след няколко налудничави поста идва ред да си вкарам автогол и да бъда сериозна. дали мога или не - не знам, но не ми коства много да опитам.
страх ме е и ми е студено. доста самотно и все по-плашещо. едни и същи неща пак и пак.
започвам да пиша накъсано и по-накъсано, и още по-накъсано. идва от това, че нямам достойни мисли, които да не спират и се мъча на части да изразя нещо и да бъда поне малко нещо. но не мога. и не става.
страх ме е. много.
No comments:
Post a Comment