животът ми пак до един миг се свежда..
Обожавам, обожавам!
и винаги грешен съм, винаги смешен съм,
винаги на някой за нещо съм крив,
не искам на никой, на никой да преча..
аз искам просто да бъда щастлив
Колко много ме трогна, когато за първи път го прочетох. И тогава сякаш разбрах и преглътнах глупавите си разбирания за човешките отношения.
Слушах я преди две години, когато още имахме информационни на втория етаж в адските жеги, господинът ни беше изключително колоритен, удряше ни зад врата, а пък Влади мрънкаше за една пържола.
Слушах я и тази нощ след около четири текили, може би цяла бира и няколко ужасни глътки уиски и водка. И не, алкохолът няма нищо общо, защото съвсем се изпари от студа и опитите да си намеря най-подходящо място.
Да, разбрах, че помня доста от текста на песента, че все така я обичам .. обичам, обичам, обичам. И я свързвам с моменти, хора, мечти, спомени, състояния и някаква ужасно красива и младежка меланхолия.
в този момент - 5:15АМ, не ми се спи.
Не ми се спи достатъчно, за да скоча направо в леглото, да си наглася щорите, да пусна музика на слийп режим двайсет минути и да заспя, след като са минали пет.
ужасно много я обичам тази песен, наистина
(имаше няколко неща, които държах да напиша, понеже, докато мислех как ще го направя, си представях, че след време няма да разбера колко важни са, въпреки че биха изглеждали съвсем хаотично и безразборно проляли се от някаква си вечер)
но забравих за повечето от тях и сега е.. хубаво
дали някой ден ще разбера, че това е важно?
No comments:
Post a Comment