Quietly polishing the routine of my life until it gleamed with perfection.

В тоалетната изхвърлям мухлясали праскови от отворен компот и изтръпвам от погнуса.
Сигурно са много малко нещата  на този свят, които така дълбоко и режещо ме отвращават.
Малки бяло-зелени петънца, от които не мога да откъсна очи за няколко секунди, а след това извръщам глава и пускам водата.

Къпя се под една-единствена струя, като под чешма, защото маркучът, свързан с душ слушалката, се проби и водата избива навсякъде. Пера със сапун клинове и чорапогащници, голяма торба от Фантастико, в която носих кекс, а белите букви на Фантастико се ронят като стара мазилка. Къпя се, пера и гледам как по интимния ми гел лази кафява хлебарка. Застивам потресена и за момент си мисля, че това е животът. Да те търсят посред нощ като шофьор към Люлин или Надежда за леки наркотици, да отказваш виновно на същите хора, да пушиш цигара след цигара с надеждата цигарата да те накара да почувстваш нещо, което си чувствал преди, но да не става, да искаш бебе, а малко по-късно да не искаш, да переш парцали, торби и чорапогащници със стопяващ се сапун под една-единствена не много голяма струя вода, да гледаш как кафява хлебарка лази по интимния ти гел и да ти се повръща от мисълта, че дори такава скучна и битова картина не можеш да предадеш така, както искаш, заради глупавата дума гел.
Ядосвам се на думи като маркетинг, администрация, бизнес, релевантен, преференция, лантитюден и продължавам да пера, пера, пера.

После закачам дълго отлаганото пране, изцедено и ухаещо на чисто, по всички кукички, закачалки и тръби. Това към 2:30 през нощта. В такива моменти набирам скорост и желание да изчистя всичко, да блести и да не остане нито капчица мръсотия и топлина по него. Искам да изпразня себе си и всичко останало, да го изстудя и умъртвя за малко, за да си струва някога отново да го докосна и затопля с дъх.

Във вазата седи една унила роза. Преди седмица нашите дойдоха да ме видят, а тати ми беше донесъл три кървавочервени рози - последните от двора. Не го очаквах от него, но така свикнах, че вече няма да държа цветя само ако са подарени, а ще си купувам сама. Това може би е едно от най-момичешките неща в мен - искрената радост от подарени цветя, от присъствието на цветя там, където живея.
 Все още не мога да изхвърля последната роза. Струва ми се грешно да я прибера в найлоново пликче с мазен картон от пица на парче и да я захвърля в контейнера, докато отивам да си купя шоколад, гадна китайска храна или тампони.

В моментите, в които гледам лазещи хлебарки, през ума ми минава, че може би трябва да стана чистачка и да не искам нищо повече от себе си. Да лъскам сребърни прибори, големи овални огледала с богати орнаменти по рамките, да карам подове да блестят и да си лягам химична, отровна и скапана.

В миналия си живот сигурно съм била проститутка. Червенокоса, с ветрило и стегната с корсет.
Понякога си мисля, че ако в този живот стана проститутка, няма да ме е срам толкова, защото ще влагам моята си глупава и романтична представа за истинските проститутки.

Сложих този чист темплейт, за да се отърва от излишното и за да се почувствам невидима. Винаги съм усещала думите си недостатъчно тънки, остри и грациозни, за да паснат на много светъл, почти бял фон, но изведнъж ми се прииска.

Сега ще се хвърля в дрехите на пода, за мъничко ще се скрия в тях. После ще заспя в изпраните чаршафи с горящи клепачи и счупена мокра коса. Друго няма.