изключително рядко пиша от чужди компютри. просто не мога, думите ми секват.

знам, че проблемът не е в нито едно от чуждите места. проблемът е в мен, дълбоко.
напоследък мисля, че светът не се нуждае от думите ми, и вероятно е така.


и докато пуша цигара пред огромен монитор, ми става леко смешно, защото знам, че притежателят на точно този монитор едва ли ще ме прочете.

всъщност лятото не е нито за писане, нито за любов.

октомври, чакам те. искам да ти се оставя цялата.