a better place to play

Искам да избягам от почти всички хора, които познавам.
Искам да се изпека на слънцето не за да хвана тен, а за избягам от тъмното за малко.
За да загрубее кожата ми, за да изсъхнат раните по краката ми и да се излющят някак.
За да се стичам с капките пот и от мен да не остане нищо.
Искам да се науча да плувам.
Не се гордея със себе си напоследък.
Понякога ми идва до гуша от всички, с които мога да предвидя разговорите, вечерите, всичко.
Искам да мълча дълго и дълбоко.
Чувствам се разграбена от приятели и познати, затова ревностно пазя това, което ми е останало.
Егоист съм.
Вярвах, че колкото и да гребат от мен, никога няма да стигнат докрая. Все още го вярвам. Това ме държи.
Това, заедно с къщата, мама и тати, огромната жълта луна, голямата череша в двора.

искам да избягам, наистина.
или да се скрием от всички останали, някъде тук, през нощта.
на кръста, на хотела, зад чешмата в старата гимназия, където се учехме да пушим в пети клас. безуспешно.

това е само началото, но и без това не мога повече.