Лаконичността не свършва тук. Трагично е. А се чувствам добре. Наистина добре. И се случиха неща. Толкова много. И се скъсах от път. И места. И хора. Сега се надявам на друго. Очаквам. Искам. Непознат ми е бутонът "Нова публикация". Това ме убива. Другото са удоволствия, копнеж и тъй нататък.
Аз не мога да пиша. Поне засега. И как бих могла?
1 comment:
Като не можеш да пишеш - можеш да се изразиш визуално
Например така
http://alfredpacino.blogspot.com/2009/08/suffering.html
Post a Comment