insincerity

фалш, фалш, фалш

Не знам дал просто трябва да имаш достатъчно самочувствие, за да се откъснеш от всички идеи за света и колко фалшив е, или може би трябва да си побъркан тийн, който живее с тази идея. Не знам коя от двете тези е правилна, но имам чувството, че побърканите тийнове имат голяма доза права, което хич не е приятен факт, а и от него следва, че аз, ти, той, тя, то, ние, вие и дори те - дам, всички са фалшиви, дълбоко, дълбоко, дълбоко
Така май става на земята. Не мога ли като добро, кротко и умно момиче да си чета уроците, да си играя с косата, да си слагам фон дьо тен и да не се депресирам, заради нещо, което уж е неизбежно ?
Трябва ли винаги да се бутам там, където е най-гадно и трудно вместо да не ми пука ? Трябва ли да продължавам да поддържам фалша и има ли начин да правя обратното като се правя, че не ми пука ? Ноуп? Ай ню ит. Много кофти е, че като изключим всички тея неща и тоя стил на писане ала кари Брадшоу, аз се притеснявам много и за впечатлението и излъчването, което съм изградила, което оставям у хората и съответно у себе си. За промените и за себеусещането. За падането на задръжки и кво ли още не. И все пак някъде има надежда, колкото и добре да се е скрила аз съм готова да стоя и да я чакам, защото знам, че ще дойде.. Няма нужда да се правя на търсеща.