Скреж

Hallo from the blue button, from my tired fingers, from my inspiration.

choose life. choose life. choose life.
don't stop.
жадувате ли живота, жадувате ли го с всяка нова сутрин и всяка дума, която изричате? Защото аз не. И въпреки всичко, което се случва на този измислен или съществуващ свят, аз нямам време да пилея минутите си в себе си, себе си и отново себе си. Аз имам време да ги пръскам от себе си и някъде да се събирам, но не и да затворя всички прозорци и врати, чакаща някой друг да дойде и да ме отключи. Ах, колко съжалявам, че винаги в странните моменти може да кажеш различни неща, да си пожелаеш нещо, да духнеш и да чакаш то да стане. Да излезнеш на балкона, когато е -2 градуса или да тръгнеш към далечния нон-стоп, защото искаш дъвки в 3 през нощта. Една малка Франция, една нарисувана Москва, един смразяващ студ и толкова, толкова мисли.

Понякога ми се иска просто да мога да отворя очи за неща, които са или никога не са били, но аз мога да видя. Да допускам всяка една възможност и да гледам движението през червено-бели и черно-бели точки.
А има толкова много - толкова красота и толкова жажда, толкова динамика и толкова английски акцент, толкова руски и толкова, толкова любов. Под цялата обвивка от шоколад, под всеки слой натрупани думи и вещи, под всеки кичур, под всеки затворен клепач..