birds flyin' high.. you know how i feel

fish in teh seaa.. you know how i feel

боли ме. съвсем физически. очите ми са малко уморени, не съм изтрила размазаната от топлата вода спирала, все още не спира да ме боли. оставих "осъдени души" отворена на паркета, тък като я четях, докато изсушавах косата си със сешоара и за пореден път закъснявах. междувременно продължавах да имам най-прекрасните приятели на света, за които е трудно да се говори конкретно, просто ни елате на гости.

луната приличаше на човек, на човек с размазана спирала, а пък облаците бяха напръскани със спрей по небето и ако знаете колко прекрасни изглеждаха, погледнати отдолу, там при стъпалата на онази бивша дискотека и билярдна зала, от която са останали само спомени за хора, които не съм виждала от около две години, и разните ексхибиционистични излияния на моите супер-много-на-сърце същества.

"супер" навлиза с пълна сила, особено при такава обстановка, а днес видях и най-вечнопияния и неадекватен човек на света (първия човек!) с кадифената си кожа, осветена от паркова светлина

не знам дали по някакъв начин преодолявам физическата си болка с думи, или просто реших да опиша хубавите неща съвсем частично и едва ли достатъчно.

нямам търпение да се събудя, да отида при нашите в кухнята, да си взема "Активиа"-та с ягоди и мюсли, да звънна на Ралица с (ударение на И) и да излезна

уморена съм и до някаква степен ми се спи
не се надскачам, не се надминавам, но и не се подминавам
регресия или прогресия е това, не мога да определя.
в крайна сметка септември не промени толкова нещата, but who knows

бих се обадила, но защо? желанието постепенно утихва, а и хората сигурно не са в състояние за "просто се сетих за теб"

напоследък изписвам всичко, което успея да уловя, но сега ме боли. физически

лека нощ и не забравяйте да си измиете зъбите. точка :)

("...povqrvai, nqma da me ima, kogato doidesh utre ti..")!