Здравейте, аз съм Весела! Момичето, което пише на несъществуващи читатели от година и някакви дни може би. Мисля, че всички биха ме обикнали, ако знаеха, че мислите ми са пръснати из Интернет така безплатно :Р
Или пък не. След толкова постове май е време да кажа нещо за себе си - без хиляди удивителни, удължени гласни, псевдопеене на песни и една огромна локва от емоции, комплекси, обърквания и терзания. Нещо като да почна да чисто. Но ако си бях читателка, предполагам, никога нямаше да ми изглежда възможно да успея. Явно това е моето нещо. Май не е, де.. Май имам ммного неща.
В мен винаги напират въпроси и сега също много са готови да бъдат написани от хубавата ми бяла клавиатура, но аз ще дам много от простата си личност и ще се опитвам да ги потисна в сандъка с въпросите. Като заговорихме за това, а и за мен, мисля, че може да си задавам безброй въпроси и понякога знам, че човек просто чака да го попитат това, което иска. Тъй като съм сама, мисля, че ще успея да си задам въпрос, на който да мога да отговоря.. Или пък не?
Аз: Защо толкова често постваш в блога си, след като реално никой не чете и никой не знае URL-а му ?
Аз: Амии.. защотоо.. защото се чувствам поетична, различна, интересна и след като излея познатата помия от чувства, мога поне да видя нещо като изкуство.. Човек е суетен и обича да се наблюдава от всички страни. А и кой знае, може и някой да е прочел нещо. И да не съм аз.
Аз: За каква се мислиш?
Аз: Ами, честно ли? Точно сега се имам за гениална, защото интервюто ми изглежда като супер екстравагантна и същевременно добра идея, която може да ме накара да разбера някои неща за себе си, които не съм знаела преди 65 минути например. Възможно е и да не стане, но пък е странно - все едно наистина говоря с друг Oo
А дори не говоря, просто пиша..
Аз: Да те питам ли нещо лично?
Аз: По-добре недей, защото някой ден може случайно да не се сдържа и да покажа пишещата-си-в-блог същност, а дори говорещите със себе си не искат някои важни за нещата и хората около тях мисли да бъдат разкрити.
Аз: Какво не харесваш в личността си напоследък?
Аз: Изписала съм доста по тази тема и ако някой може да анализира поне малко, би ме разбрал. Сега не ми се говори за това, защото е слабост, а не е хубаво слабостите да се знаят от другите.
Аз: Мислиш ли за някого?
Аз: Да, за много хора, но няма най-най-най, което е глухо, кухо и тъпо. Но все пак понякога някои надделяват, а това е голямо запълване на празнината.
Аз: За какво си мислиш, докато те интервюирам?
Аз: За това, че не знам много неща за себе си, наистина...
Аз: Според теб мисля ли дълго върху въпросите или спонтанно ги пиша?
Аз: Според мен зададе въпроса, за да изпъкнеш.
Аз: Да, така е.
Аз: Как се чувстваш?
Аз: Малко уплашена и стресната. Като да се замислиш за какво мислиш и да се опиташ да се видиш отстрани.. странно.
Аз: Човекът май наистина е странно същество, а?
Аз: You tell me..
Аз: Боже.. искаш ли да кажеш още нещо?
Аз: Май си сменихме ролите..
Аз: Кои?
Аз: Аз и Ти.
Аз: Мислиш ли ?
Аз: За какво ?
Аз: За живота.
Аз: Постоянно.
Аз: И какво измисли ?
Аз: Амии.. никога не съм измисляла нещо, просто мисля за него.
Аз: Страхуваш ли се в момента?
Аз: Да.
Аз: Мислиш ли, че другите знаят от какво?
Аз: Разбира се..
Аз: Искаше да кажеш още нещо, нали?
Аз: Да..
Аз: Но го забрави...
Аз: По-скоро забравих смисъла му..
Аз: Изгуби..
Аз: Все едно..
Аз: Хората ще се страхуват от теб, след като прочетат всичко, нали?
Аз: И аз се страхувам от себе си..
Аз: Опасявам се, че знаех..
Аз: А казват, че било толкова просто..
някой да ме ощипе.
никога не довършвам започнатото.
No comments:
Post a Comment