ok. sunday.

най-често пиша вечерта, ама днес се побърках твърде много и скоро ще се скъсам от чесане и мислене за глупости, така че итс тайм ту райт хиър.
цял ден искам да гледам "Сексът и градът" на спокойствие или да си чета "Космополитън", обаче.. някак не става. И ми писна, сериозно ми писна. Кво ли не се опитвам да направя, за да мине по-бързо времето, за да не прекарвам цялата скапана неделя пред компютъра, за да дойде вечерта, когато ще съм поне за малко сама..
Ама не става и наистина, наистина, наистина започва да ми омръзва. Не стига, че не мога и няма кога да легна на спокойствие сама в стаята си и да слушам музика легнала, не стига, че уредбата ми не работи, не стига, че компютърът бръмчи, че нямам iPOD, а и тук постоянно има някой. Не знам, тая стая не е за всички, изобщо май никога няма да разбера кво е удоволствието от тва да си имаш собствена стая.. Не че нямам, просто моята е на всички, изобщо думата "моя" не трябва да се употребява в изречения, свързани със стаи и подобни места в къщата. Тук няма нищо мое, защото където съм аз - там са и всички. И тва меко казано ме вбесява. Понякога много, много ми се говори с наще или ми е гадно да им обърна гръб /особено на мама/ и да слушам музика или да си правя нещо, но става невъзможно и нетърпимо. Как може всяка вечер да ми висят на главата, как може когато най-накрая не се налагаше да ставам в 7:45, за да ходя по идиостки шествия и прочие, те да са вкъщи, защото почиват. Как може една вечер да не бързам за вкъщи и да мога да се прибера спокойно и да съм доволна от вечерта, защото съм говорила приятно с някого и не съм мислила само, че жертвата си струва. Как може да не мога да чета Космо спокойна поне за секунда, секунда, секунда, секунда! Щото тати е на двора и е решил да излезне точно тогава, когато аз съм решила веднъж да чета на слънцето, навън! на пейката. Как може да не мога да си се насладя на любимия женски сериал, щото винаги ме пита кво гледам и аз трябва да умра от срам и да ми убие тръпката. Как може да не мога да слушам музика на спокойствие, през уикенда или всяка вечер ? Как може да не мога да си пусна тийн или друг филм, който само аз бих си харесала, щото той ще иска да гледа с мен или ще разпитва много време кво гледам. Как може да не мога да се преобличам и оправям на спокойствие.. КОГАТО И ДА Е! Как може да ме питат само ненужни неща, точно когато най-малко искам да говоря. Как може, когато видят, че не съм весела да не ме оставят сама, точно когато искам и мога да плача, всички са тук.. а после не става и аз трябва да се чувствам безчувствена. Заради тях се чувствам отвратителна и студена, а после аз съм виновна изцяло за тва.. Може би, ама не.. омръзна ми. Как може, сигурно и сега някой ще нахлуе. що трябва да трябва да им казвам всичко веднъж на месец, за да остана сама поне за малко ? Как може заради роднини и приятели пак аз да съм виновна и да се чувствам виновна, когато се скрия от тях в Скайп, пак заради родители! Омръзна ми! Не че не мога да чета списание в друга стая или да спя например на друго място /ДА, и спането!!!/.. просто не е същото, когато не съвпада с началната хубава идея.