Слушам Алла Пугачова в 6 без 20 сутринта. Чета разкази, пия вода. Малко по-рано, когато още беше нощ, даже не нощ - вечер, тогава пих уиски. Много гадно, евтино и голямо. След това нещо се случи, а аз треперех от щастие. Нещо, което може би е много мъничко.
Знам ли, май съм щастлива. Искам да кажа, че...
дишам
2 comments:
Весела и щастлива!:))
Въпросната песен на Алла ме разплака преди 2 години, когато ми я преведоха. Преводача беше сегашният ми годеник - тогава ме сваляше. Не ме е свалил с тази песен, просто песента я свързвам като един от най-романтичните мигове в живота ми. Самата песен е много романтична, но страшно тъжна според мен.
Post a Comment