моят ден е също топъл и студен

има ли време? много ми е чудно.

мисля, че дори да има, дори да има едри шепи, тонове, ниви време, за мен няма.
а толкова често спирам в него.

тази нощ гладих за първи път в живота си. две ризи - бяла и бледолилава. нямам идея как се глади риза. нямам идея трябва ли да е влажна. пиша в гугъл "как се глади". ще почна да чета в бг-мама. и не го казвам с ирония.
мирисът на ютия е уютен. напомня ми за витите стъпала в къщата (16 на брой?), студени, ледени направо, аз се качвам по тях и отивам да си говоря с мама в една полупразна стая. тя глади на дъска за гладене, мирише на ютия и на зима.
нямам време да си спомням такива неща, а постоянно го правя.

омекотителят с мирис на момина сълза ме зашлевя с март, shake it out на флорънс, отворени врати, прозорци, пролет и простор.

един малък и прекалено сладникав дезодорант на Nivea ме пренасяше на пети ноември, последният път, в който се оставих докрай на някого.
напоследък го използвам все по-често и изличавам спомена.

някой ден ще знам с какво се маха петно от вино, как да гладя риза, дори мъжка и огромна, как да предпазя дрехи от молци. ще ставам рано, за да правя кафе и палачинки в събота и неделя. домашно приготвени кроасани. някой ден ще се науча да търпя, докато лакът на ноктите ми не изсъхне. може би дори ще ходя с френски маникюр, подходящи обеци и направена коса.

щом има време за другите, дали ще има време и за мен?

червената ябълка на нина ричи ми напомня за 24-ти, 25-ти и 26-ти декември, '09. паметта ми е пълна с безполезни факти. напомня ми за слизането на центъра покрай едни адвокатски кантори, празните улици, червените лампи.
чета за избора на парфюм, как понякога прекрасни колекции започват от няколко несполучливи покупки. имам няколко парфюма, но нито един от тях не е мой. нямам парфюм, еквивалент на любима дреха, която да те спаси в момент на безизходица.
искам да имам наистина любим, който да протяга ръка към мен и без да се замислям, да я хващам. да знам как еволюира през сезоните, да познавам светлината му през деня и да се сливам с тъмнината му в нощта, да усещам как се намества по гънките на кожата ми, как преминава на пръсти по ключицата, скрива се в ямката на шията и зад ушите, а когато пусна косата си (колкото и рядко да я държа прибрана), да се разлее като тежък и прекрасен спомен.

напоследък обонянието ми ме изтезава. за каквото и да ходя до магазина, винаги разглеждам нещата за мазане/миене. лосионът за тяло с мирис на бамбуково мляко направо бърка в мозъка ми. тези зимни дълги душове, обличането в мъжка риза вместо халат след тях, ужасно дългото сресване и мазане с лосион за тяло.
спомням си, че ходех само по чорапогащник и нещо отгоре и преди да вечеряме, оправях гънките по леглата, светлината, разположението на предметите


тази вечер забелязах, че не съм писала от доста време и реших да опитам. не от графомания, а просто ей така - от есен.
иронично е, но нямам време да пиша. забранявам си, защото мисля в аромати и в красиви словосъчетания, в метене на коси от килима, в безсъние и сълзи понякога.

реших да напомня за себе си на тези, които четат.
да им кажа, че съм добре и както може би предполагат, че съм страшно щастлива, че най-накрая е есен.
че се мъчих да редактирам xml код, защото рядко харесвам готови темплейти и въобще не знам как да направя болднат шрифт нормален, а бях решила, че ако успея, отивам да работя в HP :)

знам, че те няма да ме осъдят, когато ми се прииска да си купя сапун, въпреки че не заслужавам. и може би ще ме успокоят, че има време. макар че и време не заслужавам.

но няма значение, важното е, че дойде най-любимото ми време - на червеното вино. сигурно ще оцелея