Имам две червени рокли.
Мия ръцете си с бебешки сапун и ми се струва най-хубавото нещо на света.
Свиквам с кафето и започвам да изпитвам нужда от него.
Разпилявам и раздавам душата си насам-натам, а после си я искам.
Сънувах, че трябва да се омъжа на 13-ти ноември.
Понякога ми се иска да ми пукаше повече за неща, които вълнуват другите. Например изпити.
Страшно разчитам на паметта си, но и тя си има моментите на изнемогване.
Винаги започвам да чета книги, когато трябва да уча.
Пак подхванах "Непосилната лекота на битието", този път сериозно, и ми е тежко, тежко и болезнено да я чета.
Някакъв библейски цитат съществува някъде и гласи, че любовта не е горда, любовта всичко търпи.
Е, аз съм горда и не търпя всичко. Сигурно затова се разминахме.
Тази книга ме убива.
Пиша за семейството си. Лакирана съм в червено. И ръцете, и краката.
Всяка сутрин мия лицето си с някакъв гел. Гледам се в едно много старо огледало и се чувствам чиста. И аз като Тереза тежа от вина.
Сънувам бележки, пустинни залези, частички мъдрост за живота, смърт на малки деца и училището ми като тресавище.
Лягам си по тъмно и се обвивам в мекотата на нощната светлина.
Обичам нощта дори когато я проспивам.
Не държа боклук вкъщи.
Сънувам как ме карат да отрежа косата си.
Спя с три възглавници.
Преди да отида до магазина, си слагам червен молив за устни и след минута го трия в ръката си. Прехапвам устните си, за да нахлуе кръв в тях. Искам да ги търкам с частиците на захаросан мед и да изстържа всички накъсани кожички по тях.
Копнея за красота, но не и полирана.
Нищо топло не може да бъде съвършено.
Хлебарка лежи по гръб в банята, а аз се мъча да я обърна и да изправя крачетата й. Това не ме прави добър човек.
Искам три дни да гледам само анимации и да пуша навън. След това ще гледам само филми като "Arizona dream" и ще слушам Ederlezi, която ще ми напомня за една съботна сутрин в Борисова, Сиси и една от любовниците на втория скорпион в живота ми.
Обещала съм на 40 и няколко-годишен мъж да го нарисувам. Трябва да спазя обещанието си.
Обичам Южен парк. Искам да правя любов далеч от хората, далеч от цялата цивилизация. От всички дюнери и шумни партита, от Джена, Емануела, галериите, театрите, изложбите, от едните и от другите.
Прочетох "Мечтатели" и не останах толкова очарована, колкото очаквах. Но се вдъхнових от Ева Грийн, от заоблените й, полюшващи се гърди с бледорозови, големи зърна. Мечтая си да се събличам като нея, но и винаги да изпитвам свян от тялото си. Защото срамът е свещен. Срамът и перверзният ексхибиционизъм в едно.
Искам пак да прочета "Лолита".
Слушам това и тръскам цигара в откраднат пепелник.
това е моят свят
8 comments:
Иска ми се да те познавах по-добре, по-истински. И да говоря, и да те слушам. И да говориш, и да мълча. И да мълчим, двамата. Някога, някъде, някак. Искам да подредя колекцията ти снимки, да не мисля за нея, защото една ръка е по-топла от всичките мегапиксели. Искам да зная че мога да си призная колко силно се възхищавам на откровената нежност на малката запетая, преди да ми вземеш дъха.
Какво ще правиш с книгата?
Книгата се прелиства, внимателно. С уважение. Книгата се чете, препрочита. Книга се пише - и се дописва. Една от книгите е винаги недовършена. Ще я мисля.
А кой си ти?
Просто се усмихни. Моля
Усмихнах се. Виждал ли си някога усмивката ми? :)
Като сезон, миниатюра. Само наум. Виждам я, но не съм.
Харесва ли ти "Непосилната лекота на битието"?
"където младостта и красотата нямат смисъл, където целият свят не е нищо друго, освен огромен концлагер, населен с тела, които си приличат и чиито души са невидими."
Post a Comment