Клавиши. Клавиши. Клавиши за натискане.
Филми, филми. Филми за гледане.
Ето тези двата.
Започвам от..
Някъде.
Снегът е топъл и контрастира на тъмносиньото небе.
А Брат Пит се ражда.
Филмът храни големите надежди на много хора и мисля, че има защо. Защото е хубав.
Обичам детайлни филми. Този е много такъв. Или аз бях доста концентрирана. За жалост човек губи нишката на идеите си, защото скролът продължава да се движи напред, а минутите минават. Часовникът тиктака в правилна посока и не ми харесва.
Но пък Брат Пит вече се роди, в "салона" е тъмно, аз се впечатлявам. Щях да кажа на мама "Филмът ще е хубав" след седмата минута, но реших да запазя точните си предвиждания, за да не прокълна твърдението си.
Разбира се, бях права.
Вече всички знаят кой е Бенджамин Бътън, знаят, че е роден при странни обстоятелства, и колко необикновен е случаят му.
Очаквам, ако не друго, да вземе Оскар за най-добър грим.
Но ще видим.
Силно се надявам за Дейвид Финчър. Все пак "Fight Club" е НЕЩО, а историята на живеещия наообратно също е нещо.
И след един голям интервал аз поемам въздух, пускам си музика наум, чакам мислите ми да се превърнат в една, която да зашие всички връзки между скъсаните изречения.
Очарована съм от иновативността във вече добре известните идеи на човечеството. Очарована съм от лекотата, с кяото всичко се случва, от ненатрапването на натрапчивите моменти. Очарована съм от очите на Брат Пит, които изразяват самочувствие и сексапил, но и толкова дълбочина и мъдрост. За пореден път се убеждавам, че той е нещо много повече от репутацията, с която е известен на широката публика.
<следва още>
No comments:
Post a Comment