Jolene

може би трябва да мразя моментите, в които не знам какво искам, в които не знам от какво имам нужда (освен основните пунктове, но те не са изцяло определящи).

може би трябва да ги мразя, но всъщност те просто ме уморяват.
тези нощи не ми се бяга някъде без посока, не ми се занимава с рискове, нямам нужда от адреналин.

търпението и спокойствието са две различни понятия. май съм търпелива, когато не трябва да бъда, и спокойна - пак тогава. ако ги разменя, не виждам как това би помогнало.

общо взето празен текст.
оставям се в нечии ръце. когато съм уморена.



тъжно е, но не се моля аз. може би никой не го прави, а трябва. може би не си струва?
като се разболея, може и да разбера.

I can't mould this stage anymore

Аз решавам дали има Господ, аз му позволявам да ме съди за неща, за които смятам, че е правилно хората да бъдат съдени, аз си поставям "да" и "не", "добро" и "лошо", "може" и "не може". Това май е ясно?

07.04.2010

Факт е обаче, че колкото повече искаш нещо и колкото по-плашещо ти се струва, толкова повече не решаваш дали има Господ, а се осланяш на вярата си в неговото въплъщение.
Не мога да лъжа, не съм все още толкова категорична, че да се отрека от молитвите си, казани на глас и наум, да отхвърля всякаква възможна помощ. Не съм. А и не знам дали някога ще искам да съм толкова самотна в самонадеяността си.

А това, което исках да отбележа, е, че сънувах нещо, свързано с "Американски прелести", а сега се досетих за "Eternal sunshine of the spotless mind" и се чудя в кой от двата откривам образите на сегашаната Себе си и на сегашния си живот повече и дали е удачно да приема формата на филм така смело.

Навън е мрачно и няма реещи се в пространството найлонови пликчета, но мисля, че все още пазя едно малко и синьо, което ми служи като reminder за факта, че:

Sometimes there's so much beauty in the world I feel like I can't take it, like my heart's going to cave in.

Може би има и други филми, в които чудесно ще се отразя. Може би са шедьоври.

Без финално изречение, защото нищо не е свършило.

"Нали се сещате - Просветлен."

- Вземете която и да е книга, отворете я в началото на която и да е глава и започнете да четете. Аз ще стоя със затворени очи и ще ви кажа коя книга четете и кой е авторът.
И Джим посочва с ръка стотиците книги из цялата стая, натрупани на купчини върху мебелите или покрай стените.
Винаги познава!

(долното ъгълче на корицата й вече е пострадало, но цитатът е от "От другата страна", да.)

Не съм сигурна, че това е голямо интелектуално постижение, но съм почти сигурна, че някой ден ще правя същото и ще познавам.

Едва ли съм пример за човек, ясен, точен и конкретен, но сега е време да бъда. Поне няколко такива изречения се изискват от мен. Изисквам аз от себе си, за да подредя тихата еуфория.

Порите на бюрото ми са запълнени с книги, от които не могат да дишат, а аз ги гледам, гледам, разлиствам, гледам. Утопия и невъзможност трябва да бъдат те. Не бива да ги докосвам, далеч от мен, далеч, далеч, далеч!
А умъртвените дървета или този натюр морт в името на изкуството са всъщност умело сплетените в композиции или пък алогизми букви, подбрани от няколко знайни и малко по-малко знайни автори, които много, ама много направиха деня ми.

"Картини от три Българии" на Петко Бочаров. Какво знам за тази книга? Общо взето недостатъчно, освен че е за мама.
"Българска енциклопедия на народната медицина" на професор Христо Мермерски. Същото.

Другите подредих по големина и цвят, като най-отгоре оставих Кинг, въпреки че като малка трудно се ориентирах между идентичностите на Стивън Кинг, Стивън Спилбърг и Стивън Сегал.

Оставих Кинг и "За писането. Мемоари на занаята", понеже беше време и поради причината, че изглежда приветливо, светло и уютно. А и в заглавието фигурира думата "писане" (екзистенциална за момента).

Под нея лежи поетичната "Списъци" на Стефан Иванов, когото мога да чета и в интернет, но така ми се стори много по-правилно и много по-Аз.

Гледала съм "Fight Club" цели два пъти - един разбиващ и потрошаващ мислите и спокойствието шедьовър, чела съм малко Паланюк с неприкрита страст към текстове, които, когато бъдат преразказани, произвеждат смаяни, че и възмутени изражения. Тъй че, да, "Боен клуб" с неестетичната си корица е номер три.

Сега следват благодарности. Книгата, която едва се сдържам да не започна да чета сериозно, но знам, че моментът не е подходящ. А дори да можех, едва ли щях да започна с нея. Изглежда ми наистина специална. "Ужасно силно и адски близо" (Джонатан Сафран Фоер) - а как обичам, когато не всичко е текст, а и картини, когато посвещението е красиво, когато оформлението е стилно и вдъхва надежда за изкупление пред уморените очи.

Мартин Колев - "Кучето на терасата". Не мисля да обяснявам откъде знам за нея. Имам очаквания, скоро ще разбера. :>

"Аутопсия на една любов" - Пасков плюс благодарности номер две. Усмивка номер две.

И завършвам с една ухаеща на Паолу Коелю, но живописно и категорично напомняща ми за Маркес книга - "Малката светица и портокалите", Александър Секулов. Мога да я разгръщам и разглжедам, да я чета на порции, да я обичам, да я вдишвам по цял ден. Така ми се струва. Дано след време да съм сигурна.

А се оказа, че май обичам да чета на части - малки, средни и големи - художествената литература, че така по-лесно я приемам, по-лесно водя социалния си живот и не се трансформирам в ужасно непоносим елемент от чуждата обграждаща среда.

И като заключение на нетипичния за мен конкретен изказ добавям, че бюрото ми се задушава и от кичозното оранжево-зелено тяло на "Модни битки" (Карин Ямполски), която не искам да омаловажавам, но точно сега ми се струва почти неизбежно. Ако я желаете, купете си "Журнал".

А аз съм добре. Поне засега. Стискам си палци.

birds flyin' high.. you know how i feel

fish in teh seaa.. you know how i feel

боли ме. съвсем физически. очите ми са малко уморени, не съм изтрила размазаната от топлата вода спирала, все още не спира да ме боли. оставих "осъдени души" отворена на паркета, тък като я четях, докато изсушавах косата си със сешоара и за пореден път закъснявах. междувременно продължавах да имам най-прекрасните приятели на света, за които е трудно да се говори конкретно, просто ни елате на гости.

луната приличаше на човек, на човек с размазана спирала, а пък облаците бяха напръскани със спрей по небето и ако знаете колко прекрасни изглеждаха, погледнати отдолу, там при стъпалата на онази бивша дискотека и билярдна зала, от която са останали само спомени за хора, които не съм виждала от около две години, и разните ексхибиционистични излияния на моите супер-много-на-сърце същества.

"супер" навлиза с пълна сила, особено при такава обстановка, а днес видях и най-вечнопияния и неадекватен човек на света (първия човек!) с кадифената си кожа, осветена от паркова светлина

не знам дали по някакъв начин преодолявам физическата си болка с думи, или просто реших да опиша хубавите неща съвсем частично и едва ли достатъчно.

нямам търпение да се събудя, да отида при нашите в кухнята, да си взема "Активиа"-та с ягоди и мюсли, да звънна на Ралица с (ударение на И) и да излезна

уморена съм и до някаква степен ми се спи
не се надскачам, не се надминавам, но и не се подминавам
регресия или прогресия е това, не мога да определя.
в крайна сметка септември не промени толкова нещата, but who knows

бих се обадила, но защо? желанието постепенно утихва, а и хората сигурно не са в състояние за "просто се сетих за теб"

напоследък изписвам всичко, което успея да уловя, но сега ме боли. физически

лека нощ и не забравяйте да си измиете зъбите. точка :)

("...povqrvai, nqma da me ima, kogato doidesh utre ti..")!

you wanna get burned, you wanna get turned, you wanna get fucked inside out

Ще го довърша.

Инсомния и вероятност. Тишина и мълчание. Ей така, много, много ми харесва. Ще го разгръщам и ще горя очи. Спокойно, случва се. Но това не е съвсем моя фраза. След като мине известно време, може да си присвоиш каквото поискаш.
Купища неоткрити песни чакат да ги намеря.
Не ми трябват свързани изречения. Tова е последното нещо, което ми трябва.

Сбогом и благодаря за бялото платно. Но като се замисля, навсякъде е пълно с тях.

mandalay - beautiful

i've always loved it


30.04.09

Сигурно знаете, че 1/2 от талантливите хора, живеещи на Земята, са преминали и излезнали през тунела към белия свят през Април. Хубаво, да.
Усещам как, стъпка по стъпка, някаква вътрешна сила ме тегли назад бавно и аз, уж съпротивляваща се, не успявам да надделея и се връщам назад. Какво друго мога да направя? Назад в онзи смисъл, който означава, че не ми се пишат цели или въобще някакви думи. Викове, крясъци, музикален епос и много "Ааааааааааааааааааааа!" са толкова, толкова по-подходящи.
Някак не искам да се доизмъчвам. Мне.

Run for your life

Моля ви, не казвайте на никого, но той.. той плаче.
И може би просто трябваше да го видя.

Цялата горя, но след някакви минути високата температура ще спадне, а светът отново ще се закрепи и уравновеси пред потъналите в мерло очи.
Няма да треперя въобще, нищо, нито трепет, няма да си мисля, че виното е причината за другите причини и ще се върна към старите навици и новите въпроси.
Тук аз спрях. И толкова много искам да спра. Жадувам да повдигна рамката и да излезна от картината, да пробягам по бялата стена и да открия друга композиция, в която да се впиша.
Но не, не е виното. Ако бях пияна, нямаше да успея да напиша и една дума, и жалкото е, че аз дори не искам да съм пияна. Но пък е успокояващо и странно приятно, че когато пиеш вино, не те боли. Буквално. Врязах бирена капачка в пръста си и дори не забелязах как кървя. Да, бих го правила отново и отново, но защо?

Следа.
Защото имам чувството, че всичко започна с руския. И ако не е така, то просто трябва да си измисля начало.

Сънят не спира да бъде недостатъчен, но думите, които търся, са много, много далеч от изписаните досега. Вероятно няма да ги открия, но се очаква да мина през девет планини в десета, девет езера в десето, девет океана в десети и така нататък.
Снощи се прибирах, затворена между небе и земя, замислена - без саундтрак, без илюзии.
Над мен тегнеше тъмносиня шир, обсипана с малки и блещукащи точици. Въздухът бе хладен и сравнително лек, а аз се прибирах с полузамъглено зрение и полузамъглено съзнание. Тогава осъзнах великата истина за губенето и печеленето, но както с всичко останало, което се отнася до мен и считам за велико, я забравих. Страхувах се от тъмните дворове, шумящите листа и орязаните дървета. Кучетата лаеха, а синджирите им жулеха оградите. Радиата в потъналите в тишина, сън и мрак къщи излъчваха и вледеняваха с ужаса си. Но аз бях почти свободна, без илюзии.
От десет до сега всяка секунда загивам за сън, а след това отново се прераждам в себе си, молеща за тишина. На единия бряг са застанали всички доводи, които Трябва да ме накарат да направя нещо, каквото и да е, просто нещо наистина полезно, което може и да отрази или пречупи светлината.
Но аз преплувах, стигнах до другия бряг и избрах да пиша тук - напук очеизбождащите обстоятелства.
Да, да, да...
Щом затворя очи, светът внезапно се покрива с черен плащ, а след това изчезва като фантом. Но отворя ли ги, разбирам как някой, някъде там, очаква аз да бъда нещо повече.
Дори самата аз го очаквах неизмеримо дълго време, вярвах във факта, но ето че уликите са милиарди пъти по-силни от онова, което някои наричат съдба или пък магия.
Най-добрите точки, на които да застанеш и да се провикнеш "Старт", изпълзяват пред погледа ти, когато:
- е понеделник;
- е първи януари;
- е утре;
- си се изкъпал.

Животът е много по-хубав, когато се изкъпеш. Факт. Сякаш сваляш вината, пропуснатите шансове, безумно глупавото си поведение и пренебрегнатите хора и възможности, лудостта, ирационалността, действието, бездействието - всичките товари.
Излиташ с парата и се молиш, когато отвориш очи, да са се изпарили и онези кипящи въпроси, които избиват като огромни мехури по крехката ти психика.

Животът е по-хубав, когато:

- се изкъпеш;
- се наспиш след дълго безсъние;
- имаш нова мечта;
- си чертаеш красиво бъдеще и вярваш в него;
- имаш обещаващ план;
- се движиш по плана;
- планът ти проработи;
- си достатъчно свободен, за да разбереш, че плановете могат да провалят всичко;
- не вярваш на обещания;
- не обещаваш;
- вдигаш телефона;
- не си възлагаш срокове за щастие;
- правиш всичко, за да можеш да кажеш "да", когато и да е;
- не отлагаш;
- някой те изненада;
- откриеш песен, която дълго си търсил;
- откриеш забравена любов;
- се отдадеш на нещо с цялата си същност;
- просто не можеш да правиш нищо друго, освен да мислиш за някого; мисли, които сладко те разграждат;
- се движиш;
- топлиш ръцете си с чаша горещ чай/шоколад/ мляко с нес;
- имаш силите да гледаш в очите до болка;
- помниш и това е хубаво въпреки всичко;
- създадеш нещо;
- изненадаш приятно себе си;
- изненадаш приятно някой друг;
- откриеш, че си се променил в сънищата си - към по-добро;
- захапеш някого;
- всичко казано е смешно;
- откриеш вдъхновение;
- и го сграбчиш, без да пускаш;
- задраскаш задачите в списъка;
- изхвърлиш целия списък;
- и направиш нов, още по-добър;
- пишеш без необходимостта да мислиш;
- четеш и неусетно потъваш;
- мислиш в стила на автора в продължение на 20 минути, след като си затворил книгата;
- заспиш с книга в ръка, защото клепачите ти едва се държат, но наум историята продължава да се разказва с твои думи;
- мислиш в рими;
- гледаш прекрасен филм, който те следва навсякъде;
- вярваш в знаци и хора;
- увеличиш звука докрай и крещиш с музиката;
- скъсаш любимата си гривна и после откриеш, че така е дори по-хубава;
- се отървеш от вредните навици;
- но запазиш един за черни нощи;
- откриеш разликите;
- научиш, че някой все още, все пак или просто помни;
- се усмихваш;
- нахвърляш щрихи, а след като погледнеш, откриваш колко много приличат на действителността;
- си способен да избягаш от себе си, а после щастлив да се завърнеш;
- говориш бавно.

И когато просто започнеш.

Principles of Masochism

Smells like masochistic spirit.

Every girl has the holy right to be unreasonable sometimes, which includes:

- writing a text message/calling someone inappropriate in the middle of the night
- saying something completely kind or offensive
- being mean/cold

Every girls has the holy right to eat a bar of dark chocolate and be desperate or happy for no real reason.
- to cry her eyes out for someone who doesn't deserve it
- to drink rum and call a friend/ex
- to listen to Bryan Addams/ Celine Dione and think about love
- to listen to one song a thousand times.. and then to listen to it over and over again
- to change her Skype information at every single minute
- to post stupid blog posts just because she needs to
- to stay up late wasting her time, ruining her skin color
- to think about painful memories which are related to someone special from the past /or the present/
- to enjoy her suffering
- to be obstinate
- to spend time watching "Sex and the City", "Desperate Housewives", "Ally McBeal", "One Tree Hill", "Ugly Betty", etc.
- to read all the Cosmo advices about love, life, fashion, beauty
- to buy something useless just because it looks nice
- to buy clothes/shoes if it's going to make her feel better
- to believe in similar kind of bullshits
- to think she's the center of the Universe
- to believe in romantic notions
- to pray
- to be annoying
- to fall asleep just to forget
- to feel good when someone's jealous of her
- ... or envious
- to wake up in the middle of the night scared by death from a nightmare, craving for a hug
- to believe in soul-mates
- to believe there's more than one soul-mate if it doesn't work out with the first one
- to be superstitious
- to write poems
- to find her story in every song lyrics
- to put eye-mascara and stare at the mirror thinking
- to write someone's name like she's 9 yrs. old
- to hate men because they have easier lives
- to read and let herself be led by a horoscope
- to be stupid in some cases
- to make lists
- to be afraid
- to show she's afraid
- to be taken care of
- to be honest when she musn't
- to show off
- to fall in love with Matt Damon/ Johnny Depp/ etc.
- to get interested in something 'cause of a boy
- to sing screaming and crying "I still got your face painted on my heart.."
- to scream!
- to mumble!
- to start saying something very intriguing and then to stop in the middle of the sentence
- to lie
- to fall in love with someone wrong once
- to cry because of him
- to remember stupid moments
- to like "Titanic"
- ... and "Pride and Prejudice"
- to be able to say "Stay"
- to write a dialogue based on her love life
- to expect
- to dial a number and stay silent after hearing the voice
- to be able to say "If I told you a secret you won't tell a soul, would you hold it and keep it alive?"
- to admit she gets ordinary and extremely weak sometimes
- to accept that
- to look down
- to drink a lot of coffee
- to feel insane
- not to care about consequences
- to write a letter which's never going to be sent
- to fail
- to believe someone's thinking about her
- to call/write a girlfriend and complain
- to hate someone in the company of girlfriends
- to comment with them
- to change her mood for about 1212 times a day
- to fall asleep cuddling a teddy bear/pillow
- to dream about pink ponies and colorful bubbles
- to like pink stuff sometimes
- to look for signs
- to act teasing
- to get drunk and love everybody
- to ask for help
- to say "I miss you."
- and "Тhank you"
- "You've changed me" too
- to stutter
- to think of her children's names
- to believe she knows who she's going to marry
- to believe
- to be hurt
- to struggle and fight 'till the end
- to use her nails if necessary
- to make s.o. feel guilty
- to believe wrong + wrong = right
- to be superficial .. sometimes
- to be sure that she rules
- to share so many things and believe this is just the beginning
- to have secrets
- to dare
- to dare for more
- to step back
- to wish upon a falling star
- to break the rules
- to be 5 minutes late everytime
- to get what she wants
- to want what she needs
- to get what she needs
- to be spontaneous
- to refuse
- to reject
- to quit
- to want to be consoled
- to be consoled
- to hang up the phone pointedly
- to show weakness and vulnerability
- to cry in front of someone important
- to admit she's lonely
- to feel like she needs to be saved
- to be saved
- to be a typical girl sometimes
- to make mistakes

plus (01.11.'09)

- to smoke cigarettes (in public places, in school, in front of important people, to smoke when she wants to in spite of her friends' objection)
- to jump on the bed singing loudly
- to sing when she's with other people and when she doesn't feel like talking
- to sing in the bathroom, on the verge of screaming
- to play a guitar and sing in front of people despite her shame
- to buy tree pairs of shoes in just one day


... and to feel special despite all these incontestable facts ...
:)