аз я търсех такава каквато е, такава, каквато ми беше нужна.
понякога я откривах, в други случаи се заблуждавах, но в края тя остави малка следа, а от тази малка следа аз направих едно голямо нещо. и сега е ред да се страхувам за него, да го пазя и поддържам живо.
искам да съм в подлез и да прося, да свиря на орган и да прося - искам да мога това, което обичам, да знам всичко за него, да дам всичко от себе си - да имам време.
да имам времето за него.
искам да мога да пиша така, така и така. искам хората да ме усещат и може би искам да напиша книга.
за всяко свое настроение в деня мога да напиша около 30 различни неща и резултатът ще е един и същ. защото май и аз съм. еднаква във всичко, а уж с толкова страни.
просто една объркана, леко захапана ябълка и то от кого? сама се захапах и реших, че може би в мен се крият толкова неща, достойни са опитване, а сега съжалявам
No comments:
Post a Comment