Не, не, не, определено нещо не се получава.
Пускам си музика - не издържам. Спирам музиката - непоносимо.
И сега какво?
Сега е студено. Сковавам се и ми е трудно да разбера как въобще пилея енергия чрез писане, вместо по някакъв начин да я концентрирам в затоплянето си.
Може би е защото напоследък дните, макар и страшно приятни, взеха да се повтарят, но вместо да свиквам с тях и да ги приемам за даденост, аз се мъча по всевъзможни начини да се дообъркам и дозагубя из отдавна построения лабиринт.
Връхна дреха и шоуто продължава.
В диалози - неписани.
Малко грубо, не ти ли се струва? Малко повърхностно, не ти ли изглежда, да замажеш липсата на съсредоточение в хаотични изповеди?
Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори в сън студен?
Един монах, една жена..
Това е. Това е нещото, което ме гореше, докато четях, докато се откривах в мислените, малко истерични, малко болезнени, малко егоистични и до краен предел отчайващи монолози на Фани.
Как да не те боли? Как да не избереш да те боли? Какво ще избереш тогава? Да се втренчиш в колоната, докато усещаш единствено студа, а вътре в теб няма място за нищо друго, нищо освен празнота..
Знам, че не биха се зарадвали, че вместо да записвам исторически факти, аз драскам с молива - който си купих от града, където отново открих връзката с близките си - "жалък и ненужен отломък от старото", "неизкоренимия навик на егоизма" и "страшна, ледена пустота".
"Тя послуша съвета на мъртвеца и отново запали цигарата, а после й дойде наум да затвори очите му."
Опитвам се да мисля трезво, да открия някакъв подслон сред ураганите, да усетя, че мъглата много скоро ще се вдигне, и да почувствам действителността, земята - стабилна, твърда и неизменна. Опитвам се да намеря отговори на всичките си въпроси, да намеря смисъла на този ден, който вече е минал просто защото 00:00 беше.
Тъгувам, тъгувам.. по Испания. Мисля, че харесвам Димитър Димов. Още с първото изречение го осъзнах.
"Когато Луис Ромеро мина Бидасоа и видя отново родината си, не изпита угризение, задето тъй малко си бе спомнял за нея, а само горчива насмешливост към вълнението, което очакваше да го обземе."
Дисекция на чувствата, обожавам.
Лили Иванова и Митко Щерев пък те разкъсват, както разкъсват смелите испанци в трагизма на вярата им. Дисекция на чувствата. Обожавам.
Неадекватно? Къде си тръгнал и ще ме изчакаш ли? Хайде да споделяме и да се изтрием от говорене. Да се изличим от разтрисащата ни нужда да бъдем пред някого. Да разкрием себе си зад декорите, да отмием грима, да застанем пред голямото, осветено с десетки кръгли лампи, поставени по рамките огледало, и да се самосъжаляваме, мислейки за изгубени време и шансове.
Затова може би не мога да слушам музика в този момент - защото няма да ме боли. Нямам търпението, нито жизнеността да се раздера бясно и истерично, докато не отркия извора от топла, лепкава кръв.
Ще заспят ли всички тази нощ, за да остана с тишината си? С тишината на малките букви, на познатия шрифт, прелистените навици, спомените за дните с много вина.
Искам да я преценя без предразсъдъци, да напрая напречен разрез и да открия вътрешностите й такива, каквито са. Какво очаквам от книгите? Чета, за да разбера какво ще стане по-нататък, защото се чувствам вплетена в историята?
Не, чакам промяната. Книгите трябва да променят. Хората трябва да променят. Всичко, създадено и появило се на пътя ти, трябва да те промени.
Да те усуче и извие до неузнаваемост. Тогава ще видиш приятелите си и онези, които винаги са те свързвали с определена усмивка, определена интонация, определен начин на мислене.. Ако не те познаят, значи си отишъл някъде, някъде далеч. И сега се връщаш като непознат.
Луташ се из цигарите с опиум, луташ се из неспирното си желание за още, из нощната глъч на опитите, из сладките решения на загадките, из тайните на сънищата, някъде там из радостта и огорчението, из преодолените гордост и страхове, из пещерата, в която вечно ще бъдеш затворен. О, да, простете ми.
Върни се към нещо, което обичаш, то винаги ще ти е нужно. Щом някога е отнемало времето ти, отклонявало е вниманието ти от останалото, значи никога няма да го забравиш. В природата няма празни пространства. И съжалявам, че не мога да ти отговоря точно сега.
Много е просто, разбира се. Защото исках да открия някъде връзката, някъде ритъма, някъде порива, а понякога ми трябват само думите, за да си кажа "Ето нещо завършено, дишай".
Ти си моето малко нощно закъснение, което ще прерасне в остри погледи сутринта и бъдещи съмнения през другите нощи.
Ти си топлата вода, която благославя ръцете, когато навън студът чупи мечти и надежди, топлата вода, която донася забравата. Ти си усмивката в най-тежките моменти. Усмивката, която пристига секудни преди края, като финал на абсурдно драматичен филм. Такъв трябва да бъдеш, никой не бяга от драмата.
Ти си димът от цигара - този, който не понасям, и този, в който се влюбвам. Който ме изпеплява на части и погубва във времето. А после ме връща, разклатена, упоена, вглъбена и донякъде спряла.
Ти си всичко, което жадувах да напиша, но заради неустойчивост, леност или проклетата вяра в "след малко" никога не записах.
Ти си удоволствието от проливащите се близки спомени, докато не дойде момент за вмъкване на още, за попправки и попарване на емоцията.
Ти си черновите, за които отделих минути и действие, за които никога не бих съжалявала. Небето, което те изпива в хладния летен мрак. Под което откриваш, че нямаш думи, нямаш нищо, черупка ли ще бъдеш? Не, не завинаги.
Ти си и думите, които умоляваха да бъдат освободени, но точно тогава им остана само килията, а целият друг свят се стопи като мираж в изсушаващия зной на една неочаквана и изпросена липса.
Проклетото стечение на обстоятелствата, което е виновно за цялата болка и цялото щастие на света.
Ти си всяка малка спънка, всяко гаснещо и разгрящо се противоречие, което води волята ми до самоубийствени мъки, което я калява и което не й подава ръка, когато вижда, че едва се крепи на ръба на пропастта.
Ти си митът, че за да бъдеш писател, трябва да пропаднеш. Сенките под очите и огромните количества кафе. Ти си моят отроводетектор - търсиш в сушата капка вода, а откриваш вино, изпито на екс. За какво ти е?
Прочети ме, разбери ме. Ако го сториш, ще си топлата вода, твърде дълго стичаща се, стигнала тъжната точка на свикването. Пуснеш ли студената, горещината ще ти липсва. Какво, по дяволите, искаш? Не казвай "Нищо", ще е ужасно лицемерно. Не ми казвай и нещо конкретно, ще ме излъжеш, без сам да го разбереш.
Спри времето, спри тази нощ, но само за няколко секунди, за да мога да прочета написаното.
Чуй вибрациите във въздуха, мисля, че някой те търси. Малка илюзия, вече тишината звучи като мелодията на телефона ти.
една жена, отрекла себе си
Те бяха еднакво проядени от миналото си или от начина, по който живееха, еднакво пропаднали, еднакво безполезни за себе си и за другите. Единственото, което им оставаше, бе да извървят пътя, по който бяха тръгнали. Не можеха да се върнат назад, не знаеха защо живеят. У тях нямаше нито следа от някаква вяра, от някакъв мироглед, който да подкрепи или утвърди живота им. Те съзнаваха само, че бяха пропуснали нещо в съществуването си, нещо, което трябваше да бъде неговата цел, неговото оправдание, и това ги правеше пусти, мрачни, жестоки. Да, нямаше никаква разлика между двамата.
- Това е голяма добродетел - да слушате покрай гласа на бога и гласа на разума си. Може би оскърбявам вярата ви.
Ти пушиш сега не от липса на предразсъдъци, не от ексцентричност, не за това, че Мюрие не би се оскърбил от постъпката ти, а просто защото в тоя момент ти се пуши, защото нямаш воля да си наложиш да не пушиш и да проявиш почитта, която от незапомнени времена сме свикнали да дължим на мъртвите... Да, ти виждаш всичко това, съзнаваш го, но нямаш сила да се промениш.
Не е хубаво да четеш думите на някого само защото не ти харесват и искаш да се убедиш, че до самия край положението няма да се подобри. Ако не го правиш, за да разбереш как не трябва, а с простата цел да погалиш собственото си его, значи си жалък.
Не, не обичам да се връщам назад.
Филмът ми започна. Музиката. Дисекция на чувствата. Обожавам.
Showing posts with label .. и други. Show all posts
Showing posts with label .. и други. Show all posts
5/30/2009
Insatiable
("Добре дошли в Ренесанса", написала тя в час по литература, когато трябвало да пише литературно интерпретативно съчинение или пък есе за разказа "Напаст божия". Нищо мега екстраординарно (ах, как мразя, когато хората използват тази дума, както и "имагинерно") не се съдържа в тази малка частица информация, но..
Днес валя цяла сутрин, докато слушах забавните преводи на известни песни от английски на български. Днес съм пълна с време, което запълвам не както очаквах, но чувството, че изпитвам отчайваща нужда да направя нещо, ме поддържа.
Каня всеки, който иска да дойде с мен, на пътешествие с машината на времето, която все още не съм изобретила, но вече си представям знойните прашни палестински улици и направо изтръпвам в страхопочитание.
Представям си черните корици, зад които са скрити Нефертити и разни златисти здания, пред чиято собствена Вселена направо треперя.
Имам нужда нещо да ме разтърси и имам нужда да спра да предсказвам или да се оплитам в почти правилни предващания. Леко потраквам с пръсти сякаш очаквам края на света, с който ще се роди облак прах, а от него още по-нова земя, трагична и пропита с еликсири.)
Когато ти се скача, нищо не може да заглуши енергията, кипяща ведно с кръвта.
Дъждовете се ронят върху мокрите ми дънки, косата ми започва да се къдри леко, пътят се изнизва неусетно бързо, докато си мисля за неща, които вече не помня Следобедният сън е дълъг и дълбок, възможностите изглеждат хиляди, на границата на тридесет минути стоят две различни версии на личността ми, променям се с климата и с различните дни в седмицата, страшно много ми се пее, невероятно много ми се рисува, пие ми се вода, слуша ми се музика и ми се иска да изкривявам интонацията си по онзи начин, който знам, че ще размее момичето, което може би е убило кучето си с камъни, когато е била малка.
Но да забравим за това. Толкова дъждовно недъжодвно е и въпреки че денят има вкус на март, е почти официалният край на май, вуйчо има рожден ден, а аз, както винаги когато искам да правя друго нещо, защото така трябва, пиша повече, отколкото е необходимо.
Умирам да прочета нещо кратко и загнездващо се в съзнанието, написано от млад и потенциално велик човек, който бегло или въобще не познавам. Откриват ми се пристанища, които да направят наличието на компютър в стаята ми някак по-обяснимо. Искам да намеря нещо смайващо и оригинално, което само да започне да се принтира, предусетило как изгарям да го имам на бял лист с аромат на прясно мастило, а след това да го защипя в горния ляв ъгъл с телбод.
И като казах телбод, днес раних ръката си на едно телче, имам и друга рана, която нямам идея откъде е, а аз определено не се бия; скоро ще се науча да се облизвам както трябва, може би ще разбера и кой е моят алкохол (но се опасявам, че не същестува такъв.. и все пак дано има поне един); косата ми е станала по-здрава (или съм се заблудила, но тъй като го казах, най-вероятно е да разваля магията).
Все такива неща, грабнати от улиците, хората, усмивките, сенките, раззеленилите се дървета, узрелите череши, ягодите на хоризонта, смеха и смеха, новия ритуал с 20-минутното повтаряне на една и съща песен, увеличена до максимум 2.
Ей такива работи, крайно безсмислено и точно така ми се иска да пиша, защото започна ли в търсене и подреждане, ще отрежа всички възможности за завой. А не трябва, тихо.
Послепис и продължение
Lovage - Sex (I am)
Смисъл, аха. Ще споделя, тъй като гледах блогрола си (блог термини? ужас.), защо всъщност съм си направила труда да добавя и други хора към моето висше хаотично творчество.
Защотооо...*
1. no regrets zwei
този "най-добър блог на републиката" открих съвсем наскоро и съм чела пренебрежимо малко от него, но в ненатрапчивата лаконичност открих много истини и много истини, които сигурно са истини или просто ми се иска да са истини
харесва ми, да
2. блогът на sovichka
мисля, че всеки втори човек, който е прекарал времето си, интересуващ се от блогове и прочие, знае за този блог
за мен е нещо като "Sex and the city" в блог вариант, но малко по-циничен и български
много свобода и разгръщане на една тема, за която болшинството скоро няма да се престраши да говори
не се прекланям пред всичко, написано от авторката, но определено не мога да отрека, че имаше няколко дни, в които виждах размазано, защото четях дребния шрифт от така наречения й живот
3. Мислите на Съчинителя
това момче го знам, защото имаме общо с един конкурс
като казах "момче", имах предвид точно момче
изглежда като моя пълна противоположност в 95% от постовете заради неугасващия, може би донякъде наивен, но наистина дълбок оптимизъм
аз съм за манипулациите, задимени вечери и малко цинизъм понякога, затова може би е хубаво да се сещам, че светът може да се разглежда по абсолютно различен, детински и скиталчески начин
назидание върху себе си и опит да се изкривя + това, че е адски грамотен за разлика от почти цяла 15-годишна България
4. Framespotting - блог за кино.
звучи толкова просто - блог за кино
макар да не си го доказвам напоследък, киното е моята малка страст.
а този блог е хубаво оформен, ревютата хич не са плоски и разбираш какво всъщност искат да ти кажат другите, споделили тази страст
а и са редовни и щедри
5. Някъде... над покривите на града
преди няколко месеца открих едно стихотворение, в което имаше прекрасни сравнения и метафори, адски приказни и морски
по-късно осъзнах, че почти всяко второ, ако не и всяко произведение на авторката е тази приказно-чисто - наистина любов.
6. STREET SOUL
разни снимки от разни места
без претенции, рамки, фотошоп и стъф, истински пречупени през поглед на търсещ човек
7. little blue penguins grooving at night
този блог олицетворява вярата ми в егоцентризма, силата му, детайлите и тяхното значение, спрялата музика и модерния снобизъм донякъде
има хубава информация, разни работи, които могат да ти повлияят, стил, разбира се, както и лични постове - черешката на тортата
8. Владислав "SPQR" Хаджийски » images and wor(L)ds
от тук все още не съм чела много, но ми харесва оформлението, цялата атмосфера на блога, книжността му
думите са някак неразбираемо просто и красиво подбрани, карат ме да се питам защо и аз не мога така..
9. Inspiration Drive
този блог или по-скоро това момиче открих, разглеждайки блог, за който ще пиша по-надолу
изглежда ми уютен и канелен, уж бързо изчерпващ се, но съм сигурна, сигурна, че зад малкото думи се крият хиляди други скрити
убедена съм
топлина и нежност, някак ми допада тишината в него
"And so it is.. just.." :)
10. Love Fever
тук слагам усмивка - :) - защото първия път, когато четох, беше доста отдавна и ставаше дума за "Corpse Bride". после май попаднах случайно отново и се зачетох за по-дълго време. изброителен и себичен, ироничен, забавен, а понякога сериозен
мислех, че имаме нещо общо в тези отношения (както и онова със случайностите), след още четене реших, че може би съм се заблудила и сега си мисля, че вероятно наистина съм се объркала, но блогът е винаги приятно четиво, а в някои случаи изненадва с тонове поетично поднесена истина (дори под формата на проза)
11. Precious Things
Момичето с рока и книгите. Също го знам оттам, откъдето и Момчето, което обича живота. това е блогът на безпаузието, красивите сравнения и извиращите думи, горещата кръв и изведнъж появяващите се заключителни изречения, след които тя вероятно си поема дъх. браво.
12. Foxy
предишния път, когато редактирах тук, не добавих този блог отново, но мисля, че беше грешка
някои от характеристиките му не ми харесват, прекалено лаконично е, а когато аз съм прекалено лаконична, в много случаи просто не мога иначе
но пък прочетох някои хубави неща, кратки и искрени
а и реални
мисля, че стига
13. All That Jazz
това е блог на младото, различно и интелектуално поколение, което понякога изцяло и напълно разбирам, понякога - не
заради едно есе, озаглавено "Когато думите не могат...", открих блога
четях, после спрях, сега пак чета
мисля, че стойността му се крие в красотата на отделно построениете изречения
и малката надежда, която вдъхват
14. Amelia Еkhart
всичко, което съм чела, е много в адски малко
и тук съм сигурна, че зад изброимите буквички се крият цели стени от премълчани изречения
+ музика, изкуство
15. Peaches & Cream
1. оформлението
2. изпипани детайли
3. някаква привидна последователност
4. много цветове
5. богатсво и препратки
като съдържание е един донякъде интересен дневник и като изключим някои грешки (съжалявам, дребнава съм), ми е много приятно да чета и разглеждам, когато имам време да чета и разглеждам
симпатично и уютно е, а и съм чела някои много добри идейни неща
16. Живота такъв, какъвто е...
истината е, че добавих този блог при другите заради 2-3 поста, в които ставаше дума за разни работи, които ме вълнуват, и всичко беше така правилно и просто синтезирано
така се получи
17. текстови съобщения
красотата в малките неща, обаждания в 3 през нощта, необикновени отговори на обикновени въпроси
като да се криеш в банята с цигара и да плачеш :)
18. LFTP: voices in dark rooms
това го търся навсякъде. всепоглъщащ стил, който те грабва за поне половин час след няколко поста модернистична гавра и преклонение пред какво ли не
... а и ми няпомня на някого
дъ стайл! :>
19. The Same Old Song
"думите са някак неразбираемо просто и красиво подбрани, карат ме да се питам защо и аз не мога така.."
ей така, просто така, понякога трябва да спреш и да четеш, без да мислиш
20. PLANET TELEX
looks like an insecure teenager but who knows
имаше 2-3 много добри поста, в които думите наплaстяваха мрачни картини, на които съм фенка
горчива истина и така нататък приятни попадения
21. Solitude
Истински поетичната страна на "Love fever", за която впрочем трябва да поискам покана, защото има наистина, ама наистина прекрасни творби
22. Words Around You
един от първите блогове, на които някога съм посвещавала времето си, дори преди години
исках да й благодаря, чела съм прекрасна поезия и други мъдрости
а в нейното лично творчество се чете онова, което знаеш, но не успяваш да синтезираш и да кажеш
23. thεBluεSilvεr
Love lover или нещо такова?
Четох няколко поста и явно нещо ме е грабнало
Разбирам и искам да продължа.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Има и други мнооого интересни и талантливи хора, на които съм хвърляла око, но няма кога, а и засега тези са ми много достатъчни.
Ако се чудиш към какво си ориентиран, анализирай блоговете, които четеш.
Хм :)
Малко егоистично, но адски се радвам, че оценявам изкуството ви, а и е просто невъзможно да не сте ми повлияли :>
П.С. "нещо" и другите й форми - tricky words
* подредени по последна публикация
Днес валя цяла сутрин, докато слушах забавните преводи на известни песни от английски на български. Днес съм пълна с време, което запълвам не както очаквах, но чувството, че изпитвам отчайваща нужда да направя нещо, ме поддържа.
Каня всеки, който иска да дойде с мен, на пътешествие с машината на времето, която все още не съм изобретила, но вече си представям знойните прашни палестински улици и направо изтръпвам в страхопочитание.
Представям си черните корици, зад които са скрити Нефертити и разни златисти здания, пред чиято собствена Вселена направо треперя.
Имам нужда нещо да ме разтърси и имам нужда да спра да предсказвам или да се оплитам в почти правилни предващания. Леко потраквам с пръсти сякаш очаквам края на света, с който ще се роди облак прах, а от него още по-нова земя, трагична и пропита с еликсири.)
Когато ти се скача, нищо не може да заглуши енергията, кипяща ведно с кръвта.
Дъждовете се ронят върху мокрите ми дънки, косата ми започва да се къдри леко, пътят се изнизва неусетно бързо, докато си мисля за неща, които вече не помня Следобедният сън е дълъг и дълбок, възможностите изглеждат хиляди, на границата на тридесет минути стоят две различни версии на личността ми, променям се с климата и с различните дни в седмицата, страшно много ми се пее, невероятно много ми се рисува, пие ми се вода, слуша ми се музика и ми се иска да изкривявам интонацията си по онзи начин, който знам, че ще размее момичето, което може би е убило кучето си с камъни, когато е била малка.
Но да забравим за това. Толкова дъждовно недъжодвно е и въпреки че денят има вкус на март, е почти официалният край на май, вуйчо има рожден ден, а аз, както винаги когато искам да правя друго нещо, защото така трябва, пиша повече, отколкото е необходимо.
Умирам да прочета нещо кратко и загнездващо се в съзнанието, написано от млад и потенциално велик човек, който бегло или въобще не познавам. Откриват ми се пристанища, които да направят наличието на компютър в стаята ми някак по-обяснимо. Искам да намеря нещо смайващо и оригинално, което само да започне да се принтира, предусетило как изгарям да го имам на бял лист с аромат на прясно мастило, а след това да го защипя в горния ляв ъгъл с телбод.
И като казах телбод, днес раних ръката си на едно телче, имам и друга рана, която нямам идея откъде е, а аз определено не се бия; скоро ще се науча да се облизвам както трябва, може би ще разбера и кой е моят алкохол (но се опасявам, че не същестува такъв.. и все пак дано има поне един); косата ми е станала по-здрава (или съм се заблудила, но тъй като го казах, най-вероятно е да разваля магията).
Все такива неща, грабнати от улиците, хората, усмивките, сенките, раззеленилите се дървета, узрелите череши, ягодите на хоризонта, смеха и смеха, новия ритуал с 20-минутното повтаряне на една и съща песен, увеличена до максимум 2.
Ей такива работи, крайно безсмислено и точно така ми се иска да пиша, защото започна ли в търсене и подреждане, ще отрежа всички възможности за завой. А не трябва, тихо.
Послепис и продължение
Lovage - Sex (I am)
Смисъл, аха. Ще споделя, тъй като гледах блогрола си (блог термини? ужас.), защо всъщност съм си направила труда да добавя и други хора към моето висше хаотично творчество.
Защотооо...*
1. no regrets zwei
този "най-добър блог на републиката" открих съвсем наскоро и съм чела пренебрежимо малко от него, но в ненатрапчивата лаконичност открих много истини и много истини, които сигурно са истини или просто ми се иска да са истини
харесва ми, да
2. блогът на sovichka
мисля, че всеки втори човек, който е прекарал времето си, интересуващ се от блогове и прочие, знае за този блог
за мен е нещо като "Sex and the city" в блог вариант, но малко по-циничен и български
много свобода и разгръщане на една тема, за която болшинството скоро няма да се престраши да говори
не се прекланям пред всичко, написано от авторката, но определено не мога да отрека, че имаше няколко дни, в които виждах размазано, защото четях дребния шрифт от така наречения й живот
3. Мислите на Съчинителя
това момче го знам, защото имаме общо с един конкурс
като казах "момче", имах предвид точно момче
изглежда като моя пълна противоположност в 95% от постовете заради неугасващия, може би донякъде наивен, но наистина дълбок оптимизъм
аз съм за манипулациите, задимени вечери и малко цинизъм понякога, затова може би е хубаво да се сещам, че светът може да се разглежда по абсолютно различен, детински и скиталчески начин
назидание върху себе си и опит да се изкривя + това, че е адски грамотен за разлика от почти цяла 15-годишна България
4. Framespotting - блог за кино.
звучи толкова просто - блог за кино
макар да не си го доказвам напоследък, киното е моята малка страст.
а този блог е хубаво оформен, ревютата хич не са плоски и разбираш какво всъщност искат да ти кажат другите, споделили тази страст
а и са редовни и щедри
5. Някъде... над покривите на града
преди няколко месеца открих едно стихотворение, в което имаше прекрасни сравнения и метафори, адски приказни и морски
по-късно осъзнах, че почти всяко второ, ако не и всяко произведение на авторката е тази приказно-чисто - наистина любов.
6. STREET SOUL
разни снимки от разни места
без претенции, рамки, фотошоп и стъф, истински пречупени през поглед на търсещ човек
7. little blue penguins grooving at night
този блог олицетворява вярата ми в егоцентризма, силата му, детайлите и тяхното значение, спрялата музика и модерния снобизъм донякъде
има хубава информация, разни работи, които могат да ти повлияят, стил, разбира се, както и лични постове - черешката на тортата
8. Владислав "SPQR" Хаджийски » images and wor(L)ds
от тук все още не съм чела много, но ми харесва оформлението, цялата атмосфера на блога, книжността му
думите са някак неразбираемо просто и красиво подбрани, карат ме да се питам защо и аз не мога така..
9. Inspiration Drive
този блог или по-скоро това момиче открих, разглеждайки блог, за който ще пиша по-надолу
изглежда ми уютен и канелен, уж бързо изчерпващ се, но съм сигурна, сигурна, че зад малкото думи се крият хиляди други скрити
убедена съм
топлина и нежност, някак ми допада тишината в него
"And so it is.. just.." :)
10. Love Fever
тук слагам усмивка - :) - защото първия път, когато четох, беше доста отдавна и ставаше дума за "Corpse Bride". после май попаднах случайно отново и се зачетох за по-дълго време. изброителен и себичен, ироничен, забавен, а понякога сериозен
мислех, че имаме нещо общо в тези отношения (както и онова със случайностите), след още четене реших, че може би съм се заблудила и сега си мисля, че вероятно наистина съм се объркала, но блогът е винаги приятно четиво, а в някои случаи изненадва с тонове поетично поднесена истина (дори под формата на проза)
11. Precious Things
Момичето с рока и книгите. Също го знам оттам, откъдето и Момчето, което обича живота. това е блогът на безпаузието, красивите сравнения и извиращите думи, горещата кръв и изведнъж появяващите се заключителни изречения, след които тя вероятно си поема дъх. браво.
12. Foxy
предишния път, когато редактирах тук, не добавих този блог отново, но мисля, че беше грешка
някои от характеристиките му не ми харесват, прекалено лаконично е, а когато аз съм прекалено лаконична, в много случаи просто не мога иначе
но пък прочетох някои хубави неща, кратки и искрени
а и реални
мисля, че стига
13. All That Jazz
това е блог на младото, различно и интелектуално поколение, което понякога изцяло и напълно разбирам, понякога - не
заради едно есе, озаглавено "Когато думите не могат...", открих блога
четях, после спрях, сега пак чета
мисля, че стойността му се крие в красотата на отделно построениете изречения
и малката надежда, която вдъхват
14. Amelia Еkhart
всичко, което съм чела, е много в адски малко
и тук съм сигурна, че зад изброимите буквички се крият цели стени от премълчани изречения
+ музика, изкуство
15. Peaches & Cream
1. оформлението
2. изпипани детайли
3. някаква привидна последователност
4. много цветове
5. богатсво и препратки
като съдържание е един донякъде интересен дневник и като изключим някои грешки (съжалявам, дребнава съм), ми е много приятно да чета и разглеждам, когато имам време да чета и разглеждам
симпатично и уютно е, а и съм чела някои много добри идейни неща
16. Живота такъв, какъвто е...
истината е, че добавих този блог при другите заради 2-3 поста, в които ставаше дума за разни работи, които ме вълнуват, и всичко беше така правилно и просто синтезирано
така се получи
17. текстови съобщения
красотата в малките неща, обаждания в 3 през нощта, необикновени отговори на обикновени въпроси
като да се криеш в банята с цигара и да плачеш :)
18. LFTP: voices in dark rooms
това го търся навсякъде. всепоглъщащ стил, който те грабва за поне половин час след няколко поста модернистична гавра и преклонение пред какво ли не
... а и ми няпомня на някого
дъ стайл! :>
19. The Same Old Song
"думите са някак неразбираемо просто и красиво подбрани, карат ме да се питам защо и аз не мога така.."
ей така, просто така, понякога трябва да спреш и да четеш, без да мислиш
20. PLANET TELEX
looks like an insecure teenager but who knows
имаше 2-3 много добри поста, в които думите наплaстяваха мрачни картини, на които съм фенка
горчива истина и така нататък приятни попадения
21. Solitude
Истински поетичната страна на "Love fever", за която впрочем трябва да поискам покана, защото има наистина, ама наистина прекрасни творби
22. Words Around You
един от първите блогове, на които някога съм посвещавала времето си, дори преди години
исках да й благодаря, чела съм прекрасна поезия и други мъдрости
а в нейното лично творчество се чете онова, което знаеш, но не успяваш да синтезираш и да кажеш
23. thεBluεSilvεr
Love lover или нещо такова?
Четох няколко поста и явно нещо ме е грабнало
Разбирам и искам да продължа.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Има и други мнооого интересни и талантливи хора, на които съм хвърляла око, но няма кога, а и засега тези са ми много достатъчни.
Ако се чудиш към какво си ориентиран, анализирай блоговете, които четеш.
Хм :)
Малко егоистично, но адски се радвам, че оценявам изкуството ви, а и е просто невъзможно да не сте ми повлияли :>
П.С. "нещо" и другите й форми - tricky words
* подредени по последна публикация
Subscribe to:
Posts (Atom)