I don't, I don't believe it's bad

Аз, ти и Red Hot. А може би само аз и Red Hot? Само аз и Red Hot.
Red Hot до изтезание.

Което е странно и на пръв поглед наочаквано. Не съм вярвала, че някога ще пресека границата и ще надвиша лимита си, че ще прескоча тези 5-7 песни, които много харесвам, и ще открия още толкова и после още толкова, а след това още..
Винаги съм мислила, че Red Hot не са за мен, въпреки че Антъни е очарователен, въпреки че събират спомени в себе си, а в друга част от себе си носят потенциала да съберат половин живот.
Всичко започна много отдавна, но не помня с коя песен. Предполагам "Otherside". Разбира се, трябва да благодаря и на един приятел. И на още един след това.
"I could have lied" беше вклинена у мен манипулативно, докато не дойде време, когато и попивателно, и изсмукващо да разбера, че е една повече от достатъчна песен (а това е много).
"Under the Bridge" успя, придружена с разчувствени викове, да отключи и да ми припомни любовта ми към епохите и музиката, младостта и грешките, и мостовете, и кръвта, и болките, и лекомислието, и нелепата сладост на безсмислието и безумието, и полетите, и потъването в безсъзнание, и търсенето, търсенето..

"Влюбих се в Антъни когато го видях да тича гол до кръста с развята дълга кестенява коса в клипа на "Under the Bridge",а 1999-та е годината "Буум" за мен-началото на тийнейджърството ми и релийза на Californication."

(от тук)

Не съм вярвала, че някой ден ще предозирам с Red Hot и ще си пусна точно тях, когато не ми се мисли какво друго мога да избера. Не съм вярвала, че когато си пусна Red Hot, ще мога да слушам почти всяка песен пак и пак, а за тези, които съм пропуснала, ще бъда сигурна, че редът им ще дойде просто малко по-късно.
Може би е съвсем нормално. Винаги съм харесвала спряла музика.

А останалото, за което мога да пиша и да разкажа, оставям на произвола на съдбата. Ако стане така дращещо и дерящо ме отвътре, ако започне да се просмуква във въртенето ми в леглото през нощта, ако ми причини инсомния, която пробива мозъка и изнурява всяка жива клетка, ако изтече под ноктите ми, когато нямам време и пространство за него - тогава може и да го спомена.