изключително рядко пиша от чужди компютри. просто не мога, думите ми секват.
знам, че проблемът не е в нито едно от чуждите места. проблемът е в мен, дълбоко.
напоследък мисля, че светът не се нуждае от думите ми, и вероятно е така.
и докато пуша цигара пред огромен монитор, ми става леко смешно, защото знам, че притежателят на точно този монитор едва ли ще ме прочете.
всъщност лятото не е нито за писане, нито за любов.
октомври, чакам те. искам да ти се оставя цялата.
2 comments:
лъжеш се - моят свят се нуждае много :*
:)
радвам се, но в този период писането е нещо, на което не мога да разчитам
Post a Comment