You never know

посветено на тръпката, такава каквато е. малко глупава и доста наивна, понякога горчива и дразнеща, но винаги нужна – един сладко-кисел кислород

От мен отново капе сълзата на греха,
а там живеят само солените неща.
Когато се усмихнеш усещам тръпки,
Топлина.
Когато ме докоснеш -
разпадам се
и тишина.
Бих дала всичко, за да чувствам
дъхът ти в кожата си,
да.
Бих дала всичко, за да имам
от тази тръпка,
от мига.
Как възможно е да има толкова частици,
а за мен едничка да е важна и това да е човек
Как възможно е да виждам черно-бели птици,
но за теб пак да мечтая, ти да бъдеш моят лек.
Думи, изрази..
И после ?
Всичко е еднакво знам.
А магията една е
и е в чуждата душа
В чуждите идеи споделени,
в чуждата усмивка и ръка.
В чуждото сърце,
което бие,
в чуждата разбита самота.
И когато вали,
и когато вятърът брули клоните,
И когато сме сами,
и когато избягваме околните,
И преди да заспя,
и когато събуждам се сутрин
- в мен част от теб кипи и без нея някак празно е.
Една малка поема,
няколко прости думи отделям сега и знам,
че ме чакат другите,
за да кажат нещо за любовта.
Но вие как мислите, дали я разбирам ?
Дали аз
способна съм нечия да бъда ?
Да виждам за друг в някой час ?
Колко лесно изглежда
и колко приказно звучи,
но наистина милиони пъти по-приказно е,
нали ?
Колко банално се разменят реплики и зрителят си ти,
а когато решиш да участваш всяка клетка се ражда,
тупти.