Ако не сега, кога ?

Толкова подходящт ден и повод за писане в блог, нали ? Ако не знаете, любими мои никакви читатели и почитатели, днес е 23-и май, денят в който в моето препрекрасно училище се изпращат дванадесетокласниците. Мдам, винаги тоя ден убива в мен разни неща, кара ме да се чувствам много неприятен, коравосърдечен човек, а на мен всъщност отвътре ми идва да говоря какви ли не красноречиви неща, само че не ми върви със съпровода от сълзи. Е, може би не винаги е от такова голямо значение, но пък е прекрасно /пак!/ да плачеш и с поглед и сълзи, само 2 думи да ти стигнат да покажеш на някого или нещо, колко много е значило за теб и каква голяма следа може да остане в теб. Затова и иаз искам да мога да кажа на любимите си хора от класа след 3 години какво всъщност са направили, каква съм аз без тях, а дори и да съм същата, д аим кажа просто какви са те, какво впечатление са оставили. Имам чувството, че и най-немилите думи, казани с намерението да трогнат.. ще успеят да трогнат! Всичко това е много хубаво, само се чудя, по дяволите, това че си плача на разни мои си моменти, а не когато трябва.. значи ли това, че съм коравосърдечна ? Когато се разстроиш за твои си вътрешни неща или които ти напомнят нещо, ама пак не чак толкова свързани с цялостното, коравосърдечен ли си ? Ами ако и при другите е така ? Ами ако престана да се сравнявам постоянно с останалите в разни емоционални отношения, или може би е донякъде полезно и така мога да си открия /или съзадм/ нови емоционални.. състояния.. Оф, тва не ме притеснява толкова много, притеснява ме целият начин, по който звуча. Кво ще правя с моя клас, никой няма да ме слуша, а те са едни такива, толкова важни!