Капка гордост, българщина и все пак руски

Гледам отвисоко или просто отсрани? Явно искам да стане така, иначе никога нямаше да е така. И пак повторение, и пак вдъхновение. Кръговратът е в пълната си сила, а моментите, когато не можеш да продължиш по пътя на мисълта - все повече. Доста отчайващо и все пак - доста вдъхновяващо. Отново. Колко сладко-обсебващо е да четеш книга и да мислиш в нейния стил поне за 30 минути. Мислите препускат и няма как да ги спреш, но и няма как да ги запишеш. А подозирам, че непринудените мисловни речи, в които не се влага никакво усилие, са най-добрите, дори да го отричаме и да се мъчим с други, като тези тук.