Не знам как чета Дубарова и слушам Нова Генерация. Двойна доза болка.
Никога повече няма да си купя прясно мляко с най-малкия процент масленост. Има вкус на разредена вода.
А иначе аз, разбъркана и отразена в идващата сутрин, нощния живот и многото светещи прозорци от отсрещния блок, се питам: когато някой ме прегърне и види смутения ми поглед на фона на тази песен, ще ме помисли ли за чисто момиче?
а мръсно ли е в душата ми.
ето, че открих светлина в (да) любимата си група и разбрах, че са нещо повече от мрак. макар че в онзи необясним мрак на хората винаги мога да се влюбя.
(когато някое силно момче ме прегърне,
аз няма да плача.
когато съм тъжна,
аз няма да кажа:
"хей, силно момче, прегърни ме."
когато поискам да хвана ръката му първа,
ще стисна зъби, ще прехапя устни
и ще успея да не я хвана първа.
когато някое силно момче дойде бавно към мен,
аз няма да мръдна.
когато положи глава в скута ми женски,
аз няма да трепна.
когато някое силно момче ми покаже, че понякога става слабо,
аз няма нежно да го погаля.
когато си легна сама,
ще съжалявам за всичките силни момчета,
пред които аз съм била много по-силна
(а всъщност толкова, толкова слаба))
1 comment:
Тежко е да сме с воля.Но понякога тя е много нужна.Нека погледнем откъм посоката , че винаги след трудното идва и хубаво
Post a Comment