Together we cry

Как ми се мълчи.

I don't ever wanna feel like I did that day
Take me to the place I love
Take me all the way

Обичам ви, защото ме учите да обичам, защото снощи, което след 3-4 часа ще се превърне в "преди два дни, когато бяхме у Ралица", на дланта ми пишеше "I *heart*" без продължение, защото го нямаше най-точното нещо, което да ме удари, нямаше единствено и незаменимо допълнение. А под "I *heart*", сигурна, че няма да сгреша, малко по-късно с една химикалка, усмихната и пренебрегваща хората за някакви секунди, гравирах част от тази песен. На горната част на ръката пък можеше да се прочете "It's a beautiful world".

Понякога имам чувството, че когато нещо такова ми се случи и реша, че би било непростимо да не го запечатам по някакъв начин в историята, дори и в своята, все още мъничка, детска, момичешка, женска, разпиляна, безумна и объркана такава, върху крехките плещи на другите също се стоварва светът - голям, самотен, тъжен, смешен, пълен с хора, тръпки, болки и толкова мисли, които, по дяволите, ако можех да събера..

Не знаете колко благодарна съм. И може би "слез на земята" е правилно, но бих го направила само за да летя отново с всички вас.

толкова ви обичам
как ще живея без вас?

Like my only friend
is the city I live in,
the city of Angels

п.с. ако кликна на сърчицето в ласт.фм хиляда пъти, докато не ме заболят пръстите, не се уморя и не се почувствам съвсем празна, дали ще се разбере колко много, много.. ама много :>

I can feel it coming in the air tonight

животът ми пак до един миг се свежда..

Обожавам, обожавам!

и винаги грешен съм, винаги смешен съм,
винаги на някой за нещо съм крив,
не искам на никой, на никой да преча..
аз искам просто да бъда щастлив

Колко много ме трогна, когато за първи път го прочетох. И тогава сякаш разбрах и преглътнах глупавите си разбирания за човешките отношения.

Слушах я преди две години, когато още имахме информационни на втория етаж в адските жеги, господинът ни беше изключително колоритен, удряше ни зад врата, а пък Влади мрънкаше за една пържола.
Слушах я и тази нощ след около четири текили, може би цяла бира и няколко ужасни глътки уиски и водка. И не, алкохолът няма нищо общо, защото съвсем се изпари от студа и опитите да си намеря най-подходящо място.
Да, разбрах, че помня доста от текста на песента, че все така я обичам .. обичам, обичам, обичам. И я свързвам с моменти, хора, мечти, спомени, състояния и някаква ужасно красива и младежка меланхолия.

в този момент - 5:15АМ, не ми се спи.
Не ми се спи достатъчно, за да скоча направо в леглото, да си наглася щорите, да пусна музика на слийп режим двайсет минути и да заспя, след като са минали пет.

ужасно много я обичам тази песен, наистина

(имаше няколко неща, които държах да напиша, понеже, докато мислех как ще го направя, си представях, че след време няма да разбера колко важни са, въпреки че биха изглеждали съвсем хаотично и безразборно проляли се от някаква си вечер)

но забравих за повечето от тях и сега е.. хубаво
дали някой ден ще разбера, че това е важно?