last christmas

i gave u my heart but this year i was going to be strong, and here i am ... sad and lonely! delightful! and it's the most wonderful time of the year :/

понякога няма какво друго да направя освен да се примиря, нали.
нали, нали, нали, що ли питам като си мисля, че знам ? кво стана, къде са всички ? вместо да пиша за ситуацията ога направо да кажа, че нямам с кого да говоря, че се отдалечих от доста време и че ако съм била нещо за всички сега не съм. а и за някого не съм. а и съм много тъжна, накъде отива всичко тва, като сега е Коледа, а аз съм толкова убедена, че няма човек, на когото да му пука за мен толкова колкото искам. може би аз съм си виновна и не успявам да се сближавам, може би, сигурно, да. Но, НОО всъщност не знам, вече не мога да говоря наистина, сякаш почнах да мисля, че ще стана някаква и стана точно така без да усещам, а дори не знам каква. И МИ Е МНОГО ТЪЖНО! И Иван, и Катя, и Боби, и Ралица скоро може би.. Пламен отдавна го нямам, а сега е Коледа и у нас не ми се стои, не ми се говори с наще и знам, че може би няма да стане нещо чудно, което да ме зарадва, и честно казано ми се реве. Леле, колко права съм била като съм писала, че... "Всичко се върти около отношенията ни с хората, колкото и да ни пука за цялостното впечатление, личността ни и така нататък, ние търсим, търсим някого." Сега ще го променя на " Всичко се върти около отношенията ни с хората. Колкото и да ни пука за цялостното впечатление, личността ни и така нататък, ние винаги, винаги търсим някого.
И е така наистина. И колко мразя докато пиша да влизат и да ме прекъсват. И още усещам отвратителния активен въглен. И ако човек е най-искрен, когато е пиян, значи аз съм една голяма нещастница.. буквално :/
И къде е Иван ?