсея и защо най-често това нещо е чувство ? Как се контролират навиците и чувствата не знам точно, но не мисля, че е полезно хората да опитват с първите. Освен ако и те не са станали навици. Ние се изменяме със средата, изменя се и тя с нас. Всяко нещо, което превърнем в постоянно става ново усложнение за живота и природата, но все пак те в синхрон с нашето изпреварване също ни изпреварват с новите си закони. И в това отношение никога няма да бъдем първи.
Страстта към нещо и желанието да го проучиш докрай са много завладяващи и забавни, ни крият почти сигурния риск, че накрая то ще загуби чара си.
Не, не искам да спра да те обичам. Което и да си ти. Каквото и да си. Който и да си.
Не, не искам да спра да обичам нещата, които обичам, защото обичта не ражда само спомени и топли мигове, а една идея, която сама по себе си съдържа още толкова обич и част индивидуалност. А когато загубиш обич плюс индивидуалност наистина се чувстваш празен.
А идеята беше да говоря за красивото в един дъждовен ден и в това да се тъпчеш с шоколад и меденки и някак съвестта ти да не те безпокои. Както винаги тръгнах в друга посока и загубих романтичната идея, но все още не съм тъжна, защото знам, че е някъде там. Някъде, не никъде.
6/12/2008
Шшшшш!
Здравейте!
Трябва, трябва, трябва да напиша нещо! И ето сега. Изяжда ме, разяжда ме, гризе ме отвътре, направо ме тресе и не ме оставя на спокойствие нито за секунда. Тежък е животът, когато нещо те чопли, човърка и не спира, и не спира. Затова съм зациклила с ужасно проста алтърнатив американска музика и се чудя какво да правя. Вечният въпрос какво да правя ?
PAIN :D
Schhh.bg
Трябва, трябва, трябва да напиша нещо! И ето сега. Изяжда ме, разяжда ме, гризе ме отвътре, направо ме тресе и не ме оставя на спокойствие нито за секунда. Тежък е животът, когато нещо те чопли, човърка и не спира, и не спира. Затова съм зациклила с ужасно проста алтърнатив американска музика и се чудя какво да правя. Вечният въпрос какво да правя ?
PAIN :D
Schhh.bg
6/10/2008
to my mother, to my father
It's your son or it's your daughter
I SIT HERE LOCKED INSIDE MY HEAD REMEMBERING EVERYTHING U SAID
THE SILENCE GETS US NOWHERE GETS US NOWHERE WAY TO FAST
but u don't know how to listen and let me make my decision
i sit here locked inside my head remembering everything u said the silence gets us nowhere gets us nowhere way to fast
all your insults and ur curses make me feel like im not a person
cause im fucked up because u are need attention attention u couldn't give
the silence gets us nowhere gets us nowhere way too fast
I SIT HERE LOCKED INSIDE MY HEAD REMEMBERING EVERYTHING U SAID
THE SILENCE GETS US NOWHERE GETS US NOWHERE WAY TO FAST
but u don't know how to listen and let me make my decision
i sit here locked inside my head remembering everything u said the silence gets us nowhere gets us nowhere way to fast
all your insults and ur curses make me feel like im not a person
cause im fucked up because u are need attention attention u couldn't give
the silence gets us nowhere gets us nowhere way too fast
6/09/2008
Отклонение по пътя към Каравелов
Стоейки пред прозореца, мисля. Мисля за Кинг. Да, крал е. Не че познавам много добре творчеството му. Не че разбирам кой знае колко от изкуство. Но виждам специалното, по-скоро надушвам въображението му. И ме радва. Не само защото може, а и защото виждам как някакви обикновени изречения, които и аз бих написала, стават необикновени. Да, това е влиянието на личността и все пак защо аз да не мога същото ? Не живея ли в свят, особено моят собствен, пълен с милиони терзания и чувства, вътрешни борби, колебания, адски тежки моменти на слабост, възходи, падения, сълзи, смях, надежди, разбити и сбъднати мечти и накрая пак мечти... ?
Къде отиде музата и къде отиде моят талант.. Може би заплетен в паяжината на моето бездействие, може би никога не е съществувал, а може би е поредната измислица, която чака да й се вдъхне живот. Думите са всички са едни и същи, но някои притежават свойството да ги превръщат в своеобразен отпечатък, който да оставя следа у другите.. и не за кратко. Много пъти ми се е случвало и 100 пъти съм се запитвала дали и аз мога да повлияя така на някого. Тук идва горчивата поука за мен, моят болен, изкривен и вечно търсещ сухи отговор, мозък, и изводът. Изводът е от онези, които хората се правят, че не знаят, че не са чули, незабележимо го пренебрегват, а накрая той се стоварва върху главите им с цялата си тежка мощ, показващ им простото съждение - че не струват.
Ако се осланям на физиката, на математиката, дори на биологията - не е трудно да се досетя, че симетрия съществува не само в науките и в природата, а и в уникални и неповторими същества като хората. Нали ?
Колкото и да се мъчи човек да се усъвършенства, може би на някои просто не им е писано да станат велики, да променят света ?
А и как се променя свят като с всяка изминала секунда аз поглъщам нови и нови неща за него, които никога не съм знаела ? Как мога да променя тази нищожна част от Вселената и не е ли тъжно, че вярвам така силно, че всъщност не мога ?
Питате се ? Не се питайте. Както всеки въпрос и този си има точен отговор. Тъжно е. Но е неизбежно. Жадувам да напиша някъде "май", "може би" или пък "сигурно не с всичко е така", но от ден на ден виждам как не можеш да се бориш срещу природата си и това, което ти е дала, без значение какво е то. Ако бях обречена да променя света с чар, ум, талант, въображение, уникалност или друго измислено качество - хубаво, с удоволствие бих казала. Но моят избор е много по-скучен и донякъде жалък. Не мога да го нарека избор, защото е насъществуващ - алтернативите са забравени, събират прах и вече не стават за нищо - единственият отговор за мен е "Не".
След като написах отчаяната одисея за това как не можем да се променим остава да отида и да правя нещо, достойно за моето ниво, но някак ме дразни, разяжда мисълта да си стоя така..
Дали пък не мога да променя света ? Дали пък не съм велика и уникална ? Дали пък не притежавам чар, ум, талант, въображение, достатъчни за да променя тази нищожна част от Вселената или дори повече ? Честно казано не знам какъв е ключът. Не е това да знаеш всичко или да се мъчиш да си навсякъде. Доста по-дълбоко е и не под пластовете разсъждения и анализи. Не. Намира се в човека, нещо като гена, но малко по-опасно.
Неведоми са пътищата божии, неведома е моята съдба.
Къде отиде музата и къде отиде моят талант.. Може би заплетен в паяжината на моето бездействие, може би никога не е съществувал, а може би е поредната измислица, която чака да й се вдъхне живот. Думите са всички са едни и същи, но някои притежават свойството да ги превръщат в своеобразен отпечатък, който да оставя следа у другите.. и не за кратко. Много пъти ми се е случвало и 100 пъти съм се запитвала дали и аз мога да повлияя така на някого. Тук идва горчивата поука за мен, моят болен, изкривен и вечно търсещ сухи отговор, мозък, и изводът. Изводът е от онези, които хората се правят, че не знаят, че не са чули, незабележимо го пренебрегват, а накрая той се стоварва върху главите им с цялата си тежка мощ, показващ им простото съждение - че не струват.
Ако се осланям на физиката, на математиката, дори на биологията - не е трудно да се досетя, че симетрия съществува не само в науките и в природата, а и в уникални и неповторими същества като хората. Нали ?
Колкото и да се мъчи човек да се усъвършенства, може би на някои просто не им е писано да станат велики, да променят света ?
А и как се променя свят като с всяка изминала секунда аз поглъщам нови и нови неща за него, които никога не съм знаела ? Как мога да променя тази нищожна част от Вселената и не е ли тъжно, че вярвам така силно, че всъщност не мога ?
Питате се ? Не се питайте. Както всеки въпрос и този си има точен отговор. Тъжно е. Но е неизбежно. Жадувам да напиша някъде "май", "може би" или пък "сигурно не с всичко е така", но от ден на ден виждам как не можеш да се бориш срещу природата си и това, което ти е дала, без значение какво е то. Ако бях обречена да променя света с чар, ум, талант, въображение, уникалност или друго измислено качество - хубаво, с удоволствие бих казала. Но моят избор е много по-скучен и донякъде жалък. Не мога да го нарека избор, защото е насъществуващ - алтернативите са забравени, събират прах и вече не стават за нищо - единственият отговор за мен е "Не".
След като написах отчаяната одисея за това как не можем да се променим остава да отида и да правя нещо, достойно за моето ниво, но някак ме дразни, разяжда мисълта да си стоя така..
Дали пък не мога да променя света ? Дали пък не съм велика и уникална ? Дали пък не притежавам чар, ум, талант, въображение, достатъчни за да променя тази нищожна част от Вселената или дори повече ? Честно казано не знам какъв е ключът. Не е това да знаеш всичко или да се мъчиш да си навсякъде. Доста по-дълбоко е и не под пластовете разсъждения и анализи. Не. Намира се в човека, нещо като гена, но малко по-опасно.
Неведоми са пътищата божии, неведома е моята съдба.
6/08/2008
and we sing if it's not enough
sing without a reason
to ever fall in love
to never fall in love again
Уморена съм
to ever fall in love
to never fall in love again
Уморена съм
22:20
почти идеалните условия за почти идеалното излияние.
кое е най-важното в момента и защо ще пиша за него ?
защо ? - вероятно, за да направя нещо, да ми олекне и все пак да стане.
защо ? - защото ми е мъчно
"липсваш ми" винаги е звучало по-добре от "мъчно ми е за теб', но аз държа на втората изтъркана и малко по-проста фраза. не само ми е мъчно за някого, но и ми е мъчно изцяло, най-вече заради някого.
и то защото усещам, че го губя, нищо че никога не съм го имала.
и дори не е само това. толкова е тъжна цялата история за мен, но за другите би изглеждала по-скоро жалка, защото не е нещо, което е било до мен дълго време, което съм обичала и то ме е обичало. жалък е дори средният род.
и търся някакво спасение, избавление, нещичко, лъч надежда, но вече няма, а аз се уморих да си играя. Какво остава за мечтите - те са смешни, непотребни и ме принизяват до безкрайност. Страх ме е от себе си, от непроменящата се Аз, от бездействащата Аз, и най-вече - от вечно недоволната Аз.
И ми липсва. Толкова много. Иде ми да изкрещя, искам да стане нещо. Искам. Не помогна вярването във феи, непрестанните мисли, нелепите ситуации, пламъкът в очите, докато разглеждах, постоянният интерес - НИЩО.
Да, аз съм много лоша, всичко и всички ми го доказват някак и най-вече отново аз го разбирам. Виждам, че правя нещо грешно, разбрах, че нещата не стават, колкото и отчаяно да ги искам .. до един момент. Един момент, в който се сбъдва 1/17 от всичко, което съм искала и аз се чувствам най-благодарна, а преди това съм била точно в това положение - да. Ядосваща се и нервна, бясна дори - че никога не се случва това, което искам, точно на МЕН. Алчно ли е сега да искам да се случи нещо повече, по-хубаво ?
Лошо ли е да мечтая ? За какво гледам филми, защо да не стават реалност, КАКВО НАПРАВИХ, ПО ДЯВОЛИТЕ!
кое е най-важното в момента и защо ще пиша за него ?
защо ? - вероятно, за да направя нещо, да ми олекне и все пак да стане.
защо ? - защото ми е мъчно
"липсваш ми" винаги е звучало по-добре от "мъчно ми е за теб', но аз държа на втората изтъркана и малко по-проста фраза. не само ми е мъчно за някого, но и ми е мъчно изцяло, най-вече заради някого.
и то защото усещам, че го губя, нищо че никога не съм го имала.
и дори не е само това. толкова е тъжна цялата история за мен, но за другите би изглеждала по-скоро жалка, защото не е нещо, което е било до мен дълго време, което съм обичала и то ме е обичало. жалък е дори средният род.
и търся някакво спасение, избавление, нещичко, лъч надежда, но вече няма, а аз се уморих да си играя. Какво остава за мечтите - те са смешни, непотребни и ме принизяват до безкрайност. Страх ме е от себе си, от непроменящата се Аз, от бездействащата Аз, и най-вече - от вечно недоволната Аз.
И ми липсва. Толкова много. Иде ми да изкрещя, искам да стане нещо. Искам. Не помогна вярването във феи, непрестанните мисли, нелепите ситуации, пламъкът в очите, докато разглеждах, постоянният интерес - НИЩО.
Да, аз съм много лоша, всичко и всички ми го доказват някак и най-вече отново аз го разбирам. Виждам, че правя нещо грешно, разбрах, че нещата не стават, колкото и отчаяно да ги искам .. до един момент. Един момент, в който се сбъдва 1/17 от всичко, което съм искала и аз се чувствам най-благодарна, а преди това съм била точно в това положение - да. Ядосваща се и нервна, бясна дори - че никога не се случва това, което искам, точно на МЕН. Алчно ли е сега да искам да се случи нещо повече, по-хубаво ?
Лошо ли е да мечтая ? За какво гледам филми, защо да не стават реалност, КАКВО НАПРАВИХ, ПО ДЯВОЛИТЕ!
6/05/2008
IT
i pak v edin mrachen chetvurtuk se ozovah zadushena i tujna, siva i otdalechena, pisheshta na latinica v tqsna staq, pulna s hora.
naistina e mnogo, mnogo goreshto i sushtevremenno nqkak strashno otvutre, sravnenieto ne samo ubiva, ami spira vsichki zachatuci na nova misul.
ujasno goreshto s miris na kabeli i no way out.
naistina e mnogo, mnogo goreshto i sushtevremenno nqkak strashno otvutre, sravnenieto ne samo ubiva, ami spira vsichki zachatuci na nova misul.
ujasno goreshto s miris na kabeli i no way out.
6/03/2008
мълчанието на агнето
ето как започна историята на този ден! събудих се, събудиха ме.. събуди ме.
станах и така се завъртя машината, произвеждаща еднакви дни, дори в горещо лято.
отброявам всяка секунда, всеки цветен миг и всяко късче от времето, което може да се отброи.. но до какво ?
търся една голяма муза и една красива идея, заради която да чакам със затаен дъх и огромна вътрешна усмивка, малко тръпка и всъщност тонове притеснение.
и накрая - хоп! - няма.
затова пиша така, зашото всичко, което се свърже с мен - без значение дали е понятие, случка, хора, предмет - или бяга, или се променя.
ако имах глухарче, шях да го духна
винаги това, което искаш е далече, а когато го имаш "духаш"
как става така ?
станах и така се завъртя машината, произвеждаща еднакви дни, дори в горещо лято.
отброявам всяка секунда, всеки цветен миг и всяко късче от времето, което може да се отброи.. но до какво ?
търся една голяма муза и една красива идея, заради която да чакам със затаен дъх и огромна вътрешна усмивка, малко тръпка и всъщност тонове притеснение.
и накрая - хоп! - няма.
затова пиша така, зашото всичко, което се свърже с мен - без значение дали е понятие, случка, хора, предмет - или бяга, или се променя.
ако имах глухарче, шях да го духна
винаги това, което искаш е далече, а когато го имаш "духаш"
как става така ?
"Гр"
ИСКАМ ДА ГО ИЗКРЕЩЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Гр! Всичко е толкова трудно и лошо!
Гр! Всичко е толкова трудно и лошо!
6/01/2008
Нарисувай ми овца!
Слушането на Роби Уилямс е следствие от голяма скука и беден избор на музика. Аз го обичам страшно много, но когато не ми се мисли прибягвам до старите, заучени неща. Както когато търся внимание не издържам и пиша глупости, където мога.
Странното е, че ще трябва да пиша страхотни текстове на матури и изпити, а сега, когато става въпрос за мен, аз пак не успявам да се справя на ниво. Дори убивам емоцията, която колкото и примитивна да е, все пак е нещо.
Не идва ли един момент, в който да се чувстваш як и да няма проблеми ? Аз имам толкова. И ми е толкова неяко. Толкова тъжна вечер и вече се чудя нарочно ли правя такива вечерите или в действителност са дори по-лоши. Не знам, не мога да се променя, твърде трудно е и постоянно съм разочарована и недоволна. Как да пиша за всички тези неща, как да разберат хората колко ужасно е всъщност. Родена съм за трагедия с цялата вътрешна борба и ходенето ту напред, ту назад. Честно, понякога не мога да се търпя изобщо и наистина, наистина искам да крещя, но не мога, РАЗБИРАТЕ ЛИ? НЕ МОГА!
Тъжната ми мисъл е прекъсната, след това отново, после пак и така до края на ужасната вечер. Да, знам, че действията са важни, но сега искам просто да говоря и да се чувствам добре. Ако можех сигурно щях да се разплача на нечие рамо, но точно това нечие е някъде стоящо и неинтересуващо се от мен.
Сега стана дори още по-тъжно. Ами, аз съм ужасна. Понякога много и не искам да прося за моето малко щастие. Не, няма. Знам, че просто трябва да стане.
Никога не съм се чувствала по-неспециална.
Наистина.
:/
Странното е, че ще трябва да пиша страхотни текстове на матури и изпити, а сега, когато става въпрос за мен, аз пак не успявам да се справя на ниво. Дори убивам емоцията, която колкото и примитивна да е, все пак е нещо.
Не идва ли един момент, в който да се чувстваш як и да няма проблеми ? Аз имам толкова. И ми е толкова неяко. Толкова тъжна вечер и вече се чудя нарочно ли правя такива вечерите или в действителност са дори по-лоши. Не знам, не мога да се променя, твърде трудно е и постоянно съм разочарована и недоволна. Как да пиша за всички тези неща, как да разберат хората колко ужасно е всъщност. Родена съм за трагедия с цялата вътрешна борба и ходенето ту напред, ту назад. Честно, понякога не мога да се търпя изобщо и наистина, наистина искам да крещя, но не мога, РАЗБИРАТЕ ЛИ? НЕ МОГА!
Тъжната ми мисъл е прекъсната, след това отново, после пак и така до края на ужасната вечер. Да, знам, че действията са важни, но сега искам просто да говоря и да се чувствам добре. Ако можех сигурно щях да се разплача на нечие рамо, но точно това нечие е някъде стоящо и неинтересуващо се от мен.
Сега стана дори още по-тъжно. Ами, аз съм ужасна. Понякога много и не искам да прося за моето малко щастие. Не, няма. Знам, че просто трябва да стане.
Никога не съм се чувствала по-неспециална.
Наистина.
:/
5/31/2008
ок
кажи
прави каквото искаш
ти си решаваш
к
ок
оправяй се
мхххм
мдам
и какво ?
хубаво
и какво сега ?
?
мислиш ли ?
личи си
знам..
...
изречения с точка накрая.
ако често ги използвате, значи имате нужда от доказване. и се опитвате с наблягане и грубост. но не става. трудно е да си положителен и да се съпротивяваш на това, което ти е отвътре. но пък е велико да успееш
хубаво е да си конкретен, но звучи смешно на незапознатите. като да говориш за чувства и изведнъж да намесиш имена. като в сапунен сериал.
искам да кажа име, но ако някой види ?
искам да крещя, да изкрещя. толкова и е тъжно, не знам дали хората разбират тези натъртени моменти, когато без явна причина някакъв малък миг става АДСКИ някакъв. тъжен, хубав, безсмислен. и когато някой разбира такива неща, той също става някакъв. но истината е, че хората не се топлят само на неконкретни разговори. всичко минава.
кажи
прави каквото искаш
ти си решаваш
к
ок
оправяй се
мхххм
мдам
и какво ?
хубаво
и какво сега ?
?
мислиш ли ?
личи си
знам..
...
изречения с точка накрая.
ако често ги използвате, значи имате нужда от доказване. и се опитвате с наблягане и грубост. но не става. трудно е да си положителен и да се съпротивяваш на това, което ти е отвътре. но пък е велико да успееш
хубаво е да си конкретен, но звучи смешно на незапознатите. като да говориш за чувства и изведнъж да намесиш имена. като в сапунен сериал.
искам да кажа име, но ако някой види ?
искам да крещя, да изкрещя. толкова и е тъжно, не знам дали хората разбират тези натъртени моменти, когато без явна причина някакъв малък миг става АДСКИ някакъв. тъжен, хубав, безсмислен. и когато някой разбира такива неща, той също става някакъв. но истината е, че хората не се топлят само на неконкретни разговори. всичко минава.
треперя - с тръпките страха си меря
след няколко налудничави поста идва ред да си вкарам автогол и да бъда сериозна. дали мога или не - не знам, но не ми коства много да опитам.
страх ме е и ми е студено. доста самотно и все по-плашещо. едни и същи неща пак и пак.
започвам да пиша накъсано и по-накъсано, и още по-накъсано. идва от това, че нямам достойни мисли, които да не спират и се мъча на части да изразя нещо и да бъда поне малко нещо. но не мога. и не става.
страх ме е. много.
страх ме е и ми е студено. доста самотно и все по-плашещо. едни и същи неща пак и пак.
започвам да пиша накъсано и по-накъсано, и още по-накъсано. идва от това, че нямам достойни мисли, които да не спират и се мъча на части да изразя нещо и да бъда поне малко нещо. но не мога. и не става.
страх ме е. много.
горна баня, долна баня, средна баня, баня
аз съм баня. аз съм къща. аз съм улица. аз съм магистрала. аз съм облак. аз съм прах. аз съм слънце. аз съм дъжд. аз съм червей. аз съм ръж. аз съм огън. аз съм жито. аз съм бяла. аз съм жива. или не. аз съм слънце. и море. аз съм много. аз съм малко. аз съм нещо. много жалко.
ти си ярост. бяла ярост. ти си черен. и червен. ти си муза. вдъхновение.
търся муза. вдъхновение.
търся горе. търся долу. търся тук и търся там. накъде тръгна реката, защо не ме последва в съня ми ?
сънувам ли или не мога да заспя.
заспивам ли или не мога да реша.
ето защо хората обчиат да си купуват разни работи. за да компенсират празнотата си. разни вещомани мислят, че са по-яки с разни неща, които имат.
не, не е затова. не само заради това.
сърби ме гърбът. комариии. отвратително. насекоми. хлебарки, пипала. като за комикс. трябва да направя комискккккккккккккккккккккккккккккккккк
космично
чудовищно
невероятно
непредсказуемо
неочаквано
невиждано
нежелано
ненененененнененененененнене
искам да пиша не
с големи букви
ННЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕЕНННННННННННННННННННННННЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
ИСКАМ ДА СЛУШАМ КОЛДПЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЙ
ох, защо тях
Честно, никога не съм се чувствала толкова тъпа, да имам да кажа толкова неща и да не мога, наистина да не мога.
If you love me, won't you let me go ?
ти си ярост. бяла ярост. ти си черен. и червен. ти си муза. вдъхновение.
търся муза. вдъхновение.
търся горе. търся долу. търся тук и търся там. накъде тръгна реката, защо не ме последва в съня ми ?
сънувам ли или не мога да заспя.
заспивам ли или не мога да реша.
ето защо хората обчиат да си купуват разни работи. за да компенсират празнотата си. разни вещомани мислят, че са по-яки с разни неща, които имат.
не, не е затова. не само заради това.
сърби ме гърбът. комариии. отвратително. насекоми. хлебарки, пипала. като за комикс. трябва да направя комискккккккккккккккккккккккккккккккккк
космично
чудовищно
невероятно
непредсказуемо
неочаквано
невиждано
нежелано
ненененененнененененененнене
искам да пиша не
с големи букви
ННЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕЕНННННННННННННННННННННННЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
ИСКАМ ДА СЛУШАМ КОЛДПЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЙ
ох, защо тях
Честно, никога не съм се чувствала толкова тъпа, да имам да кажа толкова неща и да не мога, наистина да не мога.
If you love me, won't you let me go ?
Хайде да пишем за Рим, дайде да пишем за любовта, за това, което ни вълнува, за това, което е сега. Искам да събера всичко, но не ми се мисли и не ми се мисли. ИСКАААААААААМ ДА ПИША. Музиката да е силна и да владее, идеите да се леят и да изпиша всичките си велики идеи, искам да имам велики идеи!
Аз съм тъжна романтичка, която търси драмата във всяко нещо. А съм толкова яка! О, Боже! Тази музика не става. Трябва ми друга
i was livin life on ... bla-bla-bla ?
какво ?
искам да кажа нещо. и да ме чуят всички. да ме чуят с цялата си същност. искам, искам..... ИСКАМ ИСКАМ ИСКАМ не знам какво искам
искам да знам какво искам
тази вечер съм без цел
или с много малка
ужасно е, ужасно, ужасно
дори не ми се пише художествено
какво художествено мога да напиша, като се чувствам така
искам да пия фрапе
БЕЗСМИЛЕН МОМЕНТ
как се случи така ?
Олеле, толкова е подходящо да стане нещо
ще е толкова уместно
аааааааааааааааа божееееееееееее
има ли Бог ?
а Господ ?
А защо с голяма буква ?
Ще пиша още 5 часа
всичките си впечатления от вечерта
Така започва моят филм.
Момиче с чуплива коса, намокрено от дъжа, си търси на какво да се ядоса. И някой звъни на вратата. Тя отива да отвори и там стои момче. С големи зелени очи. Наркоман.
И носи цвете. Тя пита кой е? Той казва, че не я познава. И ретроспекция. Тя стои в голяма бяла стая. И идва един човек. И я удря. Ретрсоекция. С момче в легло, голи. Той й казва, че я обича и че иска да си купят лодка. Тя му казва, че никога няма да стане. 2 дена по-късно. Той й казва, че има СПИН.
Ще бъде ужасен филм. Трябва ми друга идея. Регето не може да бъде муза. Трябва драмааа.
нямам идеи
или ако имам, са плоски
толкова ми е ужасно и не знам защо
heroine
HEROINE
Аз съм тъжна романтичка, която търси драмата във всяко нещо. А съм толкова яка! О, Боже! Тази музика не става. Трябва ми друга
i was livin life on ... bla-bla-bla ?
какво ?
искам да кажа нещо. и да ме чуят всички. да ме чуят с цялата си същност. искам, искам..... ИСКАМ ИСКАМ ИСКАМ не знам какво искам
искам да знам какво искам
тази вечер съм без цел
или с много малка
ужасно е, ужасно, ужасно
дори не ми се пише художествено
какво художествено мога да напиша, като се чувствам така
искам да пия фрапе
БЕЗСМИЛЕН МОМЕНТ
как се случи така ?
Олеле, толкова е подходящо да стане нещо
ще е толкова уместно
аааааааааааааааа божееееееееееее
има ли Бог ?
а Господ ?
А защо с голяма буква ?
Ще пиша още 5 часа
всичките си впечатления от вечерта
Така започва моят филм.
Момиче с чуплива коса, намокрено от дъжа, си търси на какво да се ядоса. И някой звъни на вратата. Тя отива да отвори и там стои момче. С големи зелени очи. Наркоман.
И носи цвете. Тя пита кой е? Той казва, че не я познава. И ретроспекция. Тя стои в голяма бяла стая. И идва един човек. И я удря. Ретрсоекция. С момче в легло, голи. Той й казва, че я обича и че иска да си купят лодка. Тя му казва, че никога няма да стане. 2 дена по-късно. Той й казва, че има СПИН.
Ще бъде ужасен филм. Трябва ми друга идея. Регето не може да бъде муза. Трябва драмааа.
нямам идеи
или ако имам, са плоски
толкова ми е ужасно и не знам защо
heroine
HEROINE
5/30/2008
"редактиране"
Някой казваше, че филмите, правени по книги, не са хубави? Много хора го казват. И донякъде са прави. Една от последните ми находки беше трилърът по романа на Томас Харис - "Червения дракон".
Цялостното ми впечатление не е кой знае колко добро, но има някои малки фрагменти in this motion picture, които ме карат да не го презирам.
Като начало добра интерпретация и сценарий въпреки някои доста големи промени - все пак няма много възможности за пресъздаването на всички сцени. Добро начало също. Уил Греъм .. Ами, Едуард Нортън дава всичко от себe си, играе определено нелошо, но просто той не е Греъм. Харви Kайтел - да, по-вписващ се, особено в тази "първа" част, в която героят му не е съкрушен от живота. Но кое ме впечатли най-много? Подборът на актьора, играещ злодея. Франсис Долархайд не е от простите образи, а в книгата - доста противоречив, будещ различни чувства.
И тук за класата на Ралф Файнс и как се издигна в очите ми с точно 3 филма.
Четох, че в погледа му има добро и лошо - да има. Че може да играе и положителни, и отрицателни герои. Да може. Но не точно. Във всеки образ, в който се въплъщава, Файнс не е просто добър, или лош - той вплита човешкото, а никой не е само добър или лош. В погледа му се чете много повече от простота на характера - в погледа му се четат всички качества, трудни за описване, но лесни за усещане и обратното. Гласът му допринася към цялостната представа за достоен и различен актьор в това време на масова филмова продукция. Излъчва интелект и ум, скрити в мистерията на поведението му. А като добавим и това, че е англичанин, рейтингът му се покачва все повече.
Страхотен.
Цялостното ми впечатление не е кой знае колко добро, но има някои малки фрагменти in this motion picture, които ме карат да не го презирам.
Като начало добра интерпретация и сценарий въпреки някои доста големи промени - все пак няма много възможности за пресъздаването на всички сцени. Добро начало също. Уил Греъм .. Ами, Едуард Нортън дава всичко от себe си, играе определено нелошо, но просто той не е Греъм. Харви Kайтел - да, по-вписващ се, особено в тази "първа" част, в която героят му не е съкрушен от живота. Но кое ме впечатли най-много? Подборът на актьора, играещ злодея. Франсис Долархайд не е от простите образи, а в книгата - доста противоречив, будещ различни чувства.
И тук за класата на Ралф Файнс и как се издигна в очите ми с точно 3 филма.
Четох, че в погледа му има добро и лошо - да има. Че може да играе и положителни, и отрицателни герои. Да може. Но не точно. Във всеки образ, в който се въплъщава, Файнс не е просто добър, или лош - той вплита човешкото, а никой не е само добър или лош. В погледа му се чете много повече от простота на характера - в погледа му се четат всички качества, трудни за описване, но лесни за усещане и обратното. Гласът му допринася към цялостната представа за достоен и различен актьор в това време на масова филмова продукция. Излъчва интелект и ум, скрити в мистерията на поведението му. А като добавим и това, че е англичанин, рейтингът му се покачва все повече.
Страхотен.
2
Чувството, което те обзема, докато го гледаш, не е от лесните за описване. Дори не е точно чувство. Една особена атмосфера, преливаща се с хипнотизиращия разказ на пустинята - за една страстна, силна и трагична любов. "Английският пациент".
Втората световна война, заснета за фон на една история с пясък в косите, тежки и бавни мелодии, жарко слънце и един куп класови актьори, понасящи ни в живота на картографа, загубил спомените, живота и дори името си - Граф Олмаши.
За да го усетите, ще трябва да се слеете с него, за да го разберете, ще трябва не просто да гледате, а да виждате, а за да се запечата в съзнанието ви - екипът на филма вече се е погрижил за това.
Втората световна война, заснета за фон на една история с пясък в косите, тежки и бавни мелодии, жарко слънце и един куп класови актьори, понасящи ни в живота на картографа, загубил спомените, живота и дори името си - Граф Олмаши.
За да го усетите, ще трябва да се слеете с него, за да го разберете, ще трябва не просто да гледате, а да виждате, а за да се запечата в съзнанието ви - екипът на филма вече се е погрижил за това.
5/29/2008
Едно ревю, нешлифовано и изстрадало, но все пак от мен
Брилянтният на моменти Ралф Файнс, очарователната и невинна, излъчваща тонове доброта, Жулиет Бинош, Кристин Скот Томас с нейната игра на ниво, достойна за номинация на Академията, Уилям Дефо с почетното си място във филма, Навийн Андрюс, представящ част от арабския свят и Колин Фърт в една роля, която му отива за този етап от развитието му като актьор. Всички те събрани в най-добрия филм за 1996 г., вдъхновен от романа на Майкъл Ондатджи, спечелил още 8, напълно заслужени Оскара - "Английският пациент".
Граф Олмаши е картограф, който намира в пустинята не само горещото арабско слънце и войските на двата лагера през Втората световна война, а и своята голяма любов. Като във всяка епична история пречките са много, а резултатът е изоставяне на миналото в мрака, заменено от едно последвало настояще без спомени. Там сестрата Хана /в ролята Жулиет Бинош/ поема грижата за обезобразения граф, загубил всичко, което има - и най-вече живота си. Оставете се да потънете в света на северна Африка и да разберете всяка сцена, всеки звук и мелодия. Филмът определено не е лесен за възприемане, въпреки любовта, поставена в центъра му като основен мотив. Едно предизвикателно и духовно обогатяване - пътуване в човешките чувства, такива каквито изглеждат и такива, каквито не изглеждат. Многозначителни погледи, прости и същевременно сложни образи в един филм като книга. Нима е лесно да го харесаш ?
Граф Олмаши е картограф, който намира в пустинята не само горещото арабско слънце и войските на двата лагера през Втората световна война, а и своята голяма любов. Като във всяка епична история пречките са много, а резултатът е изоставяне на миналото в мрака, заменено от едно последвало настояще без спомени. Там сестрата Хана /в ролята Жулиет Бинош/ поема грижата за обезобразения граф, загубил всичко, което има - и най-вече живота си. Оставете се да потънете в света на северна Африка и да разберете всяка сцена, всеки звук и мелодия. Филмът определено не е лесен за възприемане, въпреки любовта, поставена в центъра му като основен мотив. Едно предизвикателно и духовно обогатяване - пътуване в човешките чувства, такива каквито изглеждат и такива, каквито не изглеждат. Многозначителни погледи, прости и същевременно сложни образи в един филм като книга. Нима е лесно да го харесаш ?
5/28/2008
never find our way, regardless of what they say
аз я търсех такава каквато е, такава, каквато ми беше нужна.
понякога я откривах, в други случаи се заблуждавах, но в края тя остави малка следа, а от тази малка следа аз направих едно голямо нещо. и сега е ред да се страхувам за него, да го пазя и поддържам живо.
искам да съм в подлез и да прося, да свиря на орган и да прося - искам да мога това, което обичам, да знам всичко за него, да дам всичко от себе си - да имам време.
да имам времето за него.
искам да мога да пиша така, така и така. искам хората да ме усещат и може би искам да напиша книга.
за всяко свое настроение в деня мога да напиша около 30 различни неща и резултатът ще е един и същ. защото май и аз съм. еднаква във всичко, а уж с толкова страни.
просто една объркана, леко захапана ябълка и то от кого? сама се захапах и реших, че може би в мен се крият толкова неща, достойни са опитване, а сега съжалявам
понякога я откривах, в други случаи се заблуждавах, но в края тя остави малка следа, а от тази малка следа аз направих едно голямо нещо. и сега е ред да се страхувам за него, да го пазя и поддържам живо.
искам да съм в подлез и да прося, да свиря на орган и да прося - искам да мога това, което обичам, да знам всичко за него, да дам всичко от себе си - да имам време.
да имам времето за него.
искам да мога да пиша така, така и така. искам хората да ме усещат и може би искам да напиша книга.
за всяко свое настроение в деня мога да напиша около 30 различни неща и резултатът ще е един и същ. защото май и аз съм. еднаква във всичко, а уж с толкова страни.
просто една объркана, леко захапана ябълка и то от кого? сама се захапах и реших, че може би в мен се крият толкова неща, достойни са опитване, а сега съжалявам
5/26/2008
Капка гордост, българщина и все пак руски
Гледам отвисоко или просто отсрани? Явно искам да стане така, иначе никога нямаше да е така. И пак повторение, и пак вдъхновение. Кръговратът е в пълната си сила, а моментите, когато не можеш да продължиш по пътя на мисълта - все повече. Доста отчайващо и все пак - доста вдъхновяващо. Отново. Колко сладко-обсебващо е да четеш книга и да мислиш в нейния стил поне за 30 минути. Мислите препускат и няма как да ги спреш, но и няма как да ги запишеш. А подозирам, че непринудените мисловни речи, в които не се влага никакво усилие, са най-добрите, дори да го отричаме и да се мъчим с други, като тези тук.
5/25/2008
I'll soon be gone now
forever not yours
Ето я загадката за деня. Как да пиша за нещата, които обичам, по най-специалния начин на света? В списание "Екран" /чиято главна редакторка се казва Весела - съдба!/ тя пише, че за нещата, които обичаме, се пише най-трудно. И май е така. Не че пиша съвсем обикновено и просто, но и не пиша уникално и завладяващо. А толкова обичам някои теми и когато видя друг човек, написал прилично мнение, подобно на моето - някак се отчайвам. Май това са доста дребнави мисли.. Понякога помага вникването в погледа на другите и е хубаво да се опиташ да видиш как изглеждаш или как изглежда твоята работа в очите им, но пък когато идва на големи приливи, изпълнена с емоция, любов и еуфория - тогава получава щипка от теб и, надявам се, става по-добра.
И сега не съм доволна от това, което написах - банално и общо.. За какво мечтая, като е толкова трудно ?
нямам увод, заключение, теза, микротеза - всичко е пусто и празно, само желанието си стои, но то никога не може да е нещо без една огромна опора, която съм изгубила някъде по разкъсания път. дупки, дупки, запълнено, дупки, дупки, дупки
толкова вакантни места и толкова хаотичен начин да ги запълня.
Ето я загадката за деня. Как да пиша за нещата, които обичам, по най-специалния начин на света? В списание "Екран" /чиято главна редакторка се казва Весела - съдба!/ тя пише, че за нещата, които обичаме, се пише най-трудно. И май е така. Не че пиша съвсем обикновено и просто, но и не пиша уникално и завладяващо. А толкова обичам някои теми и когато видя друг човек, написал прилично мнение, подобно на моето - някак се отчайвам. Май това са доста дребнави мисли.. Понякога помага вникването в погледа на другите и е хубаво да се опиташ да видиш как изглеждаш или как изглежда твоята работа в очите им, но пък когато идва на големи приливи, изпълнена с емоция, любов и еуфория - тогава получава щипка от теб и, надявам се, става по-добра.
И сега не съм доволна от това, което написах - банално и общо.. За какво мечтая, като е толкова трудно ?
нямам увод, заключение, теза, микротеза - всичко е пусто и празно, само желанието си стои, но то никога не може да е нещо без една огромна опора, която съм изгубила някъде по разкъсания път. дупки, дупки, запълнено, дупки, дупки, дупки
толкова вакантни места и толкова хаотичен начин да ги запълня.
5/22/2008
I was asking for it
Здравейте, аз съм Весела! Момичето, което пише на несъществуващи читатели от година и някакви дни може би. Мисля, че всички биха ме обикнали, ако знаеха, че мислите ми са пръснати из Интернет така безплатно :Р
Или пък не. След толкова постове май е време да кажа нещо за себе си - без хиляди удивителни, удължени гласни, псевдопеене на песни и една огромна локва от емоции, комплекси, обърквания и терзания. Нещо като да почна да чисто. Но ако си бях читателка, предполагам, никога нямаше да ми изглежда възможно да успея. Явно това е моето нещо. Май не е, де.. Май имам ммного неща.
В мен винаги напират въпроси и сега също много са готови да бъдат написани от хубавата ми бяла клавиатура, но аз ще дам много от простата си личност и ще се опитвам да ги потисна в сандъка с въпросите. Като заговорихме за това, а и за мен, мисля, че може да си задавам безброй въпроси и понякога знам, че човек просто чака да го попитат това, което иска. Тъй като съм сама, мисля, че ще успея да си задам въпрос, на който да мога да отговоря.. Или пък не?
Аз: Защо толкова често постваш в блога си, след като реално никой не чете и никой не знае URL-а му ?
Аз: Амии.. защотоо.. защото се чувствам поетична, различна, интересна и след като излея познатата помия от чувства, мога поне да видя нещо като изкуство.. Човек е суетен и обича да се наблюдава от всички страни. А и кой знае, може и някой да е прочел нещо. И да не съм аз.
Аз: За каква се мислиш?
Аз: Ами, честно ли? Точно сега се имам за гениална, защото интервюто ми изглежда като супер екстравагантна и същевременно добра идея, която може да ме накара да разбера някои неща за себе си, които не съм знаела преди 65 минути например. Възможно е и да не стане, но пък е странно - все едно наистина говоря с друг Oo
А дори не говоря, просто пиша..
Аз: Да те питам ли нещо лично?
Аз: По-добре недей, защото някой ден може случайно да не се сдържа и да покажа пишещата-си-в-блог същност, а дори говорещите със себе си не искат някои важни за нещата и хората около тях мисли да бъдат разкрити.
Аз: Какво не харесваш в личността си напоследък?
Аз: Изписала съм доста по тази тема и ако някой може да анализира поне малко, би ме разбрал. Сега не ми се говори за това, защото е слабост, а не е хубаво слабостите да се знаят от другите.
Аз: Мислиш ли за някого?
Аз: Да, за много хора, но няма най-най-най, което е глухо, кухо и тъпо. Но все пак понякога някои надделяват, а това е голямо запълване на празнината.
Аз: За какво си мислиш, докато те интервюирам?
Аз: За това, че не знам много неща за себе си, наистина...
Аз: Според теб мисля ли дълго върху въпросите или спонтанно ги пиша?
Аз: Според мен зададе въпроса, за да изпъкнеш.
Аз: Да, така е.
Аз: Как се чувстваш?
Аз: Малко уплашена и стресната. Като да се замислиш за какво мислиш и да се опиташ да се видиш отстрани.. странно.
Аз: Човекът май наистина е странно същество, а?
Аз: You tell me..
Аз: Боже.. искаш ли да кажеш още нещо?
Аз: Май си сменихме ролите..
Аз: Кои?
Аз: Аз и Ти.
Аз: Мислиш ли ?
Аз: За какво ?
Аз: За живота.
Аз: Постоянно.
Аз: И какво измисли ?
Аз: Амии.. никога не съм измисляла нещо, просто мисля за него.
Аз: Страхуваш ли се в момента?
Аз: Да.
Аз: Мислиш ли, че другите знаят от какво?
Аз: Разбира се..
Аз: Искаше да кажеш още нещо, нали?
Аз: Да..
Аз: Но го забрави...
Аз: По-скоро забравих смисъла му..
Аз: Изгуби..
Аз: Все едно..
Аз: Хората ще се страхуват от теб, след като прочетат всичко, нали?
Аз: И аз се страхувам от себе си..
Аз: Опасявам се, че знаех..
Аз: А казват, че било толкова просто..
някой да ме ощипе.
никога не довършвам започнатото.
Или пък не. След толкова постове май е време да кажа нещо за себе си - без хиляди удивителни, удължени гласни, псевдопеене на песни и една огромна локва от емоции, комплекси, обърквания и терзания. Нещо като да почна да чисто. Но ако си бях читателка, предполагам, никога нямаше да ми изглежда възможно да успея. Явно това е моето нещо. Май не е, де.. Май имам ммного неща.
В мен винаги напират въпроси и сега също много са готови да бъдат написани от хубавата ми бяла клавиатура, но аз ще дам много от простата си личност и ще се опитвам да ги потисна в сандъка с въпросите. Като заговорихме за това, а и за мен, мисля, че може да си задавам безброй въпроси и понякога знам, че човек просто чака да го попитат това, което иска. Тъй като съм сама, мисля, че ще успея да си задам въпрос, на който да мога да отговоря.. Или пък не?
Аз: Защо толкова често постваш в блога си, след като реално никой не чете и никой не знае URL-а му ?
Аз: Амии.. защотоо.. защото се чувствам поетична, различна, интересна и след като излея познатата помия от чувства, мога поне да видя нещо като изкуство.. Човек е суетен и обича да се наблюдава от всички страни. А и кой знае, може и някой да е прочел нещо. И да не съм аз.
Аз: За каква се мислиш?
Аз: Ами, честно ли? Точно сега се имам за гениална, защото интервюто ми изглежда като супер екстравагантна и същевременно добра идея, която може да ме накара да разбера някои неща за себе си, които не съм знаела преди 65 минути например. Възможно е и да не стане, но пък е странно - все едно наистина говоря с друг Oo
А дори не говоря, просто пиша..
Аз: Да те питам ли нещо лично?
Аз: По-добре недей, защото някой ден може случайно да не се сдържа и да покажа пишещата-си-в-блог същност, а дори говорещите със себе си не искат някои важни за нещата и хората около тях мисли да бъдат разкрити.
Аз: Какво не харесваш в личността си напоследък?
Аз: Изписала съм доста по тази тема и ако някой може да анализира поне малко, би ме разбрал. Сега не ми се говори за това, защото е слабост, а не е хубаво слабостите да се знаят от другите.
Аз: Мислиш ли за някого?
Аз: Да, за много хора, но няма най-най-най, което е глухо, кухо и тъпо. Но все пак понякога някои надделяват, а това е голямо запълване на празнината.
Аз: За какво си мислиш, докато те интервюирам?
Аз: За това, че не знам много неща за себе си, наистина...
Аз: Според теб мисля ли дълго върху въпросите или спонтанно ги пиша?
Аз: Според мен зададе въпроса, за да изпъкнеш.
Аз: Да, така е.
Аз: Как се чувстваш?
Аз: Малко уплашена и стресната. Като да се замислиш за какво мислиш и да се опиташ да се видиш отстрани.. странно.
Аз: Човекът май наистина е странно същество, а?
Аз: You tell me..
Аз: Боже.. искаш ли да кажеш още нещо?
Аз: Май си сменихме ролите..
Аз: Кои?
Аз: Аз и Ти.
Аз: Мислиш ли ?
Аз: За какво ?
Аз: За живота.
Аз: Постоянно.
Аз: И какво измисли ?
Аз: Амии.. никога не съм измисляла нещо, просто мисля за него.
Аз: Страхуваш ли се в момента?
Аз: Да.
Аз: Мислиш ли, че другите знаят от какво?
Аз: Разбира се..
Аз: Искаше да кажеш още нещо, нали?
Аз: Да..
Аз: Но го забрави...
Аз: По-скоро забравих смисъла му..
Аз: Изгуби..
Аз: Все едно..
Аз: Хората ще се страхуват от теб, след като прочетат всичко, нали?
Аз: И аз се страхувам от себе си..
Аз: Опасявам се, че знаех..
Аз: А казват, че било толкова просто..
някой да ме ощипе.
никога не довършвам започнатото.
Killing me and destroying me
Ахааааааааааааааааааааааааааа. Не, нямам желание да пиша това, което пиша, нямам желание да съм това, което съм.
Имам желание да слушам музика, но нямам желание да се депресирам. Сега разбирам, виждам и дори усещам.. усещам и значението, разбирам значението на словосъчетанието "кухо чувство". Като в дъждовен четвъртък с ужасна мъгла, никакво настроение и все пак малко емоционалност. Най-подходящото време да не харесваш нищо и да легнеш да спиш. Колко такива четвъртъци съм имала. Хубавото е, че отскоро нямам време, а и желание за такива дни. А и с предишния цитат исках да кажа.. че ми звучи красиво. Нищо не съм научила, но да съм толкова depressed не бих могла.
не знам не знам не знам
усещам ,виждам мрак и светлина, а търсят ме отгоре, в другата земя. и бягам бавно в паяжина, навивам се като пружина, накрая стигам остър край, ръб на пропаст.
и утешение намирам в твоята усмивка, с тебе цветна съм
обичам те, обичам да те имам, не искам да си блян, мечта или пък сън.
Имам желание да слушам музика, но нямам желание да се депресирам. Сега разбирам, виждам и дори усещам.. усещам и значението, разбирам значението на словосъчетанието "кухо чувство". Като в дъждовен четвъртък с ужасна мъгла, никакво настроение и все пак малко емоционалност. Най-подходящото време да не харесваш нищо и да легнеш да спиш. Колко такива четвъртъци съм имала. Хубавото е, че отскоро нямам време, а и желание за такива дни. А и с предишния цитат исках да кажа.. че ми звучи красиво. Нищо не съм научила, но да съм толкова depressed не бих могла.
не знам не знам не знам
усещам ,виждам мрак и светлина, а търсят ме отгоре, в другата земя. и бягам бавно в паяжина, навивам се като пружина, накрая стигам остър край, ръб на пропаст.
и утешение намирам в твоята усмивка, с тебе цветна съм
обичам те, обичам да те имам, не искам да си блян, мечта или пък сън.
Dedication
You know that romantic notion that all the garbage and the pain that actually is really healing and beautiful and sort of poetic... It's not.
It's just garbage and it's pain. Do you know what's better ? Love. The day that you start thinking that love is overrated is the day that you're wrong. Anything wrong in love and faith and belief is not having it.
Какво друго да кажа .. Да кажа ли изобщо още нещо ? Когато се проваляш е гадно, но някак си измисляш оправдания. Когато се провалиш след като си положил усилия не е гадно, депресиращо е. За какво уча и за какво се боря ? Струва ли си ?
Кой ще ми каже? Никой, нали ? Знаех си.
to those who have failed and are sick of that
It's just garbage and it's pain. Do you know what's better ? Love. The day that you start thinking that love is overrated is the day that you're wrong. Anything wrong in love and faith and belief is not having it.
Какво друго да кажа .. Да кажа ли изобщо още нещо ? Когато се проваляш е гадно, но някак си измисляш оправдания. Когато се провалиш след като си положил усилия не е гадно, депресиращо е. За какво уча и за какво се боря ? Струва ли си ?
Кой ще ми каже? Никой, нали ? Знаех си.
to those who have failed and are sick of that
5/16/2008
65
Слушали ли сте 65daysofstatic ?
Знаете ли какво е това ?
Не е музика. Или ако е музика, то товага музиката е толкова повече, отколкото просто звучи, изглежда и си я представяте. Музиката не е любов, а е най-нереалното нещо, което накои наричат любов. Музиката е неземна!
И когато слушате всяка частица, всичко от едно цяло, когато се опитвате, когато го виждате, когато го усещате - сякаш милиони геометрични фигури се свързват и всичко е тоооолкова точно .. като математиката. Като животът.
Някои наричат това музика. А е толкова повече.
Знаете ли какво е това ?
Не е музика. Или ако е музика, то товага музиката е толкова повече, отколкото просто звучи, изглежда и си я представяте. Музиката не е любов, а е най-нереалното нещо, което накои наричат любов. Музиката е неземна!
И когато слушате всяка частица, всичко от едно цяло, когато се опитвате, когато го виждате, когато го усещате - сякаш милиони геометрични фигури се свързват и всичко е тоооолкова точно .. като математиката. Като животът.
Някои наричат това музика. А е толкова повече.
5/09/2008
turn out the light
you've got to be strong
he's got your picture in his mind
he's got your number on a paper
I miss him, miss him, miss him.
And I meant HIM. Also knows as very powerful, influential person.
Песента е толкова хубава наистина. Иска ми се някога наистина да се променя. Ама наистина. Да съм по-добра и по-несравнителна, по-добра в другите неща и радваща се. Искат ми се толкова неща, а всички зависят само от мен. Гледа ми се странен филм. Защо хората ме мразят ? Защо си мислят, че ги мразя ?
А ако бях малко по-различна, светът също щеше да е. Ех, колко малка съм и как правя неща. Както и другите.
He's got your picture in his mind
He's got your number on a paper
Is it really true ?
So many times we just give it away
He's got your picture
Someone who couldn't even remember your name
'Cause I want to learn
Can you save yourself ?
.. To someone who cherish your name
he's got your picture in his mind
he's got your number on a paper
I miss him, miss him, miss him.
And I meant HIM. Also knows as very powerful, influential person.
Песента е толкова хубава наистина. Иска ми се някога наистина да се променя. Ама наистина. Да съм по-добра и по-несравнителна, по-добра в другите неща и радваща се. Искат ми се толкова неща, а всички зависят само от мен. Гледа ми се странен филм. Защо хората ме мразят ? Защо си мислят, че ги мразя ?
А ако бях малко по-различна, светът също щеше да е. Ех, колко малка съм и как правя неща. Както и другите.
He's got your picture in his mind
He's got your number on a paper
Is it really true ?
So many times we just give it away
He's got your picture
Someone who couldn't even remember your name
'Cause I want to learn
Can you save yourself ?
.. To someone who cherish your name
5/07/2008
Sweet l-l-l-like a lollipop
*melting* *melting* *melting* *melting* *melting* *melting*
shawty wanna thug
lick me l-l-l-like a lollipop
ааааааааааааах, мога да я слушам постояно, l-l-l-like a lollipop
:pppppppppppppppppppp
aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa!
shawty wanna thug
lick me l-l-l-like a lollipop
ааааааааааааах, мога да я слушам постояно, l-l-l-like a lollipop
:pppppppppppppppppppp
aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa!
5/04/2008
5/03/2008
1000
и една нощи пиша тук, пиша там и какво стана с мен ? - не знам.
много секунди, думи и мисли пропилях, за да стоя пак пред монитора и да се запитам пак разни неща. най-добре пиша, когато не мисля. сигурно и е другите неща е така. та защо мислят хората, какво променя мисленето ? кой може да измисли щастието, за всичко ли има стратегия ?
предполагам знам, но не мисля, че ако почна да мисля ще е добре за блога, в който основно не мисля
а вие как мислите ?
дъ спийд ъф саунд
умрях от смях
не гледах филм
лошо ми е
трябва да си лягам
и да мисля
поне малко
имам капачка от куинс вишна
и пишеее "познаваме се толкова отскоро,а вече сме си близки..."
явно не важеше за мен
вече не ми дреме дали ще ми откраднат някого
знам, че трябва да направя емоционалноморален опит да си кажа "не, дреме ми!", за да не ми откраднат никого, но ще е противоестесвено
пък и аз знам, че ще ми дреме
просто не искам да се насилвам
днес си изписах глупостите
и няма пост, в който да не се обидя, нали ?
жалко
много секунди, думи и мисли пропилях, за да стоя пак пред монитора и да се запитам пак разни неща. най-добре пиша, когато не мисля. сигурно и е другите неща е така. та защо мислят хората, какво променя мисленето ? кой може да измисли щастието, за всичко ли има стратегия ?
предполагам знам, но не мисля, че ако почна да мисля ще е добре за блога, в който основно не мисля
а вие как мислите ?
дъ спийд ъф саунд
умрях от смях
не гледах филм
лошо ми е
трябва да си лягам
и да мисля
поне малко
имам капачка от куинс вишна
и пишеее "познаваме се толкова отскоро,а вече сме си близки..."
явно не важеше за мен
вече не ми дреме дали ще ми откраднат някого
знам, че трябва да направя емоционалноморален опит да си кажа "не, дреме ми!", за да не ми откраднат никого, но ще е противоестесвено
пък и аз знам, че ще ми дреме
просто не искам да се насилвам
днес си изписах глупостите
и няма пост, в който да не се обидя, нали ?
жалко
You never know
посветено на тръпката, такава каквато е. малко глупава и доста наивна, понякога горчива и дразнеща, но винаги нужна – един сладко-кисел кислород
От мен отново капе сълзата на греха,
а там живеят само солените неща.
Когато се усмихнеш усещам тръпки,
Топлина.
Когато ме докоснеш -
разпадам се
и тишина.
Бих дала всичко, за да чувствам
дъхът ти в кожата си,
да.
Бих дала всичко, за да имам
от тази тръпка,
от мига.
Как възможно е да има толкова частици,
а за мен едничка да е важна и това да е човек
Как възможно е да виждам черно-бели птици,
но за теб пак да мечтая, ти да бъдеш моят лек.
Думи, изрази..
И после ?
Всичко е еднакво знам.
А магията една е
и е в чуждата душа
В чуждите идеи споделени,
в чуждата усмивка и ръка.
В чуждото сърце,
което бие,
в чуждата разбита самота.
И когато вали,
и когато вятърът брули клоните,
И когато сме сами,
и когато избягваме околните,
И преди да заспя,
и когато събуждам се сутрин
- в мен част от теб кипи и без нея някак празно е.
Една малка поема,
няколко прости думи отделям сега и знам,
че ме чакат другите,
за да кажат нещо за любовта.
Но вие как мислите, дали я разбирам ?
Дали аз
способна съм нечия да бъда ?
Да виждам за друг в някой час ?
Колко лесно изглежда
и колко приказно звучи,
но наистина милиони пъти по-приказно е,
нали ?
Колко банално се разменят реплики и зрителят си ти,
а когато решиш да участваш всяка клетка се ражда,
тупти.
От мен отново капе сълзата на греха,
а там живеят само солените неща.
Когато се усмихнеш усещам тръпки,
Топлина.
Когато ме докоснеш -
разпадам се
и тишина.
Бих дала всичко, за да чувствам
дъхът ти в кожата си,
да.
Бих дала всичко, за да имам
от тази тръпка,
от мига.
Как възможно е да има толкова частици,
а за мен едничка да е важна и това да е човек
Как възможно е да виждам черно-бели птици,
но за теб пак да мечтая, ти да бъдеш моят лек.
Думи, изрази..
И после ?
Всичко е еднакво знам.
А магията една е
и е в чуждата душа
В чуждите идеи споделени,
в чуждата усмивка и ръка.
В чуждото сърце,
което бие,
в чуждата разбита самота.
И когато вали,
и когато вятърът брули клоните,
И когато сме сами,
и когато избягваме околните,
И преди да заспя,
и когато събуждам се сутрин
- в мен част от теб кипи и без нея някак празно е.
Една малка поема,
няколко прости думи отделям сега и знам,
че ме чакат другите,
за да кажат нещо за любовта.
Но вие как мислите, дали я разбирам ?
Дали аз
способна съм нечия да бъда ?
Да виждам за друг в някой час ?
Колко лесно изглежда
и колко приказно звучи,
но наистина милиони пъти по-приказно е,
нали ?
Колко банално се разменят реплики и зрителят си ти,
а когато решиш да участваш всяка клетка се ражда,
тупти.
Тишината в мен
Чел ли си някога моята тъжна приказка,
слушал ли си някога меланхолични песни,
писал ли си стихове,
с болка и сълзи пропити,
имал ли си мечти,
отнети и разбити ?
Аз бях там и чух как стъклото се чупи.
Как похлупакът се пръска и някой към нея посяга.
Аз бях там и плачех,
не успях да му попреча,
не исках там да умирам,
а ето сега пак се сривам.
Сега или утре,
вчера или днес,
не зная кога, не зная къде,
но живея в своя свят на заблуда,
където всеки, всеки човек
по принуда
трябва да ме обича
и да съм негово цвете,
а всичко просто жалко е,
когато мечтаеш за крилете.
Крилете, които те водят към друга реалност,
различна.
Крилете, които те правят свободна
и романтична.
А когато ги няма,
когато не се разперят,
милиони звезди слушат,
чакат да паднеш,
треперят.
vanity
Fairrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrr
който има блог може да пише в него и през 3 секунди, нали ?
много обичам да свършвам изречение с нали, нали ?
нали, нали, нали = една голяма несигурност или знаене на отговора и непризнаване ?
така ли.
маааааааааааааааааай колдплей ми влияят много лошо. ако съм знаела, че ще слушам толкова такава музика.
и че ще пиша такива огромни глупости. сигурно щях да чета много повече и да внимавам да не се лигавя. аз хич не се лигавя на публични места, не ми се лигави, но понякога просто изпушвам и ми идва да викам.
SOMETIMES I FEEL LIKE SCREAMING
ИСКАМ ТОВА ДА МИ Е НИКЪТ! НЕ весела.
агрхххххххххххх
дали е успял ?
мъчно ми е за него ?
пиша като шизофреничка.
горе не трябваше да има въпрос. Мъчно ми е за него.
ноо така ще чета. и ще гледам филми. гледат ми се филми. не филм, филми.
кооооооооолдплей. май сега разбирам шугослава.
май някой ще ме разкрие. туу мач/мъч ? имена и неща, които могат да се открият в гуугъл.
роб ми писа. и пак харесвам крис иулсън'с арт.
а мишо се е подстригал. как може, хмм
all that noise and all that sound
COLDPLAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYY COLDPLAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYY CPLDPLAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYY
ОЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕ, полудявам от вътре, а като се опитам да се въдя отвън съм толкова спокойна. и като се опитам да го проумея е още по- ягдйхсагсайхсаак
как може точно COLDPLAY да ми влияят така ?
COLDPLAAAY
който има блог може да пише в него и през 3 секунди, нали ?
много обичам да свършвам изречение с нали, нали ?
нали, нали, нали = една голяма несигурност или знаене на отговора и непризнаване ?
така ли.
маааааааааааааааааай колдплей ми влияят много лошо. ако съм знаела, че ще слушам толкова такава музика.
и че ще пиша такива огромни глупости. сигурно щях да чета много повече и да внимавам да не се лигавя. аз хич не се лигавя на публични места, не ми се лигави, но понякога просто изпушвам и ми идва да викам.
SOMETIMES I FEEL LIKE SCREAMING
ИСКАМ ТОВА ДА МИ Е НИКЪТ! НЕ весела.
агрхххххххххххх
дали е успял ?
мъчно ми е за него ?
пиша като шизофреничка.
горе не трябваше да има въпрос. Мъчно ми е за него.
ноо така ще чета. и ще гледам филми. гледат ми се филми. не филм, филми.
кооооооооолдплей. май сега разбирам шугослава.
май някой ще ме разкрие. туу мач/мъч ? имена и неща, които могат да се открият в гуугъл.
роб ми писа. и пак харесвам крис иулсън'с арт.
а мишо се е подстригал. как може, хмм
all that noise and all that sound
COLDPLAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYY COLDPLAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYY CPLDPLAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYY
ОЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕ, полудявам от вътре, а като се опитам да се въдя отвън съм толкова спокойна. и като се опитам да го проумея е още по- ягдйхсагсайхсаак
как може точно COLDPLAY да ми влияят така ?
COLDPLAAAY
Една муза, облечена в мелодия и текст ?
Stuck in reverse
Всички сте слушали Колдплей, нали?
Надявам се да, защото ако не сте, трябва да ги слушате, пък винаги е трудно да направиш нещо ново, нали ?
Хиър'с ъ тоут. Защо в МайСпейс блога си никога не пиша така ? Там имам истински читатели. Май трябваше да дам и този на някого. Но вече е много късно. Има имена вътре. Има и признание за момче, което харесвах една вечер :Р Такива неща не се раздават и разказват нали? Хубаво е, когато човек се придържа към някакъв план и не позволява на другите да го разберат, кара ги да се съмняват, чудят, плашат, възхищават, страхуват.. или пък да го подценяват, което според Кръстника е една много добра стратегия. И според мен. Но аз не съм толкова силна, че винаги да успявам с плановете си или пък да не се разкривам пред хората. А може би вече ще бъда ? Хахахахахах! Не се понасям! Омръзна ми да си задавам въпроси, защо пък да не стане ? Мечтая си за нещо, което зависи само от мен ? Тогава може ли да има друг проблем освен мен ? Ами не.
And I will try to fix you
Всички сте слушали Колдплей, нали?
Надявам се да, защото ако не сте, трябва да ги слушате, пък винаги е трудно да направиш нещо ново, нали ?
Хиър'с ъ тоут. Защо в МайСпейс блога си никога не пиша така ? Там имам истински читатели. Май трябваше да дам и този на някого. Но вече е много късно. Има имена вътре. Има и признание за момче, което харесвах една вечер :Р Такива неща не се раздават и разказват нали? Хубаво е, когато човек се придържа към някакъв план и не позволява на другите да го разберат, кара ги да се съмняват, чудят, плашат, възхищават, страхуват.. или пък да го подценяват, което според Кръстника е една много добра стратегия. И според мен. Но аз не съм толкова силна, че винаги да успявам с плановете си или пък да не се разкривам пред хората. А може би вече ще бъда ? Хахахахахах! Не се понасям! Омръзна ми да си задавам въпроси, защо пък да не стане ? Мечтая си за нещо, което зависи само от мен ? Тогава може ли да има друг проблем освен мен ? Ами не.
And I will try to fix you
Виолетов Хълм
If you love me Won't you let me know ?
оказа се, че не знам песента, а и че е жестока и много я харесвам/ съдбата ме отведе при един шал. трябва да си направя нов блог с нови, подредени, правилни, некомпроментиращи ме мисли.
еееееееех! но няма. поне не засега. иска ми се да си покажа "върешността", надявайки се, че това не е всичко, на хората, нооооооо .. но пак но.
искам да разкажа за едно момче, което i barely know but it makes me tremble :P
май няма какво да разказвам за него, въпреки че звучи хубаво. все пак той е един такъв много симпатичен, чаровен, умен, поддържащ се, различен младеж с леко гърбав нос, който веднъж сънувах. сега разбирам колко хубаво било да се говори поне малко конкретно. сигурно /ако някой е отркил "тайника" ми/ е наясно,ч е половината оплетени и разбъркани неща са свързани с любов, комплекси, приятели, страсти, разни нормални качества и антикачества.. човешки работи.
НО когато стана диктаторка :Д ще имам велик блог и хората ще плащат, за да четат. всъщност buuullshit
изобщо не знам какво става. its like im smoking two joints and everything is confused
:D
оказа се, че не знам песента, а и че е жестока и много я харесвам/ съдбата ме отведе при един шал. трябва да си направя нов блог с нови, подредени, правилни, некомпроментиращи ме мисли.
еееееееех! но няма. поне не засега. иска ми се да си покажа "върешността", надявайки се, че това не е всичко, на хората, нооооооо .. но пак но.
искам да разкажа за едно момче, което i barely know but it makes me tremble :P
май няма какво да разказвам за него, въпреки че звучи хубаво. все пак той е един такъв много симпатичен, чаровен, умен, поддържащ се, различен младеж с леко гърбав нос, който веднъж сънувах. сега разбирам колко хубаво било да се говори поне малко конкретно. сигурно /ако някой е отркил "тайника" ми/ е наясно,ч е половината оплетени и разбъркани неща са свързани с любов, комплекси, приятели, страсти, разни нормални качества и антикачества.. човешки работи.
НО когато стана диктаторка :Д ще имам велик блог и хората ще плащат, за да четат. всъщност buuullshit
изобщо не знам какво става. its like im smoking two joints and everything is confused
:D
5/02/2008
Im gonna marry a boy named.. :D
тик-так, тик-так, тик-таккк
липсва ми нещо и хич не знам как, какво, защо, на кого.. прочие пиша, но имам странното усещане, че може и да не излезне толкова ужасно.
и нека бъдем конкретни, компенсация за това, че никога не сме коректни
тъдъм
не си купих обувки, не си купих панталон, нямам никакви дрехи и няма как да съм в тон
много изморена, времето си губя бавно, липсва ми с него да говоря и да ми е забавно
иска ми се да мога да направя всичко, което мисля, че ще ме направи повече
а когато направя малко или много от него пак не съм доволна. не знам дали, защото го правя късно или по списък, но винаги нещо не е както трябва. и не знам ако почна да виждам хубавото в резултатите - истина ли ще е или не ?
уоооотевър както винаги.
сърби ме, спи ми се, нищо не казах, няма с кого да говоря, трябва да чета, уча, гледам филми, неям..
а аз какво правя
а какво стана с иво
ахахахахахаха
ето една огромна простотия и дано никой никога не я види
Господ ми отне тръпката! А беше такак прекрасна
липсва ми нещо и хич не знам как, какво, защо, на кого.. прочие пиша, но имам странното усещане, че може и да не излезне толкова ужасно.
и нека бъдем конкретни, компенсация за това, че никога не сме коректни
тъдъм
не си купих обувки, не си купих панталон, нямам никакви дрехи и няма как да съм в тон
много изморена, времето си губя бавно, липсва ми с него да говоря и да ми е забавно
иска ми се да мога да направя всичко, което мисля, че ще ме направи повече
а когато направя малко или много от него пак не съм доволна. не знам дали, защото го правя късно или по списък, но винаги нещо не е както трябва. и не знам ако почна да виждам хубавото в резултатите - истина ли ще е или не ?
уоооотевър както винаги.
сърби ме, спи ми се, нищо не казах, няма с кого да говоря, трябва да чета, уча, гледам филми, неям..
а аз какво правя
а какво стана с иво
ахахахахахаха
ето една огромна простотия и дано никой никога не я види
Господ ми отне тръпката! А беше такак прекрасна
4/06/2008
and he said to me 'dont worry'
04:11 е най-доброто време, в което да видиш, че никой не се е сетил за теб.
Има ли значение дали някой ще те отвлече, ще живее на палатка пред къщата ти, ще ти надраска на леглото, че те обича, ще ти пее, ще ти кликва посред нощ, ще ...
има толкова много варианти и понякога изглежда просто невъзможно. има толкова много въпроси и понякога изглежда просто безсмислено. отказжвам се да опитвам да разбера какво съм искала да кажа, защото просто знам, че не мога. такива са несериозните, нестабилни, глупави, скучни хора, които не правят нищо, за да постигнат това, което искат, а другото, което правят просто не е достатъчно, защото са по-некачествени хора.
е, ако съм очаквала да разбера нещо сега със сигурност се затрудних. знаете ли, които и да сте, замислих се колко филми гледам и след цялото гледане пак си оставам същата глупачка, която просто иска да и хареса и да събира филмов опит, а нищо не получава от филмите. и надявам се да не се лъжа, но има някаква разлика и имам чувството, че те промениха нещо и аз също промених нещо в себе си, започнах да съм толкова егоистична и показна /може би/, което пък е хубаво.
сууупер, поредният тъп блог, винаги ще си бъда такава, все едно съм на 5 само че с 1000 разбити мечти и самочувствие = 0
пф..
Има ли значение дали някой ще те отвлече, ще живее на палатка пред къщата ти, ще ти надраска на леглото, че те обича, ще ти пее, ще ти кликва посред нощ, ще ...
има толкова много варианти и понякога изглежда просто невъзможно. има толкова много въпроси и понякога изглежда просто безсмислено. отказжвам се да опитвам да разбера какво съм искала да кажа, защото просто знам, че не мога. такива са несериозните, нестабилни, глупави, скучни хора, които не правят нищо, за да постигнат това, което искат, а другото, което правят просто не е достатъчно, защото са по-некачествени хора.
е, ако съм очаквала да разбера нещо сега със сигурност се затрудних. знаете ли, които и да сте, замислих се колко филми гледам и след цялото гледане пак си оставам същата глупачка, която просто иска да и хареса и да събира филмов опит, а нищо не получава от филмите. и надявам се да не се лъжа, но има някаква разлика и имам чувството, че те промениха нещо и аз също промених нещо в себе си, започнах да съм толкова егоистична и показна /може би/, което пък е хубаво.
сууупер, поредният тъп блог, винаги ще си бъда такава, все едно съм на 5 само че с 1000 разбити мечти и самочувствие = 0
пф..
3/14/2008
най-якото
и тази вечер в съня си
и този ден оставям зад гърба си
уош и стик инсект
уош не ми писа, явно щото аз съм Уоша и не съм заслужила.
лоша, лоша многоооооооооооооооооооо лоша.
трябва ли да бъдем престорени на невидими, неми, болни ?
и тази вечер преди да заспим на Бога се молим за повече дни.
наай-яката песен
и утре очаквам да напиша най-якото есе. трябва.
ппппппф
точка, точка, точка.
и този ден оставям зад гърба си
уош и стик инсект
уош не ми писа, явно щото аз съм Уоша и не съм заслужила.
лоша, лоша многоооооооооооооооооооо лоша.
трябва ли да бъдем престорени на невидими, неми, болни ?
и тази вечер преди да заспим на Бога се молим за повече дни.
наай-яката песен
и утре очаквам да напиша най-якото есе. трябва.
ппппппф
точка, точка, точка.
3/12/2008
Едно, две, три. Едно, две, три. Виктория бързаш!
-Опитвам се..
-Не, не се опитваш. И се отказвам да ти обяснявам отново. Явно не ти пука.
- Казах,ч е се опитвам. Толкова ли е трудно за вярване ?
- Всичко, казано от теб е такова. Не разбра ли, че вече ти нямам никакво доверие. Никога не си оправдавала очакванията ми..
-.... това иска да чуе човек, предполагам знаете..
-Знам,ч е не искаш да го чуваш, знам колко е ужасно да знаеш, че си разочаровала някого, но точно сега единственото, което трябва да направиш е да се фокусираш върху стъпките си.
- Да се фокусирам ? Знаеш ли, наистина, янма нужда. Фокусирах се твърде много време върху своите, чуждите, кои ли не стъпки. Вече не искам.
Затръшна вратата, Вдигна се прах от стария килим. Котката стана мързеливо, протегна се и легна пак.
- Понякога хората не знаят какво правят и какво търсят. Аз си говоря сама.
Виктория вървеше и чакаше да започне да вали. След половин час чакане на една самотна пейка започна да вали и тя се скри в едно прашно кафене, което някак напомняше на Франция. Не че познаваше френски кафенета, но имаше някаква представа от това, което беше гледала. Поръча си виенско кафе с много сметана и отиде в тоалетната. Извади някакво пликче с прах и.. всички знаем, че извали хероин. Раздели го с една пластинка на мивката и започна да смърка. Започна да се отпуска. Падна. ЧУваше гласове. "Може да летиш, може да бъдеш свободна, може да си винаги с мен, откъсната от грозния свят".
Събуди се в светла стая, която миришеше на лекрства. Май беше болница. Все още ожеше да мисли.
-Госпожице, от колко време употребявате наркотици ?
Не си анправи труда да отговори и заспа. Сънуваше бял прах във въздуха, бавна потискаща музика и много хора, свити по изоставени ъгълчета. това беше нейния свят. И остана там завинаги.
-Опитвам се..
-Не, не се опитваш. И се отказвам да ти обяснявам отново. Явно не ти пука.
- Казах,ч е се опитвам. Толкова ли е трудно за вярване ?
- Всичко, казано от теб е такова. Не разбра ли, че вече ти нямам никакво доверие. Никога не си оправдавала очакванията ми..
-.... това иска да чуе човек, предполагам знаете..
-Знам,ч е не искаш да го чуваш, знам колко е ужасно да знаеш, че си разочаровала някого, но точно сега единственото, което трябва да направиш е да се фокусираш върху стъпките си.
- Да се фокусирам ? Знаеш ли, наистина, янма нужда. Фокусирах се твърде много време върху своите, чуждите, кои ли не стъпки. Вече не искам.
Затръшна вратата, Вдигна се прах от стария килим. Котката стана мързеливо, протегна се и легна пак.
- Понякога хората не знаят какво правят и какво търсят. Аз си говоря сама.
Виктория вървеше и чакаше да започне да вали. След половин час чакане на една самотна пейка започна да вали и тя се скри в едно прашно кафене, което някак напомняше на Франция. Не че познаваше френски кафенета, но имаше някаква представа от това, което беше гледала. Поръча си виенско кафе с много сметана и отиде в тоалетната. Извади някакво пликче с прах и.. всички знаем, че извали хероин. Раздели го с една пластинка на мивката и започна да смърка. Започна да се отпуска. Падна. ЧУваше гласове. "Може да летиш, може да бъдеш свободна, може да си винаги с мен, откъсната от грозния свят".
Събуди се в светла стая, която миришеше на лекрства. Май беше болница. Все още ожеше да мисли.
-Госпожице, от колко време употребявате наркотици ?
Не си анправи труда да отговори и заспа. Сънуваше бял прах във въздуха, бавна потискаща музика и много хора, свити по изоставени ъгълчета. това беше нейния свят. И остана там завинаги.
и един бърз пост за грешките
..които се уморих да правя. ако някой /никой/ се чуди кои грешки - машиналните. явно така ми е писано и не мога да не напиша нещо без глупава грешка, а страшното е, че сега го разбирам - сигурно ги правя навсякъде с всеки.. чудесно, ето от какво се нуждая, все едно не го знаех и преди..
'go change urself'
'go change urself'
и ако не е поза ще е проза..
понякога хората ме вдъхновяват и пиша нещо. понякога хората не ме вдъхновяват и пак пища нещо. май най-съществени са моментите, когато не пиша нищо, когато не се изтъквам, когато не се опитвам да си създам нов свят от музика, кино, цветове и думи ?
човек търси своя стил и не е лошо да се придържа към него колкото и велики да изглеждат останалите. единственото, което трябва да направиш е да напишеш няколко "твърди" изречения, които да не завършват с въпросителен и да бъдеш готов да да си готов. и ако винаги сравняваме, и ако винаги се страхуваме, и ако винаги се подценяваме, ще стигнем ли донякъде ? не, това не е въпрос, защото всеки знае отговора. някои неща винаги се знаят и имам чувствто, че полагам усилия напразно.
"Туп-туп" - сърцето й биеше като на всички останали, мислите препускаха и се въртяха и блъскаха в главата й като ан всички останали. Беше толкова убедена, че не е като тях, а светът й се смееше - беше поредната.
човек търси своя стил и не е лошо да се придържа към него колкото и велики да изглеждат останалите. единственото, което трябва да направиш е да напишеш няколко "твърди" изречения, които да не завършват с въпросителен и да бъдеш готов да да си готов. и ако винаги сравняваме, и ако винаги се страхуваме, и ако винаги се подценяваме, ще стигнем ли донякъде ? не, това не е въпрос, защото всеки знае отговора. някои неща винаги се знаят и имам чувствто, че полагам усилия напразно.
"Туп-туп" - сърцето й биеше като на всички останали, мислите препускаха и се въртяха и блъскаха в главата й като ан всички останали. Беше толкова убедена, че не е като тях, а светът й се смееше - беше поредната.
3/11/2008
"хип хопа е за кеф, аз не работя"
сиви и еднакви - всеки ден ги подминавам
сиви и еднакви - вечер с тях се разминавам и
не виждат ли смисълът в лъчите на слънцето,
в морските вълни
защо всичко трябва да е лошо
и да се върти около клюки и сплетни
разни други биха казали,
че нищо вече не си струва,
но на кого му пука - курс продава, курс купува
аз си казвах, че съм различна,
но се оказа ситуация типична
поредната 16-годишна повярвала, че каквото иска може,
а оказала се във небрано лозе
поредната с мечти големи, а накрая кво стана ?
цикля на едни и същи теми
и пак повтарям си,
че ако вярваш някога ще стане
и ако вярваш си някой идеята ти ще прихване
радост щастие и хепи енд за всички, но какво
текстовете се редят в дълги редички
малки колони, шарени бонбони, едни са богати,
други четат фрази крилати,
а най-богата пак съм аз,
защото мисля рими в този час.
а който мисли рими неусетно ги предава,
никога не го разбира,
но
някой вместо него осъзнава.
и всички се въртим в пералнята на обществото
и всеки мрънка и реве,
че живеем в свят ужасен
а ти всички крият се от него,
всеки ми е ясен..
сиви и еднакви - вечер с тях се разминавам и
не виждат ли смисълът в лъчите на слънцето,
в морските вълни
защо всичко трябва да е лошо
и да се върти около клюки и сплетни
разни други биха казали,
че нищо вече не си струва,
но на кого му пука - курс продава, курс купува
аз си казвах, че съм различна,
но се оказа ситуация типична
поредната 16-годишна повярвала, че каквото иска може,
а оказала се във небрано лозе
поредната с мечти големи, а накрая кво стана ?
цикля на едни и същи теми
и пак повтарям си,
че ако вярваш някога ще стане
и ако вярваш си някой идеята ти ще прихване
радост щастие и хепи енд за всички, но какво
текстовете се редят в дълги редички
малки колони, шарени бонбони, едни са богати,
други четат фрази крилати,
а най-богата пак съм аз,
защото мисля рими в този час.
а който мисли рими неусетно ги предава,
никога не го разбира,
но
някой вместо него осъзнава.
и всички се въртим в пералнята на обществото
и всеки мрънка и реве,
че живеем в свят ужасен
а ти всички крият се от него,
всеки ми е ясен..
Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street (2007)
or another Tim Burton's fairy-tail moviе
вдъхновена не съм, но определено имаше нещо, което ме кара да мисля, че филмът не е чак толкова зле. е, все пак беше прекалено, наистина прехвален, но от новите филми малко не са, а и Хелена Бонъм Картър беше жестокан или поне аз я харесах много /не само заради очите/.
А и никой не отказва да гледа мюзикъли или май пак съм само аз..
Приказки + музика + мистерия + яки актьори и филмова предразположеност. Кой гледа филмите за да му харесат в днешни дни ? Всички имат толкова достъп до информация и всякакво кино /нищо, че на компютър е тооолкова по-различно/, че всеки би могъл да се изяви поне малко като критик, а ако поглъщаш малко повече от обичайното количество кино можеш да се наречеш разбиращ и да пишеш средностатичстически тинейджърско-компетентни постове като мен.
Но аз не искам да звуча така, защото аз наистина обичам киното и дори филмът д ане е прекрасен фактът, че поглъщам малко повече филми, ме прави способна да отквирам във всеки нещо лошо, но и нещо хубаво. И фактът, че избрах киното или то мен, или се предава генетично, или е поредната манипулация, WHATEVER.. Фактът,ч е съм обвързана донякъде с него /забравих си предишния край/ ме прави щастлива. И може би малко наивна и наистина неразбираща.
вдъхновена не съм, но определено имаше нещо, което ме кара да мисля, че филмът не е чак толкова зле. е, все пак беше прекалено, наистина прехвален, но от новите филми малко не са, а и Хелена Бонъм Картър беше жестокан или поне аз я харесах много /не само заради очите/.
А и никой не отказва да гледа мюзикъли или май пак съм само аз..
Приказки + музика + мистерия + яки актьори и филмова предразположеност. Кой гледа филмите за да му харесат в днешни дни ? Всички имат толкова достъп до информация и всякакво кино /нищо, че на компютър е тооолкова по-различно/, че всеки би могъл да се изяви поне малко като критик, а ако поглъщаш малко повече от обичайното количество кино можеш да се наречеш разбиращ и да пишеш средностатичстически тинейджърско-компетентни постове като мен.
Но аз не искам да звуча така, защото аз наистина обичам киното и дори филмът д ане е прекрасен фактът, че поглъщам малко повече филми, ме прави способна да отквирам във всеки нещо лошо, но и нещо хубаво. И фактът, че избрах киното или то мен, или се предава генетично, или е поредната манипулация, WHATEVER.. Фактът,ч е съм обвързана донякъде с него /забравих си предишния край/ ме прави щастлива. И може би малко наивна и наистина неразбираща.
3/09/2008
3/08/2008
3/06/2008
И "БУМ". Падна и започна да се търкаля надолу по стъпалата, а в апартамента всичко гореше. Появиха се 2 жени и започнаха да пищят, никой не смееш да помогне, някои дори не смееха да погледнат.. Но това беше странно. Тълпата винаги беше готова да гледа, а сега не успяваше. Защо ли ? Може би заради разбитото й лице в оставените рамки за рпозорци до стената ? Или заради кръвта по пода. какво странно имаше в това още един човек да изчезне, още един живот да отлети. Не се ли случваше всичко, което може да се случи постоянно, не живеехме ли в страшно объркан и разнообразен свят, в който всичко се очакваше ? Не умираха ли хора постоянно. Такива ? Не.
Преди 3 седмици тя беше много щастлива. Гледаше през прозореца и искаше да излезне навън и да усети пролетния въздух, но знаеше, че не може повече да отлага и трябва да учи. Учеше по цели нощи от седмици и някак енергията я беше връхлетяла толкова силно, че не искаше да изпусне момента. След още час и половина четене за разни разкопки, ери и какви ли не неща, в които понякога дълбоко се съмняваше, тя излезна и звидя, че вече се здрачава, хората се готвеха да се приберат, за да "изживеят" поредната делнична вечер. Замисли се за делничните вечери. Бяха толкова обикновени, понякога тоолкова обикновени, наистина толкова, сякаш не съществуваха. Не оставяха следа или поне не видима на пръв поглед. Трупаха се една след друга и не продължаваха да не носят нищо съществено. И не бяха само вечери. Понякога и през деня имаше толкова много такива моменти, накрая се оказваше целия ден. Когато се съберат делничните денонощия те образуват нещо много страшно, което остава дълбоко скрито дълго време, през което се заблуждаваме по какви ли не креативни начини, но накрая се събуждаме и разбираме. Времето е минало, нищо не е станало, животът е сив и ужасен, ние не струваме и сме нещастни. Май не трябваше да излиза навън и да се замисля за сивотата. Все пак беше пролет или поне изглеждаше така. Сега усещаше как ще се замисли за нещата и дали изглеждат каквито са ? Трябваше ли да се замисли или просто да изчака мисълта да отлети бавно както беше правила с много други, които я потискаха. От години мислеше за какви ли не неща, а накрая се оказа, че и тя с еоказа като другите, а нещата, за които мислеше бяха като другите неща, за които мислят хората. Тогава реши, че не може да се надява само на това, а трябва да изпъкне и с друго. Но не успяваше и се блъскаше, блъскаше, блъскаше. Чудеше се дали просто не отклонява учтиво горчивата истина или пътят към успех е борбата. След това започна да се чуди кое наистина я прави щастлива.. И ето, че пак се беше замислила. проклето мислене. Никога не помагаше. С какво й беше помогнало ? С какво се очакваше да й помогне. Не, край, беше спряла. Защо започна пак. Май е порочен кръг. Но не. Не може да продължава така. "Ще избягам" беше това, което си каза наум и реши да счупи един делничен ден на парчета.
Линейката не идваше. Всички се опитваха да не гледат, но го бяха преодолели и сега пазеха само по-малките от ужасната картина. И времето минаваше толкова бавно, всяка капка кръв, която изтичаше изглеждаше като милиони мигове от живота, които си отиваха без никой да се опита да ги задържи..
Линейката май дойде. Не, беше голям бус и от него излезнаха мъже с очила, които носеха стока за товарене в отсрещния магазин. Погледнаха изненадано, решиха, че не ги засяга и не е ден, вкойто да се обременяват с чужди нещастия, и влезнаха в магазина. След около 7 секунди по-слабият мъж с очила излезна припряно, свали си очилата и погледна много по-учудено отколкото преди 7 секунди. Всъщност не беше точно мъж. Беше слабо младо момче, което явно беше намерило някаква ранота, с която да печели повече пари и да купува на приятелката си цветя. А очилата ? Слънцето днес беше неумолимо горещо.
Погледна пак, разтърка си очите и видя всичко. Кръвта, хората, чакането.. Започна да бяга натам и в главата му нямаше място за нищо друго освен страх, адски страх, мъчителен страх. Линейката дойде.
Преди 3 седмици тя беше много щастлива. Гледаше през прозореца и искаше да излезне навън и да усети пролетния въздух, но знаеше, че не може повече да отлага и трябва да учи. Учеше по цели нощи от седмици и някак енергията я беше връхлетяла толкова силно, че не искаше да изпусне момента. След още час и половина четене за разни разкопки, ери и какви ли не неща, в които понякога дълбоко се съмняваше, тя излезна и звидя, че вече се здрачава, хората се готвеха да се приберат, за да "изживеят" поредната делнична вечер. Замисли се за делничните вечери. Бяха толкова обикновени, понякога тоолкова обикновени, наистина толкова, сякаш не съществуваха. Не оставяха следа или поне не видима на пръв поглед. Трупаха се една след друга и не продължаваха да не носят нищо съществено. И не бяха само вечери. Понякога и през деня имаше толкова много такива моменти, накрая се оказваше целия ден. Когато се съберат делничните денонощия те образуват нещо много страшно, което остава дълбоко скрито дълго време, през което се заблуждаваме по какви ли не креативни начини, но накрая се събуждаме и разбираме. Времето е минало, нищо не е станало, животът е сив и ужасен, ние не струваме и сме нещастни. Май не трябваше да излиза навън и да се замисля за сивотата. Все пак беше пролет или поне изглеждаше така. Сега усещаше как ще се замисли за нещата и дали изглеждат каквито са ? Трябваше ли да се замисли или просто да изчака мисълта да отлети бавно както беше правила с много други, които я потискаха. От години мислеше за какви ли не неща, а накрая се оказа, че и тя с еоказа като другите, а нещата, за които мислеше бяха като другите неща, за които мислят хората. Тогава реши, че не може да се надява само на това, а трябва да изпъкне и с друго. Но не успяваше и се блъскаше, блъскаше, блъскаше. Чудеше се дали просто не отклонява учтиво горчивата истина или пътят към успех е борбата. След това започна да се чуди кое наистина я прави щастлива.. И ето, че пак се беше замислила. проклето мислене. Никога не помагаше. С какво й беше помогнало ? С какво се очакваше да й помогне. Не, край, беше спряла. Защо започна пак. Май е порочен кръг. Но не. Не може да продължава така. "Ще избягам" беше това, което си каза наум и реши да счупи един делничен ден на парчета.
Линейката не идваше. Всички се опитваха да не гледат, но го бяха преодолели и сега пазеха само по-малките от ужасната картина. И времето минаваше толкова бавно, всяка капка кръв, която изтичаше изглеждаше като милиони мигове от живота, които си отиваха без никой да се опита да ги задържи..
Линейката май дойде. Не, беше голям бус и от него излезнаха мъже с очила, които носеха стока за товарене в отсрещния магазин. Погледнаха изненадано, решиха, че не ги засяга и не е ден, вкойто да се обременяват с чужди нещастия, и влезнаха в магазина. След около 7 секунди по-слабият мъж с очила излезна припряно, свали си очилата и погледна много по-учудено отколкото преди 7 секунди. Всъщност не беше точно мъж. Беше слабо младо момче, което явно беше намерило някаква ранота, с която да печели повече пари и да купува на приятелката си цветя. А очилата ? Слънцето днес беше неумолимо горещо.
Погледна пак, разтърка си очите и видя всичко. Кръвта, хората, чакането.. Започна да бяга натам и в главата му нямаше място за нищо друго освен страх, адски страх, мъчителен страх. Линейката дойде.
hole in the day, hole inside my head
четеш, пишеш, разказваш, разсъждаваш и проумяваш: няма смисъл. Хората бяха много и чакаха да влезнат, чакаха да им подадат сигнал, за да отидат и да опитат. Беше хубаво да знаеш, че може да си над някого с това, което си постигнал и можеш, но беше ли лесно ? Не знаеха. Чакаха и най-накрая излезна стар човек със строг вид, очила с дебели рамки, черен костюм и измачкана вратовръзка. С официално-дистанциран глас той каза на всички чкащи кандидат-студенти, че могат да влезнат, защото изпитът започна.
И започна. Минаха 2-3 минути, но бяха като 2-3 секунди. Трепетите и всичко замъглиха умовете им. изведнъж притеснението нбаддел;я и времето започна да тече. Едно момиче тракаше с химикалка, късаше опаковка от дъвка и не можеше да застане мирно. Вече беше решила да не губи време за глупости, всеки път, когато се опитваше да направи нещо специално без значение как имаше чувството, че никога не се получаваше, че объркваше всичко.
От тогава минаха 2 месеца и беше време за резултатите.
И започна. Минаха 2-3 минути, но бяха като 2-3 секунди. Трепетите и всичко замъглиха умовете им. изведнъж притеснението нбаддел;я и времето започна да тече. Едно момиче тракаше с химикалка, късаше опаковка от дъвка и не можеше да застане мирно. Вече беше решила да не губи време за глупости, всеки път, когато се опитваше да направи нещо специално без значение как имаше чувството, че никога не се получаваше, че объркваше всичко.
От тогава минаха 2 месеца и беше време за резултатите.
Subscribe to:
Posts (Atom)