Layla

помолиха ме да не заспивам никога, да не умирам на 27, да не спирам
поискаха да ме топлят и да не ме боли
поискаха да ме боли
поискаха да се смея на шегите им и да разказвам историите си
помолиха ме да остана
да не губя чистотата си
да ги приспя
да споделям лични и скъпи неща
да ги оставя да ме докоснат там, където най-малко искам
казваха ми "моля те" с много нежен глас
а аз нежно целувах по челото

как да ти кажа, че ей така си пуснах някаква си моя музика по средата на нощта и затова цял ден ми лютеше на очите, и затова не си легнах рано

дали съм истинска, не знам, но това не ме интересува
пуснах си "бягство" на авеню, защото я видях в някакъв ужасно стар пост, отдавна, когато съм писала по-разкъсано, отколкото бих предположила, че мога

сигурно някой ден, в който съм натрупала още много, ще ми се иска да повърна всички думи, светлини от алкохолни и любовни нощи, всички обещания и бягства, всички приключения и мънички прояви на смелост
много ще ме е срам от нашите, защото няма да подозират, че съм правила всичко това
не искам тези неща някога да ме притесняват

в началото пишех, без да ме интересува, защото никой не знаеше за съществуването на този блог

сега ме спират няколко неща. едното е страхът ми, че истинската любов е свързана с рохкавата пръст. другото е, че не мога да си играя вечно.

радвам се, че поне за малко съм била халюцинация. радвам се, че не съм сигурна, че не мога да пусна "сто години" на някого. радвам се, че май ще си взема книгата.
оказа че, че мога да прощавам.