Привикнах да не затварям очи

и да се сливам с нощите, като с най-сигурното наметало, закриващо ме от света и неговите опасности. Но без опасности, страхове и тръпки животът губи магическия си чар, въпреки това, че хората непрестанно намират недостатъци в това да живееш.
Ще ви разкажа за снощи. Видях осем падащи звезди. Не една, не две, дори не три, ами цели осем. За една вечер. За по-малко от един час. Би трябвало това да е някакъв огромен късмет, ако не халюцинация. Но мисля, че не беше. На първите четири забравих да си пожелая каквото и да е и просто гледах изумена, усещаща тръпката на щастието, която те изкарва от летаргията на празнотата. Петата беше пак така изненадваща, но там обърках желанието си, нацупих се на глупостта си.. Седмата беше хубава, падна толкова странно и демонстративно /ако това беше седмата/. Имам чувството, че я гледах, гледах, гледах, закачена на небето.. И хоп! Изведнъж просто падна. Ако е била "известна" звезда със сигурност е развалила някое съзвездие, но мисля, че е по-вероятно аз да съм си въобразила, че съм я видяла на мястото й преди момента на падане. Където и да се е намирала и колкото и звезди да са паднали всъщност, това няма значение. Защото видях това, което мисля, че видях и то беше хубаво. Пожелах си нещата късно, не както трябва, измъчих се с цялата си спрялост и откъснатост от всичко. Опитах се да свържа искрящите точици в някакви форми, опитах се да видя малките такива, но очите ми трудно позволиха. Накрая си измислих цели две съзвездия и след това щастие, нереално споделено от акомпанимента на Depeche Mode, бях готова да продължа вечерта без нищо да става.
Но кой знае.. явно звездите понякога решават да чуят хората и техните наивни желания, да им докажат, че дори това, което искат, да стане, винаги ще са способни да го развалят по най-красивия начин, така както може само един човек.
Ето, пак песимизъм. Легнах си, въртях се, въртях се, мъчих се да спя, въртях се, ядосвах се, ядосвах се, въртях се, успокоявах се, съжалявах се. Стигнах до извода, че човек трябва да е тих и винаги, когато реши да прелива от щастие и сияние пред някого - да, това е лоша идея :>