I am the passenger

ти помниш ли, когато те обичах -
шептях го искрено в ухото ти
и спусках нежни пръсти по лицето ти,
ужасно близка и интимна,
възпалена,
се давех в разстоянието между нас,
макар да бяха само сантиметри,
аз исках да изпия всяка власт,
която ме отделя от дъха ти,
която забранява топлината ти,
която ме възпира да целувам
момчешките ти скули в тъмнината
на този пуст и празен град.
и ето че заради теб пречупих
оковите на смешни предразсъдъци
и станах по-банална от клишетата
на всички пошли романтици.
приемам и позора, и далечината,
но с една наивна уговорка -
да гасна във обятията мъжки,
в отровата ти, в тишината.
да знам, че всичките часовници
са спрели да ни бъдат врагове
и най-накрая отначало
да почнем заедно да търсим нови светове.

има дни, в които хич не ти пука какво ще покажеш. а аз вече съм на 19. йей.