Супер гадно

Чуствам се като няква отрепка, която не знае кво иска, не може да се изкаже и да изрази никви емоции.
Абе, супер фалшива е станала работата имам чувството, много е гадно така като се променяш или се опитваш да не правиш нищо, май е по-лесно да се лъжеш, че се познаваш отколкото да бездействаш, докато другите си имат ясни позиции. Много кофти, но тва е положението. А и е ужасно като постоянно следиш от къде произлизат твоите черти и колко всъщност "нетвой" е характерът ти. Абе, не че не се харесвам, а аз не се чувствам толкова аз, за да не се харесвам, което е по-лошото. Ами и слушам Good Charlotte с няква песен, започваща подобно на Points of Authority, ще почнат да ми липсват ЛП, знам ли и аз...
Тоя блог, за да пиша прозиволни кви-ли-не работи ли е, или за да изпиша 100 неща върху една тема, която ме терзае, или за да се оплаквам, че една муха ме лази и че адски много ме сърби, или просто за да пише нещо? А? Или за да показвам колко много пунктуационни грешки мога да допусна в едно изречение 5 км. Абе, или за да употребя "абе" хиляда пъти ? Или за да споделя как искам някой каточ ете да си мисли разни хубави неща, каквито аз бих мислила за някои "специални" хора... Май всичко се крие в тая дума "специален", абе, нямам думи! Сега избягах и от Мартин Китаеца, а тая муха не се спира, дори е възможно да са две, но май не са. Кой пита дали съм станала супер антисоциална напоследък ? Може би преди щях да се побъркам така цяла вечер, неговореща с никого, а сега се радвам и ми е супер добре, сама да си ровя из нета и да се оправям, даже тва е смисълът на нетните ми нощи. Едно време понякога беше добре да няма с кого да пиша и да си гледам някъде, а сега гледам само така да стане. Ама исках да кажа най-вече, че съм голяма позьорка и изобщо не съм доволна от себе си. Слушам разни леки метъл глупости, ска и кво ли не, И не не съм толкова позьорка заради ласт,фм, ами заради всичко. Цялото пренебрегване на студенина и търсене на други работи, оф, много съм зле, тая емоционалност също. Аз не съъм толкова лош човек, може би не е толкова зле. Звуча като Мишо, ай гес..
А и понякога се чувствам тинейджърка, друг път съм като наш'те, трети съм отвратително противна, ей тея всичките образи ме убиват и как ще се оправям или не се налага? Всичко ше дойде от само себе си и както трябва. I hope so!