Трябва ми кръгла чинийка за теменужките. Друга саксия. Нов линолеум за бюрото. Нещо пролетно, което да виси на дръжката на прозореца.
В момента (5:40 сутринта) ми се струва, че живея на прекрасно и уютно място. Извадих два чифта темперни бои и започнах да рисувам. Извадих четките, които си взех преди година (да, година без един ден!), една скосена четка от дядо (дядо ми рисува, да не кажа, че е художник, и това е едно от най-любимите ми неща в семейството) и една четка за боядисване. Намерих някакъв лист, на който съм рисувала пеперудено крило и го превърнах в палитра. Сипах вода в пластмасова чаша. Нарисувах най-гадните цветя в саксия и пуснах листа да полети към земята, за да изсъхне.
Мирисът на акрил ми напомня за втори или трети клас. Тогава имах някакво куфарче с обикновени моливи, цветни моливи, флумастри, четки и темперни боички. Мирисът на акрил ми се струва най-прекрасният мирис на света.
Нямам идея кога стана толкова късно. Не знам дали ще си легна до половин час. Може би ще си направя мляко с нес. Облечена съм в дантела. Сготвих пилешко и си купих ягоди. Измих ги и ги оставих на масата. Прибрах милата кола от сервиза. На бюрото ми стои снимка на цигари в рамка, която откраднах от едно чудесно място, докато седях на бара, пиеща безплатна водка с портокалов сок. Много е хубаво. А по брадичката имам зелена боя.
Ако се обичам, то е заради всичко това.
No comments:
Post a Comment