понякога хората ме вдъхновяват и пиша нещо. понякога хората не ме вдъхновяват и пак пища нещо. май най-съществени са моментите, когато не пиша нищо, когато не се изтъквам, когато не се опитвам да си създам нов свят от музика, кино, цветове и думи ?
човек търси своя стил и не е лошо да се придържа към него колкото и велики да изглеждат останалите. единственото, което трябва да направиш е да напишеш няколко "твърди" изречения, които да не завършват с въпросителен и да бъдеш готов да да си готов. и ако винаги сравняваме, и ако винаги се страхуваме, и ако винаги се подценяваме, ще стигнем ли донякъде ? не, това не е въпрос, защото всеки знае отговора. някои неща винаги се знаят и имам чувствто, че полагам усилия напразно.
"Туп-туп" - сърцето й биеше като на всички останали, мислите препускаха и се въртяха и блъскаха в главата й като ан всички останали. Беше толкова убедена, че не е като тях, а светът й се смееше - беше поредната.
No comments:
Post a Comment